„Когато стигнах до човека, беше до кръста във водата. Тя буквално течеше върху него. Беше много студена. Почти цялото му тяло беше синьо, нямаше пулс по долните крайници. Състоянието му бе безнадеждно. По мое лично мнение още 1-2 часа, ако беше останал така, и щеше да почине“. Това разказа пред „Телеграф“ командирът от „Специалните сили“ полк. Тодор Грибачев. Навръх Преображение Господне той спаси живота на 73-годишния Костадин. Мъжът беше изчезнал, а близките му и полиция го издирваха без резултат повече от денонощие. Командирът със синя барета, както се наричат командосите от 68-а бригада в Пловдив, обаче дочул негово стенание, докато правел сутрешния си крос, и тръгнал да го търси.
Извличане
Командосът бил на гости на сестра си в чепеларското село Орехово. Рано сутринта на Преображение излязъл да тича както обикновено. Пресрещнала го съседка и го помолила да се оглежда и ослушва, защото 73-годишният Костадин е изчезнал. Това заострило вниманието на полк. Грибачев. „В един момент едва доловимо чух стенание. Реших да сляза в дерето и да проверя. Растителността беше много гъста. По едно време се бях отказал, но пак го чух и реших да проверя по-обстойно. Нагазих във водата и тръгнах. В първия момент видях дрехи. Като се приближих, вече видях човека“, спомни си командосът. Възрастният мъж тежал близо 100 кг. Грибачев започнал да го влачи нагоре по урвата, защото брегът бил адски стръмен. „Като го закарах догоре, изведнъж се сурнахме и двамата и айде пак в реката. Започнах наново изкачване. Неимоверни усилия ми струваше да го извадя“, сподели полковникът, но призна, че се чувства удовлетворен. Спасителната операция траела повече от час. Като стигнал до по-равен терен, Грибачев забелязал местенце, където слънцето огрявало повече. Направил постелка от папрати и листа и положил Костадин там. Започнал да му прави масаж, защото човекът бил почти издъхнал от хипотермията.
Скромност
„Съблякох мокрите му дрехи и започнах да го разтривам – гърдите, крайниците, за да се възобнови кръвообращението. Докато дойдоха екипите, до ходилата беше кръвоснабден. Започна да изговаря думи и фрази“, разказа Грибачев. Костадин до последно не осъзнавал какво се е случило с него и че е щял да умре, ако полковникът не го бе извадил от реката. „След това се обадих на сина му да питам какво е станало с ходилата. Оказа се, че и те са добре и няма да има никакви поражения, което ме успокои. Вече бях удовлетворен. Господ му помогна, мисля, че има и божия намеса“, убеден е командосът. Въпреки геройската постъпка не се определя като герой. На въпроса какво помислил, като видял умиращия дядо, полковникът отговори: „Не съм мислил, действах. Аз имам подготовка. Знаех, че първата задача е да измъкна човека от студа, защото го убиваше. След това си има начин как да се подобри кръвоснабдяването с интензивен масаж. Когато синът му ми каза, че е възстановен, почувствах удовлетворение“, сподели още Грибачев.
Война
Това не е първият случай, в който командосът спасява човешки живот. „Бях на мисия в Кербала през 2003-2004 г., когато се разрази битката при кметството. Тогава бях в „Силите за бързо реагиране“ (QRF). Имахме много засади. Помогнах да може да се евакуират цялата смяна. Ние се готвим за тези неща, така че това е нещо нормално. Попадаш в битка, действаш според процедурите и колкото си по-добре подготвен, толкова по-голям е шансът да успееш“, спомня си рейнджърът. Никога няма да забрави грохота от боя, докато се приближава към някоя засада. „Казваш си: „Къде отиваш сега?“, отивам сам да се набутам, това преживяване не мога да го забравя. Случвало ми се е за един ден в три такива засади да вляза. Можете да си представите какво е чувството тогава. Не може да се опише с думи. Още като приближавах, много добре осъзнавах какво става. Като преспиш - става още по-страшно“, откровен е полк. Грибачев.
Кабул
Втората изключително опасна мисия на Тодор Грибачев е през 2005-2006 г. в Афганистан. Тогава ген. Нейко Ненов е назначен за командир на многонационална бригада – Кабул, под командването на ISAF. На практика Ненов е единственият български генерал, командвал многонационална дивизия, в която влизат повече от 3500 военни от над 20 държави. Затова и българският генерал се превръща в цел Nо 1 на терористите и талибаните. В тази екстремна среда полк. Грибачев е назначен за шеф на личната охрана на ген. Ненов. „Имаше доста рискови ситуации. Винаги бях зад гърба му. Той беше най-желаната цел на терористите и да го опазиш беше най-голямата отговорност“, спомни си командосът със синя барета. Категоричен е, че ако неговото подразделение бъде изпратено на мисия сега, няма да мисли, ще тръгне веднага.
Заминал за Кабул, но излъгал майка си, че е на курс в Португалия
За да спести страха и нервите на майка си, полк. Тодор Грибачев я излъгал, че отива на курс в Португалия, а всъщност стегнал бойната униформа за мисията в Кабул. Измислил оправдание и за Ирак, но жената по-късно разбрала всичко. Освен това тя била абсолютно наясно, че работата в 68-а бригада означава много за сина й. „Уча хората си на дисциплина, морал, дълг. Ако не ги притежаваш, няма как да служиш в „Специалните сили“. Нашият командир ген. Явор Матеев държи много на военно-патриотичното възпитание. Нашето призвание е да служим на хората. Обществото трябва да знае, че когато има нужда от „Специалните сили“, ние ще бъдем там“, убеден е Грибачев.
През 2016 г. авторитетният „Ню Йорк таймс“ пише за него и колегите му, участвали в мисията в Кербала. Заглавието на статията е „Посегнеш ли да убиеш българин, приготви се да умреш пръв”.
Виктория Пенкова
