В много райони на страната ловът на див заек отдавна е забравен екзотичен лов главно поради драстичното намаляване на популацията на дългоухите. Не е така обаче в ловищата на дружинката в с. Полковник Савово към дружество „Тервел“. Ето какво разказва Пенко Пенев.
Атрактивен
„Вече 18 години членувам в дружината и при нас заешкият лов е бил винаги много атрактивен и силно желан. Преди 8-10 години популацията на дивия заек бе доста намаляла, но добрият стопанин намира начин да запази и увеличи запасите. Според мен най-големият враг на заека е нощният лов на фар, след това - хищниците. Има ли следи от коли в есенниците - заек няма. Така че, като си пазим полето - резултатът е налице“, разказва Пенев.
„Ловната ни дружина е една от малките в сдружението ни, площта, която стопанисваме, е повече полска с много малко горска площ. Поради тази причина наблягаме на лова на дребен дивеч. Преди 11 г. изградихме волиер, в който всяка година си отглеждаме и разселваме фазани собствено производство. Отскоро вече разполагаме с полигон за обучение на ловни кучета, работещи със стойка“, казва ловджията.
Умора
И продължава: „За последния лов - в угарите имаше доста влага, заек едва ли щеше да има там, но тръгнахме в редица с весели подвиквания. Кучетата сновяха пред нас и не след дълго от десния фланг се чу дублет - колегата Николай откри сметката. Заекът се вдигна от ожъната царевична нива. Вървяхме срещу вятъра - стари ловци са споделяли, че във ветровито време заекът ляга с гръб към вятъра, за да може да чува отдалеч за опасности. След повече от три часа ходене и само три прибрани заека в очите на някои колеги се виждаше леко отчаяние и повечко умора. Дойде ред и на последното поле, в което бях сигурен, че ще има повече успех. Не след дълго започнаха да се вдигат зайци - за половин час прибрахме още три, два ранени не можахме да открием въпреки добрите кучета. Убедихме се, че много важен е изборът на патрон - в този лов аз стрелях с 00, пушката ми е 20-и калибър, но изборът ми не беше добър. Колегата до мен бе заложил на 2.0 и изборът му бе по-удачен. Гонката беше към края си, бяхме се насочили към групата, която ни чакаше, и заек скочи от краката ни на 15 метра от колегите и кучетата. Повалих го и няма 2 минути след стрелбата от същото място се вдигна и друг, който отнесе много прибързани изстрели, но в крайна сметка бе отстрелян от колега. Така само един от нас бе без слука, та набързо спретнахме две групички и след 10 минути и той имаше дивеч в раницата си“.
За малко да подобрят рекорд на Тодор Живков
От Асеновградското ловно-рибарско дружество съобщиха, че в ловище на с. Тополово по време на ловен излет е паднал глиган с изключителен трофей - втори по големина за всички времена в ловната история на България. Това станало на 10 декември, а перфектният изстрел бил дело на 52-годишния Илия Димитров, ловец с 20-годишен стаж. Първото място все още принадлежи на Тодор Живков, който през 1986 г. поваля григана с рекордния трофей отново в този район - в Карамуш, сега в държавното ловно стопанство „Кормисош”.
Най-голямата моруна тежи 320 кг
Снимката от 1923 г. е направена по повод улавянето на огромна моруна с тегло над 320 кг. Било истинско събитие за цяла Варна и затова кметът на Виница и личните хора се скупчили около трофейната риба, а Тодор Лефтеров, който я хванал, останал под стрехата вдясно на заден план (ограденият с червен кръг).
Моруната е най-голямата риба, която все още, макар и вече голяма рядкост, обитава акваторията на Черно море и река Дунав. Според някои сведения хващани са екземпляри с тегло до два тона и дължина до шест метра. Официалният рекорд обаче е само 102 кг и е поставен през 1993 г. в река Урал в Казахстан. У нас не спират бракониерските набези - през 2019 г. служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури конфискуваха жива 200-килограмова моруна край с. Айдемир и я пуснаха в Дунав.
Забраната за риболов в българската акватория на р. Дунав и Черно море на есетровите риби (руска есетра, чига, пъструга и моруна), въведена през 2016 г., все още е в сила.
Йото Пацов
