В секи човек предпочита да използва по-често едното, отколкото другото ухо, например, когато говорим по телефона.
Изследване на „Дойче веле“ сочи, че дясното ухо възприема повече музиката, а лявото езиците.
Друг любопитен факт е, че по ушните миди могат да ни идентифицират, въпреки че някои характеристики са еднакви при всички хора – например, еластичната структура на хрущяла.
Извивките на ухото усилват определени честоти, за да чуваме по-добре гласове.
Интересно е, че на учените не е известно какво е предназначението на месестата ушна част. Най-вероятно тя поддържа ухото топло. Но това не е достатъчно, за да чуваме.
Звуковите вълни се превръщат в сигнали, благодарение най-вече на рибите. В хода на еволюцията хрилете са образували костите на вътрешното ухо - чукче, наковалня и стреме. Те изпълняват ролята на усилвател и превръщат сигналите в механични вибрации.
Благодарение на голямото тъпанче и тези костици, сигналът е достатъчно силен, за да задвижи течността във вътрешността на охлюва. По вътрешната му стена има хиляди косъмчета.
За разлика от нормалните косми, тези не растат. Затова често шумът води до непоправими увреждания на слуха.
Сетивните клетки във вътрешното ухо превръщат движението на космената покривка в електрически сигнали, които се предават по слуховия нерв до мозъка. И това далеч не е краят.
Слуховият нерв предава сигнала до мозъчния ствол.
Слуховият кортекс локализира звука, височината и интензитета му. Чак в ареали като мозъчната кора тези сигнали се превръщат в съзнателно възприятие.
Слухът ни е сложен и фин апарат, който ни осигурява достъп до целия свят от възприятие.
Той има един-единствен недостатък - винаги е активен и не може да се изключи.
Ако искаме спокойствие, тогава трябва да му помогнем малко – като използваме тапи за уши, например.
