Б ульон от пластмаса трови водите на Черно море. За това алармират учени. Когато частиците се раздробят, попадат в цялата водна площ, обясни пред „Телеграф“ доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.
„Той се натрупва навсякъде и попаднала веднъж в морето, изчистването й е невъзможно. Проблемът е по-голям, защото изследвания показаха, че дори в стомасите на делфини са намерени частици пластмаса. Чрез консумацията на риба пък те попадат и в кръвта на хората. Това е доказано от наши колеги американски учени“, каза доц. Райков.
Той обясни, че нанопластмасите са невидими за човешкото око и за да се забележат, са необходими специални микроскопи. Затова според учения е необходимо да се анализира как това влияе на човешкия организъм.
Засега в БАН работят по няколко проекта, които касаят замърсяването на околната среда и най-вече натрупването на т.нар. биоакумулация на замърсители - това са микропластмасите.
Учените са изследвали и кои фактори въздействат върху рибите, като проучванията им са били насочени конкретно върху барбуната. Те са проследили как стресът оказва влияние върху ензимните системи, както и бактериалните агенти, които са намерени в чревния им тракт. По този начин се анализират генетичните изменения в популацията на рибите.
„За първи път изследвахме и микропластмаси в чревния им тракт. Тогава установихме наличието на частици с различни размери пластмаса и много текстилни тъкани, които също са микропластмаса. Това са акрилни влакна. Трябва да се има предвид, че тези от естествена материя не са опасни за тях, но пък изкуствените нанасят поражения. Докато пластмасата се раздроби, се получава бульон, който се разпръсква по цялата водна площ - от дъното до повърхността на морето“, коментира доц. Райков.
Притеснения
Ученият обясни, че микро- и наночастиците се натрупват и в мускулната тъкан на рибата. По този начин, дори да я изчистим преди консумация, тези пластмасови частици отново попадат в организма ни.
„Те не са в голяма концентрация, но все пак е притеснително. Ако открием такива частици в няколко вида риба, това означава, че ги има в цялата екосистема. Не е необходимо голямата риба да натрупва пластмаса от водата, а това става и чрез храненето с по-малки риби по веригата. Това е факт не само за Черно море, но и за целия океан. Затова и толкова се тръби по проблема“, каза още ученият.
С поред доц. Райков е необходимо да се предприемат мерки и пластмасата да не се изхвърля безразборно, а на регламентирани сметища. За момента обаче това не се прави, защото е свързано с транспорт, финансиране.
Рециклиране
Райков даде пример и с това, че в света се върви в посока на увеличаване на предприятията за рециклиране. „Затова и Европейската комисия забрани използването на пластмасата за еднократна употреба, но както виждаме, това не е прекратено още, защото е много евтина. Всеки един заместител предполага ново производство, средства и др.“, каза ученият. Той обясни, че с времето тази пластмаса се разгражда на малки частици и попадат в околната среда - във водата, почвите, тревите, а при хранене и в животните.
„Това е порочен цикъл. По този начин попадат от един организъм в друг. Това става и чрез канализацията. Типичен пример е, когато използвате паста за зъби с частици за избелване в нея. След това те попадат в канализацията, оттам в реките, морето. Това става и чрез лекарства, препарати, козметика. Всичко е свързано с дейността на човека“, каза още доц. Райков.
Според него на този етап това все още не е животозастрашаващо за рибите, но всеки организъм има праг на натрупване.
Изложба популяризира проблема с отпадъците
Пътуваща изложба показа и у нас проблема с отпадъците и замърсяването на Черно море. Целта беше да се популяризират начините за рециклиране. Във Варна любители на екологията имаха възможност да видят в края на миналата година и демонстрации за преработка на пластмаса и създаване на продукти от нея. Сред експонатите от рециклирана пластмаса беше и синьо кану. Около него в прозрачни кубове пък бяха представени най-разнообразни боклуци, намерени в Дунав и притоците й.
„Правим и големи изложби, които представят не само проблема с макро- и микроотпадъците, но и на място деца могат да изработват различни неща от пластмаси“, обясни доц. Виолин Райков.
Яна Йорданова
