З агадката около механизма от Антикитера започва да се разплита, след като учени от университета в Глазгоу публикуваха резултати от иновативно проучване.
Английските изследователи са използвали технология за анализ на гравитационни вълни, за да проучат аналоговия компютър, открит през 1901 г. в останките на потънал кораб, претърпял корабокрушение близо до гръцкия остров Антикитера в Егейско море, откъдето идва и името на устройството.
Gravitational Wave Researchers Cast New Light on Antikythera Mechanism https://t.co/wXhmk1feuO
— allengreenfield (@allengreenfield) July 1, 2024
Повече от век след откриването на механизма учени от университета в Глазгоу предполагат, че той е бил използван за проследяване на гръцката лунна година.
През 2021 г. изследователи откриха множество малки дупки, разположени в календарен пръстен, с които се проследява движението на Слънцето, Луната и всичките пет планети, познати в Древността.
Десетилетия на по-нататъшни изследвания разкриха, че древното устройство е нещо като ръчно управляван механичен компютър, създаден през II век пр.н.е.
Неговите външни циферблати, свързани с вътрешните зъбни колела, са били използвани за предсказване на затъмнения и изчисляване на астрономическите позиции на планетите с несравнима точност.
Съвременна възстановка на механизма от Антикитера
Новото проучване, публикувано в Официалния вестник на Британския хорологичен институт, разкрива, че механизмът е бил перфориран с 354 дупки, съвпадащи с броя на дните в една лунна година. Учените изключват възможността механизмът да измерва слънчевата година.
Екипът използва статистически модели, получени от изследване на гравитационните вълни, включително данни от Лазерната интерферометърна гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO), широкомащабен физичен експеримент, предназначен да измерва пулсациите в пространство-времето на милиони светлинни години от Земята.
Техниката, наречена байесов анализ, използва вероятност за количествено определяне на несигурността въз основа на непълни данни, с което се изчислява вероятния брой дупки в механизма, използвайки позициите на оцелелите дупки и разположението на оцелелите шест фрагмента на пръстена.
„Адаптирали сме техники, които използваме за изучаване на Вселената днес, за да разберем повече за механизма, който е помогнал на хората да следят небесата преди повече от две хилядолетия“, споделя изследователят на гравитационните вълни от университета в Глазгоу Греъм Уон.
„Надяваме се, че нашите открития за механизма на Антикитера, макар и по-малко свръхестествено зрелищни от тези, направени от Индиана Джоунс, ще помогнат за задълбочаване на нашето разбиране за това как това забележително устройство е направено и използвано от гърците“, каза още Уон.
Механизмът от Антикитера е създаден през II в.пр.Хр. Той е с размерите на кутия за обувки и се е управлявал ръчно. Съставен е от 40 зъбни колела, свързани във функциониращ механизъм. На предната си страна е имало подобие на циферблат с различни пояснителни текстове, част от които са разчетени.
*Източник: Futurism.com
