- Проф. Вълчева, преди дни казахте, че има опасност 21 университета да имат сериозни затруднения. Каква е причината за това?
- 21 висши училища (ВУ) ще имат различни трудности, а при 4 от тях има рязко намаление в субсидиите. При други това е символично, а при трети има рязко увеличение. И за трите фактора не могат да бъдат посочени конкретни причини. Това, което ни тревожи като синдикат, са задълбочаващите неравенства в доходите, защото ние полагаме огромни усилия да осигурим целеви средства, конкретно за повишаване на заплатите.
- Какви са неравенствата, за които говорите?
- Неравенствата, произтичащи от разликите на средните брутни работни заплати (СБРЗ), са стряскащи. Те варират от 1434 лв. до 3664 лв. В 12 университета те са между 2000 и 2500 лв. и само при четири са в границите между 2500 и 3000 лв. Осем държавни висши училища дават възнаграждения, които са малко над нивото на средната работна заплата за страната -1750 – 2000 лв., а останалите седем изплащат равна или под нея.
- Недостиг има и в бюджета за 2023 г., какъв е той?
- В проекта на бюджета за 2023 г. отчитаме недостиг на средства в субсидията за издръжка на обучението, в която 80% са разходите за заплати, осигуровки и 20% за текущи разходи за учебния процес. Същото е положението и при средствата за социални дейности, основно от стипендиите на докторантите, които през 2022 г. се промениха 3 пъти, съответно бяха 500 лв., 750, като достигнаха до 1000 лв. Подобен хаос при разпределянето на държавната субсидия за висшите училища не е било в годините назад! Според нас това е от липсата на диалог и партньорство с национално представителните синдикати, Съвета на ректорите и Националното представителство на студентските съвети (НПСС).
- Какъв финансов ресурс трябва да се заложи в новия бюджет?
- Изчисленията ни показват, че са необходими 178,3 млн. лв. само за държавните висши училища. Те ще отидат за увеличаване на субсидията за издръжка на обучението с допълнителни 134,4 млн. лв., необходими за продължаване политиката по доходите и поетапното увеличение, средно с 12%, на началните заплати на академичния състав. За съжаление в проекта на бюджета за 2023 г. е прекъсната политика по доходите, защото само с 20 млн. лв., и то само за някои висши училища, това няма как да се направи. За ръст на субсидията за научна и научно-творческа дейност са нужни допълнителни 15,3 млн. лв, а за увеличаване на стипендиите на докторанти и студенти, съответно – с 2,5 млн. лв. и с 5,5 млн. лв. Необходими са още допълнителни средства в размер на 1,1 млн. лева за компенсиране на отпадането на съответните такси за студенти, обучаващи се в защитени и приоритетни специалности. 10 млн. лв трябва да бъдат дадени за довършване на ремонти в студентските общежития и столове и още 9,5 млн. лв. за осигуряване на действието на националните програми в системата на висшето образование, финансирани от републиканския бюджет.
- Разкажете ни повече за искането си да се залага 1% от БВП за висше образование. Как е в момента?
- Проектът на Бюджет 2023 г. има нужда от сериозни корекции. В условия на кризи е необходима повишена гъвкавост и способност за реагиране, особено в продължаваща политика по доходите за основните сектори, като образование, здравеопазване, наука, социални и военни. За тези приоритетни области са необходими реални средства като дял от БВП. Сега той бележи ръст - от 165 млрд. лв. на 184 млрд. лв., т.е. с 19 млрд. лв. повече, но средствата за образование и наука не се повлияват от този фактор. През 2022 г. той е 4,4%, сега за отрасъла е 4,1%. След внимателен преглед на числа дори е по-нисък - според нас е 3,8%. На този етап за 2023 г. синдикатът предлага за образование и наука да се отделят средства като 1% от увеличения БВП, който е с 19 млрд. лв. повече. Това са 190 млн. лв., които са достатъчни да покрият липсите на средства за доходи в размер на 134.4 млн. лева в държавните висши училища, 16 млн. за БАН, 5.8 млн. лева за НИМХ и ССА, както и за увеличение на стипендиите на студентите. В контекста на приоритетите на държавата ни се струва справедливо част от тези средства, напр. 190-200 млн. лв., да бъдат насочени за висше образование и наука. На следващ етап, в бюджета за 2024 г., ще настояваме финансовият ресурс, който държавата заделя, да бъде в размер не по-малък от 1% от прогнозния БВП по текущи цени за съответната година, за която се отнася рамката.
- Битката на университетите за студенти от година на година става все по-ожесточена. Има ли недостиг на студенти и в кои университети?
- За съжаление наред с всички кризи има и демографски проблеми не само от намалена раждаемост, а и от високата емиграция, които се отразяват на университетите. Общият средно приравнен брой учащи държавна поръчка е 139 002 и сравнени с предишен 5-годишен период намаляват – с 20 546. Според броя на учащите държавните университети се делят на четири категории. Първите са с над 10 000 обучаващи. В тази група попадат Софийският университет, Пловдивският университет, УНСС, ТУ-София. Във втората група броят на студентите е между 4000 и 10 000. В нея попадат ТУ – Варна, Тракийският университет, Медицинският университет – София, Шуменският университет, Русенският университет, Великотърновският университет, Икономическият университет – Варна, Югозападният университет, Медицинският университет – Варна. Третата категория включва университетите, в които обучаващите се са между 1000 и 4000. В нея попадат 4 академии по изкуства. В следващата група, до 1000 студенти, попадат Висшето строително училище с около 300 души и Висшето училище по телекомуникации и пощи с около 900 учащи.
- Има ли недостиг на университетски преподаватели?
- През учебната 2021/2022 г. броят на академичния състав в държавните университети е 11 725 по данни на ВОН, по данни на НСИ обаче те са 11 902. Към декември 2016-2017 г. са били 12 899. Това свидетелства за спад с около 1174 преподаватели. През 2022 година общият брой на работещите в системата на държавните висши училища е 21 589 преподаватели и служители, а преди 5 г. наетите са били 22 826. Броят на академичния състав по данни от отчетите им към декември 2022 г. и НСИ е както следва: асистенти и млади преподаватели - 2680; главен асистент и старши преподаватели – 3750; доценти – 3820; професори – 1650, или общо 11 900. От последните изчисления през юли 2022 г. до декември при асистентите се отчита увеличение с около 175 души, като едно от обясненията е повишената заплата от 1300 на 1500 лв. Ако обаче началната заплата на асистент остане 1500 лв., която след данъци и осигуровки в някои университети пада на 1020 лв., няма как да има млади преподаватели. Като добавим и изискванията за публикации, участие в проекти, висока нормативна заетост и доходи под жизнения минимум -1394 лв. е издръжката на живот, гарантира бъдещия отлив.
- Как стоят нещата по отношение на възнагражденията?
- Основните трудови възнаграждения за академичния състав са в зависимост от Постановление на МС за най-ниската длъжност асистент, като начална основна заплата за всички държавни висши училища. Този минимум може да се надгражда с качествени показатели на основание ПМС 328 от ноември.2015 г. и договореното в КТД, но до голяма степен зависи от качествата и уменията на ректорите при управлението на университетите. Няма как при асистентите да се прилагат критерии за дейности, защото, за да имат публикации, проекти и т.н., е необходимо време. Следователно те остават на началната си заплата от 1500 лв. За останалите от академичния състав основните заплати са при договорена стъпка със Съвета на ректорите от 200 лв. Видно е, че в седем от висшите училища при средната брутна заплата от 1434 лв. до 1700 лв., работещите са на базови заплати, което е крайно неприемливо, защото някои от тези висши училища са важни за икономиката на страната. Основното ни искане е началната заплата за академичната длъжност на асистент, която сега е на нивото от 2022 г. през 2023 г. да се промени при стъпка от 12%, така че за второто полугодие да стане 1680 лв., за третото - 1882 лв., и в края на текущата година да достигне 2108 лв. Припомням, че през 2023 г. се очаква средната работна заплата за страната да стане 2013 лв., а през 2024 г. около 2300 лв. Затова настояваме средното преподавателско възнаграждение да достигне ниво от 150% от средната работна заплата за страната през 2024 г. Съществен проблем се наблюдава в размера им при непреподавателския състав, които се доближават до минималната, която за страната през 2022 е 710лв., през 2023 г. е 780 лв., но следва да стане 850 лв. С последните изменения и допълнения в Кодекса на труда за МРЗ през 2024 г. се очаква тя да стане 1003 лв. В условия на кризи най-важни са доходите на работещите, стипендиите на учащите, както и условията за работа в учебна среда и живот в студентските общежития.
- Недофинансирано ли е висшето образование? Защо?
- Да, системно е недофинансирано. През 2020 г. се постави началото на изработването и спазване на финансови политики. Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за 2021 – 2030 г., също затвърди политики, цели и дейности. Така през 2021 г. бяха предоставени допълнителни целеви средства в размер на 63 млн. лв., през 2022 г. - 103 млн. лв., а за 2023 г. няма такива. По наши изчисления са необходими 134 млн. лв. При толкова текстове в нормативните документи на държавата сега да се преустанови продължаващото финансиране за ръст на заплати си е сериозен проблем. Началната заплата на асистент не може да остане на нивото от 1500 лв., която след данъци и осигуровки в някои университети е 1020 лв, което е пък на нивото на стипендията на докторант.
- Според вас доколко е адекватно на съвремието висшето ни образование?
- В Стратегията за развитие на висшето образование е направен пълен анализ и са отразени слабости, а не изоставане. В някои направления има постижения, в други не е според очакванията на синдиката, бизнеса и обществото. Същественото според нас е, че тези, които правят нормативните документи за висшето образование и науката, не познават характера на системата в нейната същност и взаимовръзките й, както и възможностите за нейното функциониране в цялост. Това се дължи на факта, че независимо дали има синхрон или противоречия, диалог няма. Преподавателите във висшите училища вече са претоварени, изнервени и демотивирани, а все по-малко млади хора имат желание да влязат в системата и да се подлагат на подобен натиск.
- Кога ще ги стигнем европейските университети или нашите са напълно достойни конкуренти?
- Когато политиците провеждат политиките, приети в парламента, а не всичко и всеки път да започва отначало. Необходимо е да се изпълняват целите, мерките и дейностите, заложени в стратегията, както и правилно да се прилага Законът за висшето образование. За това е необходим повече контрол и принципно отношение от страна на МОН. Така че ще стигнем европейските университети, когато е подобаващо финансирането и университетите, вместо да мислят за заплати, стипендии, създаване и поддържане на привлекателна материална среда с условия за качествен учебен процес и задълбочена научна дейност, ще могат да изпълняват редица социални дейности, в т.ч. и възстановяване чрез спорт, за преподаватели и студенти.
- Често обществото казва, че всеки, който не е влязъл в университет, не е взел диплома. Съгласна ли сте с това или и днес трябва да имаш знания и качества, за да я получиш?
- Не. Ще го обобщя така - на входа е лесно, на изхода е сложно! Това показват и данните на НСИ за съотношението на брой приети и завършили. По данни на Евростат за предходната учебната година завършилите висше образование на възраст от 25 до 35 г. са 33%, а средно за Европа са 40-41%. По този показател имаме сериозна критика от ЕК, която изисква по-добър резултат, напр. броя на завършващите на възраст до 34 г. да е не по-малък от 36%. Ето тук може да се каже, че има изоставяне, а в новата стратегия за 2021-2030 г. изискванията са за по-високи резултати. В някои страни членки на ЕС като Люксембург, Ирландия, Кипър, Словения, Франция, Дания са постигнали тези цели на ниво от 45%. Освен това искам да подчертая, че броят на обучаващите във висшите училища не оказва влияние върху доходите на работещите, независимо от някои коментари, че повече студенти носят повече средства. Има обидни квалификации като: „Университетските преподаватели правят компромиси с качеството на обучение, за да поддържат висок брой студенти“, които категорично не са верни и ние разполагаме с много сериозни анализи в тази посока.
Това е тя:
Проф. Лиляна Вълчева е родена на 30 юли в София
Тя е магистър инженер с докторска дисертация в областта на технологиите за дървесни композитни материали за мебели, машини и строителство
Има чуждестранна специализация в областта на ергономия и ергономично проектиране в интериорния дизайн
Председател е на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ при КНСБ
Носител е на високото държавно отличие орден „Св. св. Кирил и Методий първа степен“ за принос в модернизирането на висшето образование и науката, развитието на социалния диалог във висшите училища и БАН, както и успешната дейност за повишаване на доходите
Тя е една от 1000 жени, номинирани от д-р Рут Габи Върмонт, представител на Швейцария в Съвета на Европа, за Нобелова награда за мир
Отличена е с много награди от ректори на ВУ
Носител е на специалната награда на НПСС за принос в развитието на националните студентски политики
Владимир Христовски
