61 нови школски библиотекари ще събуждат и подкрепят интереса към четенето, а общо щатните библиотекари в училищата са 350, сочи статистиката на Министерството на образованието и науката.
Над половината от учебните заведения у нас имат оборудвана библиотека. В голяма част от другите пък се оформиха кътове за четене по националната програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“.
Програмата
„Библиотеките като образователна среда“ е модул от националната програма за достъпна образователна среда. По този модул са финансирани над 400 училищни проекта. Идеята е учениците да откриват все повече смисъла на литературата като познание за света и хората, както и да придобият умения за творческо „преработване“ на информацията. Средствата от програмата се изразходват не само за подобряване на интериора, там където има библиотека, но и за изграждане на кътове за четене. С част от парите се купуват нови книги, така че да се създаде библиотечен фонд и децата да имат пряк достъп до съвременната литература, тъй като цените на новите книги не са по джоба на всяко семейство. Някои от училищата разчупват стандартната библиотечна визия, с цветни рафтове и изложби от рисунки на учениците. Другаде една от стаите в школото се превръща в кът за четене, където на лавиците всеки може да си вземе книга с ангажимент да чете на място, което се случва в междучасието или в извънучебно време. Със средства по проекта са закупени и читателски карти за градските библиотеки в страната. Там, където има условия, са изградени дигитален и аудиофонд на школската библиотека. Програмата продължава и тази учебна година.
Интерес
Училищната библиотека осигурява не само информация, но създава и укрепва в децата навика да се чете всякакъв вид литература извън учебната. Тя въоръжава учениците с умения за учене през целия живот и развива въображението, помагайки им да живеят като граждани, пише в манифеста на ЮНЕСКО по темата за библиотеките. Международни проучвания сочат, че децата и младежите, които се представят най-добре на стандартизираните текстове, са от училища, в които има библиотека с голям книжен и дигитален фонд. Освен че насърчава четенето, ползването на библиотеката помага не само за успешно търсене в огромния обем информация, но и за развиване на творческото начало и личностното развитие, категорични са образователните експерти.
Ментори
След двегодишния застой по време на Ковид пандемията авторите на съвременна литература и най-вече на книги за деца и юноши отново посещават училищата. Срещите и литературните четения се провеждат обикновено в библиотеките и кътовете за четене. Някои от авторите станаха ментори в литературните клубове в школата. Така например носителят на „Букър“ Георги Господинов тази година направи турне по столичните гимназии, където младите му почитатели го приеха с интерес. „Времето винаги е било достатъчно коварно, че да отива там, където никой не го желае, и да си тръгва в момента, когато ни трябва най-много“, пък е цитат от разказ на член на ученическия клуб в Технологическото училище „Електронни системи“ (ТУЕС). Литературните клубове към училищните библиотеки са свободна зона за дебати, посветени на прочетените книги, но и за творчество, затова и немалка част от школата вече имат подобни клубове.
Национален маратон на четенето и „Поход на книгите“ през април
Национален маратон на четенето и „Походът на книгите“ са традиционни инициативи, които целят да се повиши интересът към четене на българите и най-вече на децата. И двете инициативи се провеждат през април, тъй като април и май обикновено са месеците, посветени на културни събития. Маратонът на четенето се провежда в библиотеките и читалищата в цялата страна под формата на поредица от срещи, четения, премиери, драматизации, конкурси и др. Идеята е библиотеките да се „възродят“ като място не само за четене, но и за срещи с писателите, дебати на живо или в дигитална среда.
За осем сезона кампанията „Зелени библиотеки“ в София пък привлече над 60 хиляди посетители.
Сияна Севова
