П родължителността на живота при мъжете е паднала под 70 г., сочат данни на Националния статистически институт.
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2021-2023 г., е 73,5 г. Спрямо предходния период – 2020-2022 г., тя се увеличава с 1,6 г. Точно тогава обаче беше Ковид-пандемията, която повиши смъртността сред възрастните хора и това е вероятно причината новите данни да са по-благоприятни. В сравнение с 2013 г. обаче има спад в продължителността на живота при мъжете с 1,1 години, а при жените – с 0,7 години. Така новите данни вече показват, че представителите на силния пол живеят средно 69,9 г., а нежните им половинки със 7,4 г. повече, или средно до 77,3 г.
300 жени и 96 мъже са били столетниците у нас през миналата година, съобщи НСИ по повод вчерашния Международен ден на възрастните хора. В групата на над 65-годишните са 1 731 039 българи.
Работа
Застаряването на населението, липсата на работна ръка и ниските пари за старост са причината все повече пенсионери да продължават да работят дори след като излязат в пенсия. Наскоро в свой доклад компанията за застраховане на търговски кредити „Алианц Трейд“ (Allianz Trade) обяви, че хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза. Данните на Националния осигурителен институт също сочат, че работещите пенсионери се увеличават. Преди ден стана ясно, че през април НОИ служебно е преизчислил пенсията на 350 718 възрастни, натрупали допълнителен стаж. Това е с почти 15 000 повече работещи пенсионери спрямо миналата година. „Вярвам, че работодателите не забравят своите най-опитни кадри и не се отказват от тях след пенсионирането им, защото те са най-добрите обучители за новите им служители“, коментира подуправителят на НОИ Весела Караиванова-Начева в приветствие по случай Международния ден на възрастните хора.
София Симеонова
