Н ово изследване от Университета в Хонконг разкрива, че тревожността, свързана с понеделника, оказва силен стресов ефект върху организма, който не е свързан само с началото на работната седмица. Изненадващо, ефектът е наблюдаван не само при работещи хора, но и при пенсионери, което поставя под въпрос популярната представа, че „понеделнишката тревожност“ се дължи единствено на работното натоварване.
Изследването, базирано на данни от над 3500 възрастни, участващи в програмата ELSA, установява, че при по-възрастните хора нивата на кортизола – хормонът на стреса – са с около 25% по-високи в понеделник, което подсказва за натрупване на стрес в организма в продължение на поне два месеца. Този дългосрочен ефект е свързан с нарушено регулиране на естествената система за реакция на тялото към стрес, което може да увеличи риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, писа Independent, цитирани от glasnews.bg.
Авторите на проучването подчертават, че „понеделнишката тревожност“ е по-скоро резултат от влиянието на социалните ритми и физиологичните реакции на организма, отколкото от конкретни фактори, свързани само с работата. Те припомнят, че всеки понеделник се наблюдава около 20-процентен ръст на случаите на инфаркти, което е вероятно свързано с активирането на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос – система, отговаряща за регулирането на хормоните на стреса.
Проучването е първото, което ясно свързва понеделника с най-силните негативни ефекти върху здравето, като изследователите посочват, че за някои хора началото на новата седмица задейства биологична каскада на стрес, която може да продължи с месеци, дори когато вече не са активни професионално.
В заключение, авторите изразяват надежда, че по-доброто разбиране и намаляване на стресовите фактори в понеделник биха могли да доведат до нови стратегии за превенция на сърдечно-съдовите заболявания и подобряване на общото здравословно състояние.
