П ортрети на Левски и Винсент Ван Гог от бактерии творят български микробиолози. Красотата на невидимия свят около нас оживява в рисунките им. Как бактериите се превръщат в бои и как се рисува с тях пред вестник „Телеграф“ разказа микробиологът Росица Ташкова-Качарова.
Именно тя е вдъхновител на изкуството „Агар Арт“ и на първия конкурс в света за рисунка с микроорганизми. Автор е на десетки творения с микроби – от български шевици, през анатомично сърце и мозък до еднорог и кит.
История
Още откривателят на пеницилина – Александър Флеминг, рисува с микроорганизми, но изкуството става наистина популярно през 2015 година, когато Американското общество по микробиология обяви първия по рода си конкурс за такива творби. Той бил вдъхновен от коледното дръвче, нарисувано от българката.
Сред творенията на колегите й са каляската на Пепеляшка, призрачен кораб, златни рибки, панди и дори мотор. Сред портретите, нарисувани с бактерии, e този на немския учен Роберт Кох, основател на съвременната бактериология и епидемиология. С микроорганизми е нарисуван и ликът на проф. Тодор Кантарджиев.
За да оживее такава картина, е необходима хранителна среда - т.нар. агар, в който са вложени необходимите вещества за растежа на микроорганизмите. „Нужен е инструмент, с който ще се рисува - най-често бактериологична игла или йозе, както и вече пораснали колонии, от които да взимаме „цветовете“. Докосваме с йозето колонията с желания цвят и рисуваме върху чиста хранителна среда. След това оставяме рисунката на топло и чакаме красотата ѝ да се разкрие с порастването на така посетите микроби. Преди това да се случи, виждаме само щрихите, които сме нанесли с инструмента, но не и цветовете и текстурата на картината“, отбелязва микробиологът.
Бактериалните картини са живи, но нетрайни. Те се нуждаят от броени дни, за да се развият. След това щрихите им може да започнат да губят красотата си поради прекомерен растеж на микроорганизмите. След още няколко дни или седмици водата в хранителната среда се изпарява, средата се смалява и изсъхва. Затова е важно рисунката да се снима още през първите дни, за да бъде запазена по този начин – на снимка . Нужни са около 24 часа, за да получим „боички”, и още 24, за да порасне рисунката.
Цветове
За вдъхновителката на изкуството най-интересни са чревните бактерии, посети върху специална диференцираща хранителна среда, на която те се развиват с необичайни ярки цветове – лилаво, зелено, синьо. „Причината е, че в тези среди са вложени вещества, които при взаимодействието си с други вещества, синтезирани от конкретен бактериален вид, се оцветяват по този специфичен начин“, разказва Росица. Повечето бактерии имат неутрален бежов цвят. Тези, които притежават собствени ярки пигменти, са по-скоро рядкост.
Материал за рисунките пък може да се набави отвсякъде. Чудесен източник на разнообразни бактерии, гъбички, дрожди са ръцете ни, сифонът на мивката, телефонът, почвата, където гъмжи от живот.
Не е опасно, ако се спазва хигиена
Рисуването с бактерии не е опасно, стига да се спазват някои лесни правила за хигиена, обяснява микробиологът. Например да не се пипат колониите, изграждащи рисунката. Всъщност повечето бактерии, които ще пораснат, не са причинители на заболявания. За хора със слаба имунна система може да се окажат опасни единствено плесените, тъй като техните спори се отделят във въздуха и може да бъдат вдишани. Но този риск съществува и вкъщи – плесени и мухъл се развиват навсякъде и без специална хранителна среда, казва още тя.
Милена Димитрова
