Н ов антирекорд на избирателната активност прогнозират експертите за вота в неделя. Сметките прави математикът проф. Михаил Константинов и те показват очакван спад от още 200 000 избиратели. За сравнение през 2021 година, когато е началото на тази поредица от парламентарни избори, гласувалите са 3,3 млн. души или над 50% избирателна активност.
За 6 избора има прогресивен спад тази година, когато достигаме до 2,2 милиона души на изборите на 9 юни или 34%. А прогнозата за вота в неделя е да падне до 2 млн. Така за да влезе един депутат в 51-я парламент, ще са му необходими само около 7 000 гласа.
Толкова ниско ли ще остане летвата или избирателите ще я вдигнат с по-активно гласуване, предстои да разберем.
Броени дни до вота: Как може да се подобри изборният процес
Вотът през юни удари рекорден спад на избирателната активност, а този трус няма да е последен, казват експерти. Основната причина - поредицата от избори и неуспехът в съставяне на стабилно правителство.
„Сега, за съжаление, се очаква да падне на 2 млн. Като махнете недействителни гласове, гласове „не подкрепям никого”, ще се окаже, че 1,8 милиона гласа ще произвеждат депутати”, изчислява проф. Константинов.
Тази ниска избирателна активност дава все по-голяма възможност за влияние на купения вот. Тъй като сметките показват, че са необходими само 80 000 гласа на партия да влезе в парламента, а за едно депутатско място трябват 7 000 гласа.
„Максималната бройка купувани гласове се води около 200 000, но при повече гласували, в момента очаквам около 100 000 да паднат. Това е напълно достатъчно със сметките, които направихме, да вкарат една по-малка партия в парламента”, обясни проф. Константинов.
Политологът Любомир Стефанов обаче остава оптимист. Той смята, че на тези избори повече хора ще отидат до урните.
„Гражданите не са апатични, а просто не виждат причина да го направят. Виждайки, че градусът спада и може би се върви към прагматизиране на политиката и реализиране като такава, може да отидат да ударят малко пръстче нагоре”, коментира Любомир Стефанов. Според него спадане на градуса на напрежение проличава в предизборната кампания, която отчита като необичайно тиха.
„Тази е много по-спокойна, има драматизъм, но той е периферен, няма челни сблъсъци, има някакво мърморене, но по същество няма директни нападки. Не че няма предпоставки. Но като че ли се крият зад няколко скандала, които вървят по линия на вътрешно партийни проблеми. Обществените - най-важни са ВСС и избор на главен прокурор”, заяви Стефанов.
Очакваният резултат отново е за редовно правителство.
„Драматизмът е в това как да измислят да изтекат нишки, които да ги съберат на една маса”, смята Стефанов.
„Ако имат малко акъл, българските политици ги съветвам да вземат да направят правителство, хората иначе ще ги изхвърлят просто по неприятен начин”, заяви проф. Константинов.
За гласа ни в неделя ще се борят 19 партии и 9 коалиции.
