Д ве трети, или от 100 лева – 70 лева от сметката в магазина отиват за така наречените продукти без хранителна стойност, богати на въглехидрати и бедни на полезни вещества. Това установи проучване на „Телеграф“. Част от тази сума се харчи и за нехранителни продукти като алкохол, тютюневи изделия, безалкохолни напитки, препарати за хигиена и други.
До този извод се стигна, след като стана ясно, че само 30 на сто от оборотите в магазините идват от покупки на пресни продукти. Това съобщи пред „Телеграф“ Марко Наумов, ръководител отдел „Търговски вериги“ в международна компания. Под пресни храни се има предвид плодове и зеленчуци, месо и колбаси, мляко и млечни продукти.
Българите са шампиони по пазаруване, като средно посещават магазините 10-12 пъти месечно, сочи проучване. Традиционно нашенецът пазарува веднъж седмично наведнъж всички продукти, които ще са му необходими, и през останалите дни купува само по 1-2 продукта. Месо и зеленчуци са повод да посещаваме често търговските обекти, уточни експертът Марко Наумов. Заедно с това обаче хората слагат в кошницата си снаксове и други пакетирани храни, въпреки че не са в списъка с покупките. Според проучванията средностатистическият потребител в хипермаркетите е жена над 35 години.
Добавки
На практика по-голямата част от оборотите на търговците идва от пакетирани храни като сладкарски изделия, снаксове, чипс и прочие. Дефиницията може да се разпростре и върху всичко, което излиза от целофанови торбички - хамбургери, хотдог, пържени картофи, тоест храните с високо съдържание на мазнини и холестерол.
Въпреки че тези стоки не са категоризирани като вредни, тъй като са одобрени за продажба от Българската агенция по безопасност на храните, в състава си имат много на брой добавки, а много малка хранителна стойност. Диетологът проф. Донка Байкова обясни за „Телеграф“, че става дума за така наречените Е-та, които са технологични добавки. Използват се в процеса на промишлено производство, за да подобрят цвета, вкуса и аромата. Те са с 1000 позиции по европейските скали на Е-тата. Същите тези добавки могат да се изписват и с химическите им названия. Това обърква потребителите, тъй като понякога са много на брой, посочи Байкова.
Анализ
Сами по себе си те са безвредни, но никой, нито здравна институция, министерство или експерт е направил проучване и няма информация какво става в организма ни, ако свръхкомбинираме и свръхконсумираме храни с такива добавки. Организмът със сигурност ще реагира в един момент с някакво имунно отклонение – алергична реакция - обрив, задух, бронхит или друго, може да има и стомашно-чревни проблеми, или реакция от черния дроб, панкреаса и всички органи, които имат отношение към обработката на съответните съставки на храната, разграждането им и тяхното излъчване навън, обясни диетологът.
Често се задъхваме и имунната система реагира с автоимунни заболявания и това е бич за съвременната медицина. Постоянно нараства броят на хората с автоимунни заболявания – тежката форма на несъответствие на имунния отговор към отделните съставки на нашата храна, уточни диетологът. И подчерта, че храната е най-мощният екзогенен външен фактор за организма – той става определящ за обменните ни процеси, метаболизма и повлиява на различни органи и системи. Ако това са малки деца, юноши, девойки, ако са лица в оздравителен период, ако са възрастни хора, те са с намален капацитет за имунен отзвук. Те са с намалени адаптационни механизми към непознати вещества, предупреди експертът. И добави, че все пак тези Е-та могат да са и от натурален произход – зеленият цвят например да идва от хлорофил. Германците пък правят някои колбаси с извлек от цвекло и това докарва виолетовия им оттенък.
Списък
Големият списък с Е-та в съдържанието на даден продукт трябва да е червена светлина за потребителите, предупреди и изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“. Според него влагането на добавки се използва много често, за да се намали себестойността на някои от храните, с цел на ниска цена да се предложи сирене например. Друга причина е самата стока да има добър търговски вид. Той посочи за пример, че колбасите в Италия нямат толкова добър външен вид, но в тях има максимум по три или четири съставки. За сравнение наше проучване показа, че в салама „Бургас“ има над 10-15 добавки, коментира Николов. Според него тази тенденция води и до промени във вкусовите усещания. Затова много от младите хора или децата не обичат домашно произведено мляко, а предпочитат това от магазина, защото не е толкова кисело, а и в много случаи се влага нишесте.
Цакат ни с 2 лв. в промоциите
Някои магазини цакат клиентите си с промоциите. Един и същи продукт има разлика в цената от 2 лв. в два различни магазина. Пилешки пържоли, които се продават на акция няколко дни, в един обект могат да се купят за 8 лв. килото, а в съседен, отново с отстъпка, цената стига до 10 лв., показа проверка на „Телеграф“. В последните седмици има тенденция за промоции на млечните продукти. В различните вериги цените са надолу с между лев и 3 лева, като килограм кашкавал от краве мляко излиза 19,99 лв. С намаление е и ранното зеле, което може да се намери за 1,70 лв., а преди килото струваше 2,50 лв.
Ралица Димитрова
