С ъдбата на мегамонумента Чинията на старопланинския връх Бузлуджа, който трето десетилетие е изоставен и се саморузрушава, стана точка от дневния ред на Конференция на партньорството „Култура и културно наследство“ по програма „Градски дневен ред“ към ЕС, чието поредно заседание се провежда в зала недалеко от римския Колизеум, съобщиха от казанлъшката общинска администрация.
Пред специализирана публика е бил представен цялостен доклад за свършеното до сега по запазването на мозайките във вътрешността на импозантната сграда, за която някога са били инвестирани над 14,8 млн. лева (по цени отпреди 1981 година), както и необходимите следващи действия от арх. Дора Иванова, основател и председател на фондация „Проект Бузлуджа“. Изложението е било част от раздела „Интегрирани подходи към дисонантното наследство“. Комплексът миналата година най-после се сдоби със статут на недвижими паметник на културата от най-новата епоха. Дискутиран е важен ресурс за обособяване на района около Казанлък като водеща дестинация за културен туризъм.
Атрактивният исторически монумент е ярък пример за „дисонантно наследство“ – неразбрано културно-историческо наследство. Противоречивото наследство е идентифицирано на европейско ниво като важен ресурс за устойчивото развитие на градовете. Проектът за опазване на паметника Бузлуджа бе в основата за сформиране на международната експертна работна група, уточни арх. Иванова. Тя припомни, че вече трета година интердисциплинарен екип специалисти от няколко държави работи по консервацията и съхраняването на мозайките. Последният засега етап е огледът на мозайката под наслов „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, която се намира в подкуполното пространство. Сред най-належащите действия е възстановяването на покрива, за което са необходими поне 5 млн. лева в зависимост от материалите, които ще бъдат използвани.
Междувременно от страницата на „Проект Бузлуджа“ арх. Дора Иванова написа: Какво е бъдещето на Бузлуджа? Колкото хора, толкова и мнения, но какви са фактите, на какъв етап е проектът и какво предстои? Екип от български и международни специалисти проучи състоянието на монумента и разработи “План за опазване и управление”. Към момента са извършени стабилизиращи дейности, за да бъде спряна разрухата на най-уязвимите елементи - стенните мозайки. Следващата стъпка е обезопасяване на покрива и изграждане на посетителски пътеки, за да може монументът да бъде отворен за посетители в сегашното му състояние. Що се отнася до дългосрочното му предназначение, разработеният план за ревитализация предвижда мястото да може да се използва с образователни, туристически и културни цели. Преди да започнат дейности в тази посока, се предвиждат обществени обсъждания.
„Арх. Иванова, която вече седма година работи за запазването и връщане на монумента към нов живот в новите условия, е категорична: “На този етап е важно да спрем разрухата, за да има сграда, за която да можем да водим дискусии в бъдеще!“.
Христо Христов
