Старши инспектор Стойнов, за по-малко от десет дни участвахте в гасенето на два от най-големите горски пожари - край селата Елшица и Лесичово. Кой беше по-опасният от тях?
И двата бяха в гората, като бяха засегнати значителни декари растителност. Вторият пожар в землището на Елшица се разви по-бързо, тъй като по време на гасенето започна да духа ураганен вятър. Освен това дневните температури бяха по-високи. Това допълнително разшири стихията на по-голяма площ. Но така, като ме попитахте, мисля, че и двата пожара бяха сходни като опасност.
Казахте, че при пожара край Елшица огънят се е развил бурно заради вятъра. Каква беше температурата, на която бяха изложени пожарникари и доброволци?
Не е замервана, но беше в рамките на 36-37 градуса, но лъчистата топлина и задимяването може би я увеличиха над 50 градуса.
Как се издържа на над 50 градуса?
В такъв момент служителите и всички доброволци, които участват в пожарогасенето, са инструктирани как да подхождат, какво да правят, така че да няма пострадали. Слава богу, и при двете стихии не беше допуснато да има пострадали, травми или изгаряния.
Имаше ли реална опасност да пострада някой?
Реална опасност винаги има при извършване на такава дейност. Причините са няколко. Едната е, че вятърът променя посоката си и реално пожарът започва още по-силно да се разпространява.
Какви са опасностите за пожарникарите при такива ураганни ветрове - да не им се изгорят очите, лицата, трахеята, ако вдишат дим?
Служителите използват средства за защита - ръкавици, дрехи, шлемове. Доброволците също бяха доста добре оборудвани. Част от тях бяха с превозни средства, които са високопроходими. Те могат да изпълняват добра роля при превоз на хора от една точка до друга. Техните джипове не бяха ползвани за самото гасене, а за транспорт. Целта беше те и горските да не бъдат сами, а с тях винаги да има пожарникар. Примерно ако има опасност, да ги подсети и да не се случват, не дай си боже, по-тежки ситуации.
Колко рискови ситуации имаше в двата големи пожара?
Конкретно няма как да кажа, защото имаше много участъци, но поне две-три е имало. Не е допуснато обаче да се застрашат животът и здравето на хората. И при ежедневната ни дейност, и при битовите пожари пак има опасност. Работата ни е такава.
Кои са по-опасни - горските или битовите пожари?
Горските пожари са по-сложни за организация, защото се използва доста повече техника, повече хора. Докато при битовите са примерно два екипа с 10-12 огнеборци, самите мащаби са по-малки, но при тях има други неща. Има газови бутилки, опасност от поразяване с ток. Всеки пожар, наводнение или земетресение има специфика и риск.
На 50 градуса как се чувства един пожарникар?
Когато човек работи в такава среда, самият организъм произвежда значително количество адреналин. В момента на самото действие човек е много стегнат, вече умората се усеща на по-късен етап. В самото гасене нищо не се усеща заради адреналина.
Вие спасявате много диви животни, костенурки. Какво друго успяхте да спасите в двата пожара?
При горските пожари дивите животни имат сравнително добра ориентация и напускат зоната на горенето. В стихията в Елшица имаше развъдник, който успяхме да спасим и животните в него не пострадаха.
На вас било ли ви е мъчно, като виждате как изгарят толкова хиляди декари гори, животни?
Винаги, след като приключи всичко, правим оглед, минаваме по полосите. Не е приятна гледката. Още повече, че става въпрос за гори, създавани с десетки години. Този ресурс много трудно може да се възстанови.
Вие сте били и в хеликоптерите на военните, които се притекоха на помощ. Какво видяхте отгоре?
Те участваха при единия пожар с Ми-17 и с „Кугар“. Бях и в двата. Отгоре ясно се вижда развитието на пожарите. Картината е в плюс за цялостното погасяване, защото се вижда накъде върви. Ние насочваме колегите към зоната, в която трябва да се изсипе водата. Казваме къде е активното горене, къде има просеки, за да може да се спре стихията там.
За първи път ли се качвате на хеликоптер?
Преди 2010 г. се беше запалил резерват „Дупката“ над Батак. Там също беше сложно гасенето, тъй като там нито е извършвано рязане на дървета, нито е разчиствано. Имаше рядко срещани диви животни. Там освен наземно беше използван и вертолет.
Какво е чувството, когато ти си в хеликоптера, а колегите ти са долу и гасят?
Мисълта ми е насочена само към пожара и как той трябва да бъде ликвидиран с общи усилия - от земята и въздуха. Мисълта ми е била как да се справим с възможно по-малко загуби.
Знам от пилоти, че във въздуха температурата също е ужасно висока. Това при вас усети ли се?
В такава ситуация мислите ли, че ще усещам високата температура. Може би е било много топло, но не съм го усетил. Не съм мислил, че ми е топло или ми се пие вода, или от този сорт първични инстинкти. Всички - пилотите, ние, доброволците, всички сме в едно цяло, един екип и работим заедно. Никой не е казвал, че изпитва дискомфорт.
Хората не виждат и не разбират каква е спойката между вас, докато гасите и рискувате живота си. Кое ви сплотява най-много?
Общата ни цел - да бъде ликвидиран пожарът. Това е водещото. Всичките ни действия ни водят към тази цел. Трябва да сме бързи, с по-малко загуби и възможно рискът да е минимален. Хората не виждат колко сме сплотени наистина. Всеки разчита на другия, той му е приятел, колега и всичко. Не дай си боже, но когато е критично, той ще е човекът, който ще му спаси живота и ще му пази гърба.
Имало ли е случай в кариерата ви, когато животът ви е бил в опасност и някой ви е спасил?
Нямам конкретен случай, но мога да ви дам като пример. Преди време гасихме дърводелски цех. В него имаше голямо количество материал, упадъчни материали от машини. Гореше в 2 ч. след полунощ. Отидохме на място екипи, започнахме да гасим. Имах дихателен апарат. В един момент усетих как все едно отпред долната част на маската ми залепва на скулите ми. Разбирате ли, че все едно е толкова горещо, че уредите започват да горят. Тогава с колегата набързо се разбрахме и започнахме да се поливаме един друг, за да се охладим. След това пак продължихме да гасим. Имах чувството, че скулите ми се залепват в шлема и маската. До кожата ми имаше няколко прегради, но от топлината се развиха високи градуси. Тогава го усетих като голяма опасност.
Случвало ли се е вие да спасите живота на някого?
Пряко не, но може би с организация, с действия, с колегите ни се стараем да помагаме винаги. Целта е да намалим риска и да не се случват инциденти. Затова имаме редица инструктажи, ежедневни тренировки по програма. Всеки трябва да знае какъв е редът - пазиш своя живот, живота на околните и т.н.
Знаем, че 99% от пожарите са вследствие на човешка намеса - хвърляне на фасове, незагасени огнища. Вечер, когато се приберете у дома, какво си мислите и ядосвате ли се?
Какво да си мисля. Гледам да съветвам сина ми да бъде добър човек, да спазва правилата и законите. Ако всички хора до известна степен изпълняват разпоредбите, може би голям процент от пожарите ще са доста по-малко.
Кой още ви помогна при гасенето на двете стихии освен доброволците и горските?
Много хора. Искам да благодаря както на доброволците, които се притекоха на помощ, на хората от населените места, които също участваха със сили и средства. Част от техниката се осигури от „Асарел-Медет“, от „Балкан Инженериг“. При стихията в Лесичово бяха изпратени пък други автомобили на пожарната от няколко области. Дадоха ни и платформа с верижна машина. Община Панагюрище водоноски ни изпрати. Може би ще пропусна някои, но в такива ситуации се вижда, че има добри хора.
Виктория Пенкова
