Ч ушкопеци на промоция се предлагат в големите вериги за битови електроуреди. В навечерието на сезона на зимнината те се търсят от домакините в цялата страна, показа проверка на „Телеграф“.
Разнообразието от марки и спецификации е голямо. Практичните уреди се продават в две модификации – единични и тройни. На тройните им викат „мерцедес“ заради разделителя, който прилича на емблемата на известните автомобили. Като се махне, в гнездото влиза цял патладжан. Цените варират. Най-добрите струват почти 60 лв. Но има и промоции. Качествен единичен чушкопек за 49,99 лв. вече е намален на 42,99 лв. Тройният от 45,99 лв. се предлага на промоция по 33,99 лв. в една от големите вериги.
Цени
В масовия случай цените на единичните вървят от 35 до 39 лв., а на тройните – от 39,99 до 44,90 лв., но могат да се намерят и по-евтино в някои сайтове за електронна търговия, както и за частни обяви. Нови уреди там вървят от 31 до 35 лв. Има и вторичен пазар – например употребяван единичен чушкопек на старо се предлага за 19 лв. с обяснението, че е отличен и безотказен.
Чушкопекът е толкова популярен и практичен уред, че дори върви като бонус за клиентите на голяма компания за бързи кредити, която се рекламира със слогана: „От мен и парите, и чушкопека“.
Чушкопеци викат и на минипечки тип циганска любов на дърва, но те вървят по 75 лв. в специализираните магазини.
История
Смята се, че устройството е едно от най-големите чисто български изобретения. Има две версии за първия прототип. Според някои чушкопекът е дело на инж. Николай Пиперков и на Давид Давидов в един гараж във Велико Търново през 1974 г. Втората е, че зад изобретението стои инж. Велизар Стоилов през 1977-1978 г. Младият инженер и негови колеги получават задача да изработят практичен уред за масова употреба. Докато опитват с разни котлони, забелязват работник да пече ябълки в импровизирано гнездо с реотан в огнеупорна глина. Така през 1978 г. се ражда чушкопекът, наричан с чувство за хумор „спасението на мъжете”. Стоилов беше преди време зам.-кмет на Столичната община.
В края на 70-те години на миналия век чушкопекът влиза в масово производство. След няколко години следват модификации по електрическата система, за да се отстранят някои проблеми. Започва сериозно производство, последвано от износ в чужбина. Цената му тогава е била 12 лв., доста пари за времето си.
