Д неска и утре за последен път се хапват млечни продукти, а от другата седмица (27 февруари) те стават забранени от Църквата. Причината не е в безбожните им цени, а в началото на Великденския пост. Неделята народът ни е нарекъл Сирни заговезни. Те са кулминацията на празнични ритуали, които текат през цялата седмица. Според традицията народът се весели и яде на корем яйца, мляко, сирене и производните им, тъй като това време се счита за преходно и подготвящо тялото за строгия 40-дневен пост в чест на Христовата смърт и Възкресение.
Прошки
Доста устойчив в наши дни е обичаят прошки. На 25-26 февруари по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и си искат прошка. Взаимното опрощение върви по линията на възходящата йерархия – прошка искат по-младите и по-нискостоящите. Те се обръщат към по-възрастните и по-високопоставени с думите:„Прости ми, ако съм нещо съгрешил пред теб” и целуват ръка. Отговорът е: „Простено да ти е и ти прощавай”. След размяната на обичайните реплики се сяда на общата трапеза.
Месо
Етнолози коментират, че седмицата преди това вече са минали Местните заговезни и месото е изключено от менюто на християните. За трапезата на Заговезни задължителни са баницата със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. А за децата е веселият обичай хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Конецът се завърта в кръг и децата се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Люлки
В Западна България през цялата седмица се връзват люлки. На тях се люлеят моми и ергени за здраве, а около тях останалите младежи припяват песни-пожелания. Изпълнява се и обредната игра Моми-подевки, която възпроизвежда сватба.
В Югоизточна България се изпълнява моминският обичай Гора-Зора. Преди изгрев слънце момите излизат извън селото и със специален репертоар подканват природата и гората да се развият и раззеленят.
Олелия
Водещ момент в сирнишката обредност е паленето на клади от кошери или елхи. Самият обичай се нарича „олелия“ или поклади. Прескачането на огъня се прави за здраве и предпазване от змии, бълхи и зарази. В наши дни на някои места обичаят вече се адаптира като защита срещу вируси.
Друг обичай, свързан с огъня на Заговезни, е „ората копата“. Ергените си правят стрели и ги хвърлят запалени в двора на любимата си. В Миналото обичаят е изправял на нокти стопаните, които са имали мома за женене. Те разчиствали дворовете от запалителни материали или ги покривали с мокри черги, за да се избегнат пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят помежду си с броя им.
Константин Събчев
