М иньори, а не професионални гайдари, свирят на Валя Балканска в записа на култовата песен „Излел е Дельо хайдутин“, която лети в Космоса от 45 г.
Изпълнението, включено в Златната плоча на „Вояджър“, е качено на американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, през 1977 г., но записът е направен цели 9 години по-рано.
„Излел е Дельо хайдутин“ е една от най-популярните родопски народни песни. Първият й запис е направен от народната певица Надежда Хвойнева и той звучи в ефира на единственото тогава радио. Точно там го чува и научава и самата Валя. Междувременно композицията е записана и от още един родопски певец – Георги Чилингиров. Балканска се явява с песента на Първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 г., на който присъства американската фолклористка Етел Райм.
Тя е очарована от изпълнението и три години по-късно се връща у нас с колегата си Мартин Кьониг и организират запис. Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат певицата. Понеже няма музикално студио в района на Смолян, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. Те не избират професионални гайдари, а миньорите Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци. Разполагат микрофоните на двамата гайдари и Валя в двата края на 30-метровото помещение заради уникалната сила на гласа й. И там, в училищна сграда с много лоша акустична среда, те правят един-единствен приличен дубъл на „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска в съпровод на непрофесионалните гайдари.
След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. Това са изпълнения от различни краища на света, а два от записите са от България. Етнологът Алан Ломакс е предложил записа на „Дельо хайдутин“ на комисия, ръководена от Карл Сейгън, натоварена от НАСА да подбере няколко десетки визуални и звукови образци, запис на които да бъде поставен в космическите апарати „Вояджър“.
След едногодишен процес през 1972 г. изпълнението на Валя Балканска е включено в селекцията, описано като „Дельо хайдутин“ – песента на една овчарка“. Звуковата програма „За бъдни времена и същества“ (записана на златен компактдиск) е качена на борда на междугалактическия кораб „Вояджър І“. Сейгън записва поздрава “Здравей” на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената, в случай че има извънземни, за да им даде представа за това какво има на планетата Земя. Записва различни звуци, като капенето на вода в чаша, детски плач, кучешки лай, шум на ручей и др. От 250 000 предложени песни са избрани 27, като българската „Излел е Дельо хайдутин“ е единствената от Европа. Апаратите ще се реят в Космоса 10 000 години към звездата АС-793888 от съзвездието Малка мечка. През 2012 г. американската космическа сонда „Вояджър І“ напуска Слънчевата система, с което изпълнението на Валя Балканска тръгва към нови светове.
Песента "Излел е Дельо хайдутин" е увековечена и в Златоград – текстът й е изписан на каменна мемориална плоча, съхранена за векове в Златоград. Паметникът представлява няколкотонна футуристична композиция, от предната страна на която са изсечени Земята сред Вселена от планети. В центъра е дискът, който лети в Космоса. Изписан е оригиналният вариант на текста, тъй като той има три версии, които публикуваме в отделни карета. „В началото я изпълнявах така, както я бях чула от Надежда Хвойнева. Но след един концерт в Златоград при мен дойде стара женица и ми каза: „Дъщерю, йеце хубавко пееш, ама тия думи ще пееш по нашему, че песента е нашенска“. Така от 1965 г. я пея, както ми каза бабата“, разказва Валя Балканска.
Първи вариант
Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ян кесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Заръчал Дельо, поръчал,
дериданскимнем аяне,
айене, кабадалие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не пучърните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади нивести.
Втори вариант
Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
с Домбовци и Караджовци.
Зароча Дельо пороча
Дериденските аяне,
айяне, кабадаие:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почърните,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плачат,
по-млого млади нивести,
дете ще в корем проплака.
Гюлсюме Делю заръча:
- Варди са, Делю, чувай са,
канят са да та примажат,
деридеренски аяне,
аяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, удрият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля примаже.
Трети вариант
Изльел йе Дельо хайдутин,
Хайдутин, янкеседжия
В Домбофци и Караджофци.
Заръча Делю, поръча
Даръдерскинем аяне,
Аяне, кабадаие:
- „Две лели имам ф селоно,
Да ми ги не потурчите,
Чи ку ви влезна ф селоно,
Много щът майки поплака,
По-много млади невести,
Ф корем ще дете поплака“.
Гюлсюме Делю думаше:
- „Варди са, Делю, чувай са,
Канят са да та премажат,
Леят ти куршум сребърен“.
Делю Гюлсюми викаше:
-„Гюлсюм, черноко момиче,
Кого е майка хранила
На Деля пушка да пукне
На Деля сабля да махне“?
101 стиха за родопския Крали Марко
За Дельо хайдутин съществуват безброй легенди. Те му приписват свръхестествени качества: един родопски Крали Марко, който отмъщавал за „почьорнени души“ и когото „куршум не го фата“, та трябвало „сребърен да излеят“. За Дельо хайдутин са издирени над 30 песни от Златоградския и Смолянския край. Най-дългата е от 104 стиха и е записана също в Златоград. Надежда Хвойнева прави първия запис в радио София през 1959 г. и казва, че знае песента от баща си, родом от смолянското село Левочево.
Холивуд я ползва за филми
Части от записа на „Излел е Дельо хайдутин“ звучи в различни холивудски филми. Последно бе в „Утреландия“ с Джордж Клуни. Оказа се, че е без знанието на българската изпълнителка. Петилетка преди това беше включена в американски филм за войната в Афганистан. За композитор на „Утреландия“ е посочен Томас Бергенсън, роден в Норвегия, писал е музиката на продукции като "Аватар", "Карибски пирати", "Здрач", "Хрониките на Нарния", "Хари Потър" и още много други. Потърсен от български медии, той заяви, че е използвал съвсем малък откъс от записа на Валя Балканска. Тя поиска само неговото извинение.
Лео Богдановски
