И зследователите установили, че миризмата се възприема като много по-малко важна от зрението и слуха и се цени по-малко от много стоки. Например половината от анкетираните жени заявили, че биха предпочели да запазят косата си пред обонянието.
Миризмата често остава под радара като едно от най-слабо ценените сетива. Но то е една от първите сетивни системи, развити от гръбначните животни, и е свързано с психичното здраве, паметта и др.
Ето пет интересни факта за обонятелната ви система.
1. Обонянието е свързано с паметта и емоциите
Защо полъхът на прясно изпечен хляб може да предизвика радостни спомени от детството? И защо определен парфюм може да ви върне към болезнена раздяла?
Миризмата е пряко свързана както с паметта, така и с емоциите ви. Тази връзка е установена за пръв път от американския психолог Доналд Лърд през 1935 г. (въпреки че френският писател Марсел Пруст вече я е направил известна в своите размисли за аромата на печещи се мадалени - френски сладки).
Миризмите се улавят първо от специални обонятелни нервни клетки в носа. Тези клетки се простират нагоре от тавана на носа към центъра за обработка на миризми в мозъка, наречен обонятелна луковица.
От обонятелната луковица те установяват пряка връзка с лимбичната система на мозъка. Тя включва амигдалата, където се пораждат емоциите, и хипокампуса, където се създават спомените.
Другите сетива - като зрението и слуха - не са пряко свързани с лимбичната система.
В едно проучване от 2004 г. е използван функционален магнитен резонанс, за да се докаже, че миризмите предизвикват много по-силна емоционална и паметна реакция в мозъка, отколкото визуалните сигнали.
2. Обонянието ви постоянно се възстановява
Можете да загубите способността си да усещате миризми вследствие на нараняване или инфекция - например по време и след инфекция с Ковид. Това е известно като обонятелна дисфункция. В повечето случаи тя е временна и се възстановява в рамките на няколко седмици.
Това се дължи на факта, че на всеки няколко месеца Вашите обонятелни нервни клетки умират и се заместват с нови.
Не сме напълно сигурни как се случва това, но вероятно включва стволовите клетки на носа Ви, обонятелната луковица и други клетки на обонятелните нерви.
Други области на нервната ви система - включително главният и гръбначният мозък - не могат да се регенерират и възстановяват след нараняване.
Постоянната регенерация може да е защитен механизъм, тъй като обонятелните нерви са уязвими към увреждания, причинени от външната среда, включително токсини (като цигарен дим), химикали и патогени (като грипен вирус).
След инфекция с Ковид обаче някои хора може да продължат да изпитват загуба на обоняние. Проучванията предполагат, че вирусът и продължителният имунен отговор увреждат клетките, които позволяват на обонятелната система да се регенерира.
3. Обонянието е свързано с психичното здраве
Около 5% от световното население страда от аносмия - пълна загуба на обоняние. Приблизително 15-20% страдат от частична загуба, известна като хипосмия.
Като се има предвид, че загубата на обоняние често е основен и дълготраен симптом на ХОББ, тези цифри вероятно са по-високи след пандемията.
Въпреки това в Австралия разпространението на обонятелната дисфункция остава изненадващо слабо проучено.
Доказано е, че загубата на обоняние оказва влияние върху личните и социалните ви взаимоотношения. Например това може да означава, че пропускате споделени преживявания по време на хранене, или да предизвика промени в сексуалното желание и поведение.
При по-възрастните хора намаляването на способността за обоняние се свързва с по-висок риск от депресия и дори смърт, въпреки че все още не знаем защо.
4. Загубата на обоняние може да помогне за идентифициране на невродегенеративни заболявания
Частичната или пълната загуба на обоняние често е ранен индикатор за редица невродегенеративни заболявания, включително болестите на Алцхаймер и Паркинсон.
Пациентите често съобщават, че са загубили обонянието си години преди да се появят каквито и да било симптоми в работата на тялото или мозъка. Много хора обаче не знаят, че губят обонянието си.
Има начини да определите дали имате загуба на обоняние и в каква степен. Възможно е да посетите официален център за изследване на обонянието или да направите самостоятелен тест у дома, който оценява способността ви да разпознавате домакински предмети като кафе, вино или сапун.
5. Можете да тренирате носа си да усеща миризми
"Обучението на миризми" се очертава като обещаваща експериментална възможност за лечение на обонятелна дисфункция. За хора, които изпитват загуба на обоняние след Ковид, е доказано, че то подобрява способността за откриване и разграничаване на миризми.
Обучението по миризма (или "обонятелно обучение") е тествано за първи път през 2009 г. в германско психологическо проучване. То включва смъркане на силни миризми - като например флорални, цитрусови, ароматни или плодови аромати - поне два пъти дневно за по 10-20 секунди, обикновено в продължение на 3-6 месеца.
От участниците се изисква да се съсредоточат върху спомена за миризмата, докато смъркат, и да си припомнят информация за нея и интензивността й. Смята се, че това спомага за реорганизиране на нервните връзки в мозъка, въпреки че точният механизъм, който стои зад него, не е ясен.
В някои проучвания се препоръчва използването на един набор от миризми, докато в други се препоръчва след определен период от време да се премине към нов набор от миризми. И двата метода обаче показват значително подобрение на обонянието.
Доказано е също, че това обучение облекчава депресивните симптоми и подобрява когнитивния спад както при възрастни хора, така и при страдащи от деменция.
Подобно на физиотерапията след физическо нараняване, се смята, че обучението за обоняние действа като рехабилитация на обонянието. То пренастройва нервите в носа и връзките, които образува в мозъка, като ви позволява правилно да откривате, обработвате и тълкувате миризми.
*Източник: БГНЕС
