Ш ампион по самбо е кметски наместник на Вещица и Стенско. Живко Шиваров е поел управлението на селата от две години, но живее там отдавна.
Във Вещица има къщи на по 100 години, но в момента в селото живеят едва 32 души. Името на селото пък идва от няколко легенди.
„Има няколко легенди, но не знам коя е най-достоверна. Старите хора разказват, че имало много баби тук, които вещаели бъдещето. Затова ги оприличавали на вещици. Втората версия е, че в миналото през селото минавал турски батальон, който видял как в реката се къпят жени с бели дрехи. За да им отвлече вниманието, пълководецът им казал да не гледат надолу, защото това са вещици. Третата легенда пък гласи, че имало по поречието на реката мелници, но не за жито, а за нещо друго. Оттам казвали на майсторите, че са вещи в занаята“, разказа кметът Живко Шалваров. Той обясни, че районът обезлюдява, но все пак се забелязвала положителна тенденция на завръщане на млади хора, откакто управлява селата.
„Събрахме се 7-8 души по-млади и ни е хубаво. Има страхотно кметство, но е занемарено като всичко в Северозапада. Сградата е огромна. Вътре има киносалон със сцена, която обаче вече не се ползва. Имаме лекарски кабинет, клуб на ловците. Така че сградният фонд го има, но няма как да се поддържа“, коментира Шалваров. Самият той се опитва да развива селото като туристическа дестинация. Има конна база и къща за гости. Отглежда четири коня, с които туристите се разхождат из природата.
„Тук има уникална природа и хубави маршрути. Хората виждат диви животни и са много доволни. Трябва да предлагаме развлечения, защото в Белоградчик има само разходка с АТВ-та. Просто човек трябва да е инициативен“, обясни още кметският наместник, който управлява и село Стенско. То пък се намира на 3 км от Драговищица, а името му идва от стена, безистен.
36 души живеят и в село Горно Уйно. От години е обезлюдено, но хубавото било, че идват хора през лятото.
„Има легенда, че едно време детенце отивало на гости при вуйните си. Една обаче живяла в долния край, а другата в горния. И като го питали къде отива, то отговаряло: „Отивам при долната уйна или при горната уйна“. Оттам идва и името на селището“, разказа и кметът Огнян Янев, който управлява и Долно Уйно.
„Сега точно разглеждам списъците за електромерите, точно 36 са. Но тук са живели много известни личности. Например родителите на Драго Чая стоят по цяло лято тук и се прибират в София чак през октомври. Много приятни хора, разговорливи. Баща му е бил инженер, еколог и хидролог, познава местностите. Боян Андонов е издал книга за селото, за природните забележителности, описал е махалите“, хвали се Янев.
Сред селата с най-интересни имена у нас е и габровското Торбалъжи.
Според легендата, тъй като селото е на стръмно, воловете не можели да изкачват баира.
„Затова, за да ги излъжат, им връзвали отпред торба със зоб. Имаше една колоритна баба Недка, която разказваше и други истории, но тя почина. Сега тук останаха само 12 души, но лятото е по-пълно. Хората от Габрово си идват по вилите“, обясни и кметският наместник Ана Боянова. На нея е поверено и управлението на село Жълтеш, което също носи името след стара история за река Овчарка, която минава оттам. Смятало се, че има златоносни частици, защото едно време имало златни мини.
Интерес предизвиква и името на Палилула, което се намира на 80 км от София. Хората казвали, че това е мястото, където спирали да си починат, колкото да си запалят лулата по път към Бойчиновци.
Десетки са населените места у нас, които са кръстени на реални личности. Повечето носят имената на национални герои като Левски, Ботев, Стефан Караджа или просто Партизанин и Юнак. Но интересна е историята за името на радомирското село Кондофрей. То е кръстено
на странстващия белгийски рицар от кръстоносния поход конт Дьо Фрей. Той дошъл в селището ранен с неговите хора и в тази местност се намерила девойка, която го лекувала с дни и месеци. Затова решил да остане в тези земи. И тъй като прекарал много време там, поискал да бъде погребан на това място.
Други селища със смешни имена има около Дряново. Сред тях са Пърша, Крачунка, Цинга. Край Перник пък е Чуйпетлово.
Селищата с интересни имена се допълват от гоцеделчевското Лъжница, велинградското Кръстава, великотърновското Вонеща вода и много други. Други странни имена на селища са и Гърло, Недоклан, Сливата, Глутници, Пишурка, село Държава, както и село Сърбогъзи, което вече е сред изчезналите села в България.
Жабокрът е на 500 години, в Пържиграх не живее никой
Кюстендилското село Жабокрът е на близо 500 години. Намира се между 3 реки, а в древността тук е имало блато. С това се обяснява и големият брой жаби и къртици, които дали името на селото. Там живеят около 700 постоянни жители. Известно е в региона с плодородната си земя, вкусните картофи и крехкото зеле. Трябва да добавим и звучното Пържиграх до Трявна. Жителите му са избягали боляри от Търново по време на османското нашествие. Към 1934 г. селото има 14 жители, а днес там не живее никой. Интересна история има и село Кривонос. Легендата разказва, че двама турци харесали красива българка и искали да я вземат за робиня. Нейният брат бил силен мъж и решил да не я пусне. Затова се стигнало до бой - той излязъл със супен нос, а турците били набити и изчезнали. В района обаче започнало да се говори за селото на момчето със супения и крив нос. Оттам дошло и името на селото, в което днес живеят по-малко от десетина души.
В Старозагорско има Държава, а в Смолянско - Градът
В Старозагорско има село, наречено Държава, а в Смолянско - Градът. В софийското Селянин са живели траки още от 1 век преди Христа, оттук е минавал древният път от Константинопол за Белград. Земята е равна и плодородна, оградена е от широки пасища и гори. Затова от древността тези земи са обитавани. Селото е във Вакарелската котловина, където от древността винаги имало заселвания. Оттам експерти смятат, че идва и името на Селянин - че винаги имало живот и хора там.
Яна Йорданова
