0

Н ай-голямото езеро в света е на път да изчезне - поредният знак, че екологическата криза вече нанася необратими последици върху планетата.

Каспийско море е най-голямото вътрешно море на планетата и най-голямото езеро, огромно водно тяло, сравнимо по размер с щата Монтана. Заобикалящата брегова линия се простира на повече от 6 400 км. и се споделя от пет държави: Казахстан, Иран, Азербайджан, Русия и Туркменистан.

IStock

Тези страни разчитат на него за риболов, земеделие, туризъм и питейна вода, както и за запасите му от нефт и газ. Каспийското море също играе важна роля в регулирането на климата на този сух регион, осигурявайки валежи и влага в Централна Азия.

Но езерото е в беда.

Язовирите, замърсяването, извличането на нефт и все по-очевидната климатична криза водят до неговия упадък, като някои експерти се опасяват, че Каспийско море е на ръба на необратимо изчезване.

Въпреки че климатичните промени повишават глобалното морско ниво, за морета без излаз на море и езера като Каспийско море, ситуацията е различна. Те разчитат на деликатен баланс между водата, която тече от реките и валежите, и изпарението. Този баланс се променя с глобалното затопляне, което води до свиване на много езера.

Не е нужно хората да гледат далеч, за да видят какво може да крие бъдещето. Близкото Аралско море, разположено между Казахстан и Узбекистан, някога е било едно от най-големите езера в света, но почти е изчезнало, опустошено от комбинация от човешки дейности и климатичната криза.

През последните няколко десетилетия спадът на нивото на Каспийско море се ускорява. Човешката дейност играе важна роля, тъй като страните изграждат резервоари и язовири. Каспийското море се захранва от 130 реки, но около 80% от водата идва само от една: Волга, най-дългата река в Европа.

Русия е построила 40 язовира, като още 18 са в процес на изграждане, според Вали Каледжи, експерт по Централна Азия и кавказки изследвания в Техеранския университет, което намалява притока на вода към Каспийско море.

Климатичните промени също играят все по-значима роля, увеличавайки темповете на изпарение и водещи до по-нестабилни валежи. Нивата на Каспийско море спадат от средата на 90-те години на миналия век, но темпът на спада се е ускорил след 2005 г., като нивото е намаляло с около 150 см., каза Матиас Пранге, моделист на земни системи в университета в Бремен, Германия. Според него, с продължаващото затопляне на света, морското равнище е на път да “спадне драстично”.

Изследванията му предвиждат спад от 8 до 18 метра до края на века, в зависимост от темповете на намаляване на замърсяването с изкопаеми горива.

Според друго проучване до 2100 г. нивото на водата в Каспийско море може да спадне с близо 30 метра. Дори при по-оптимистични сценарии за глобално затопляне, по-плитката северна част на Каспийско море, най-вече около Казахстан, е на път да изчезне напълно, каза Джой Сингарайер, професор по палеоклиматология в университета в Рединг и съавтор на изследването.

За страните от Каспийско море това означава криза.

Риболовните зони ще се свият, туризмът ще намалее, а корабната индустрия ще пострада, тъй като корабите ще имат трудности с акостирането в плитките пристанищни градове като Актау, обясни Каледжи.

Освен това, геополитическите последици могат да бъдат значителни. Петте държави, които се състезават за ограничените ресурси, могат да се изправят пред “надпревара за извличане на повече вода”, предупреждава Сингарайер. Това може да доведе до нови конфликти относно запасите от нефт и газ, ако изместването на бреговата линия накара страните да предявят нови претенции.

Ситуацията вече е катастрофална за дивата природа на Каспийско море. То е дом на стотици видове, включително застрашената дива есетра, източник на 90% от световния хайвер. Водата, която се отдалечава, изчерпва нивата на кислород в дълбините, което “може да унищожи последните оцелели от милиони години еволюция,” предупреждава Уеслинг. “Това е огромна криза, за която почти никой не знае.”

Тази криза засяга и каспийските тюлени, застрашен морски бозайник, който не се среща никъде другаде на Земята. Техните места за размножаване в по-плитката североизточна част на Каспийско море изчезват, тъй като животните се борят срещу замърсяването и прекомерния риболов. Въздушните проучвания показват значително намаляване на тюлените, каза Асел Баймуканова, изследовател в Института по хидробиология и екология в Казахстан. Учените преброиха 25 000 на място за размножаване на островите Дърнев в североизточната част на Каспийско море през 2009 г.

“До пролетта на 2020 г. не видяхме нито един,” каза тя.

Малко са лесните решения на тази криза. Каспийско море се намира в регион, който е преживял много политическа нестабилност и се споделя между пет държави, всяка от които ще усети упадъка по различни начини.

“Няма гаранция, че Каспийското море ще се върне към естествения и нормален цикъл”, сподели Каледжи.

Следващия месец глобалните лидери ще се съберат в азербайджанската столица Баку за COP29, годишната климатична среща на ООН, където ще обсъждат климатични действия на фона на нефтените платформи, разположени в този район на Каспийско море. През август президентът на страната Илхам Алиев заяви, че упадъкът на Каспийско е “катастрофален” и се превръща в екологична катастрофа — но в същото време страната планира да разшири собственото си производство на изкопаеми горива.

*Източник: Vesti.bg

Каспийско море езеро екологична катастрофа глобално затопляне