Н ай-малко 115 лв. трябва да се бръкне родител на десетокласник за учебници, показа проучване на „Телеграф“.
Сумата набъбва няколко пъти, като се включат и помагала, пособия и прочие.
За част от хората вероятно това са дребни пари, но за други са цяло състояние. Цената на парите, които харчим, не се измерва по това, че купуваме чисто
нови учебници, а във времето, което изразходваме, за да ги спечелим.
Така дали за нови ботуши или нова книга ние костваме част от времето си в работа.
Хубаво би било да го ценим повече и да го използваме за по-важни неща, свързани с преживявания със семейството, или просто да му се насладим.
История
Учебниците втора ръка не са само за бедни, кактосмятат много от българите с малко над среднитевъзможности. Споделянето е грижа! На това ни учат
още от най-ранна детска възраст. Да споделяме играчките си, дрехите си, книжките си и учебниците хдори трябва да е мисия за всички. Защото използваните стоки и книги по нищо не се различават
от чисто новите. Дори напротив, те имат история. Например в учебниците обикновено учениците подчертават с молив важните моменти, които след това им помагат за по-лесно усвояване на материала.
В книгите също се подчертават абзаци, които са направили впечатление на читателя.
Важно е да се отърсим от мнението, че в магазините за втора ръка влизат само бедни. По-скоро те са за практични хора, които ценят парите си и са на мнение, че книгата е знание, независимо дали е нова,
или вече прочетена. А в случая колкото повече е четена, толкова по-интересна и смислена би била.
Практично
От друга страна, споделянето на учебници и до ден днешен се организира в училище, поне с помагалата до 4-ти клас. Каква би била пречката да има такава практика и за по-големите.
Предаването на старите учебни книги трябва да е мисия. Няма нужда именно учебниците да събират прах в килерите на хората и след време да отидат до кофата за боклук.
Много по-практично е да отидат в училище и да се ползват от следващите поколения. Защото дори да има промяна в материала, същественото си остава.
Образованието трябва да е мисия, а не задължение, както за учителите, така и за учениците. Учебниците пък трябва да остават, защото те са част от историята ни.
Нека позволим и на следващите поколения да знаят уроците, които ние сме учили. Защото, който не помни историята си, няма бъдеще.
Елена Иванова
