С емейство Чехльови се ожениха на Тодоровден в горнооряховското село Първомайци. От години вместо конни надбягвания там предпочитат обичая „Мъжка сватба“, какъвто е бил завещан на местните жители от техните баби и дядовци.
Празникът започна сутринта с обиколка на всички над 50 именници в селото. След това развеселени и леко почерпени, натоварени в конски и магарешки каруци, младежите се отправиха към селския стадион, където щеше да се състои „сватбената церемония“. Тъй като „булката“ Муца за малко да се откаже да облече бялата рокля и да сложи булото на лицето си, сватбата едва не се провали. Все пак накрая тя беше успешно кандърдисана и се появи на стадиона, качена в най-гиздавата каруца и водена под ръка от медицинската сестра Спринцовкова.
Младоженци
Облечени като за сватба, младоженците Муца и Конте Чехльови и кумовете им - семейство Миризливка и Пульо Кукуляшкови, преминаха до олтара по червения килим на славата като истински холивудски звезди. По стар обичай бъдещото семейство си размениха сватбените халки, вдигнаха наздравица и се разписаха в брачното свидетелство. А след това, опрели здраво гръб в гръб, младоженецът и булката разчупиха и сватбената погача. Според народното поверие, който успее да отчупи по-голяма част от питата, ще командва вкъщи. И, разбира се, булката успя да грабне почти цялата пита, като остави за любимата си половинка едно малко парче. Така тя недвусмислено показа кой ще е бъде истинският глава на бъдещото семейство и без да се налага да настъпва с крак бъдещия си съпруг. Той пък от своя страна показа, че ще носи с гордост през целия си живот звучната фамилия Чехльови.
Церемония
След гражданската церемония бе извършена и църковна такава. Младоженецът и булката бяха венчани от свещеник - отец Самоходов. Той бе смесил християнската и езическата традиция, като носеше върху расото си едновременно мартеница и огромен дървен кръст. Докато попът си четеше благословиите от импровизирания амвон, зевзеци от публиката демонстративно надигаха пред очите му шишенца с огнена вода и го канеха да не се занимава с глупости, да зареже расото и калимавката и да слезе при тях да му ударят по едно за празника. Отец Самоходов обаче геройски устоя на изкушението. И макар накрая гърлото му да беше вече пресъхнало и да се нуждаеше от малко „комка“, той събра сили и доведе ритуала до края. А след венчавката булката спази традицията, хвърли букета към сватбарите и гостите и се хвана да тропне и да раздвижи кръвта си на булчинското хоро.
След края на сватбената церемония младото семейство и всички гости бяха поздравени от младия фолклорен изпълнител Александър Денев.
„Булката“ трябва да е „тънка стройна като мечка“
В българската фолклорна традиция обичаят „Мъжка сватба“ се празнува през март. Целта му е, от една страна, да напомни на хората, че краят на зимата наближава, а с това и на празненствата и веселието, и идва времето на земеделския труд на полето. От друга страна, в някои български селища „мъжката сватба“ е едно шеговито намигване и напомняне на старите ергени, че е крайно време и те да създадат семейство и да гледат челяд, а не само да се шляят по улиците и да прекарват вечерите си в селските кръчми. При пресъздаването на обичая обикновено се търси асиметрия между двамата млади. Според народните песни булката трябва да е „тънка стройна като мечка“, а женихът да е такъв, че булката му да може да го носи със зъби, когато се запие в кръчмата и забрави за мъжките си задължения вечер под завивките. Не е ясно откога „мъжката сватба“ съществува в нашата етнографска и фолклорна традиция. Първите записани от учените случаи на празнуване на този ритуал са от 30-те години на миналия век. По времето на социализма подобни ритуали, свързани с размяната на половете, у нас бяха обявени за табу и развращаващи младото поколение. Поради това за около половин век и „мъжката сватба“ също беше забранена, но не беше забравена. И с настъпването на демокрацията у нас практикуването му беше възобновено.
Иван Георгиев
