0

З вукът на ацтекската смъртоносна свирка, който варира от заплашително съскане до смразяващ кръвта писък, е също толкова страшен, колкото и приличащият на череп вид на инструмента, който го произвежда.

Сканирането на мозъка показва, че тоновете на свирката може да са нещо повече от това да създават страховита атмосфера. Швейцарски и норвежки изследователи установиха, че чуването им активира различни центрове от по-висок порядък в мозъка ни, което предполага сложност на звука, която може да се опише само като тревожна смесица от естествено и зловещо непознато.

Не е чудно, че ацтеките вероятно са ги използвали за подсилване на религиозни и жертвени ритуали.

Според слуховете мезоамериканската цивилизация също така е използвала нервния звук, за да всява страх у враговете по време на война, но това се оспорва, тъй като не са открити свирки на местата на битките или в гробовете на воините.

Неврологът от Университета в Цюрих Саша Фрюхолц и колегите му набират 70 европейски доброволци за психоакустично тестване на личните им интерпретации на произволно избрани звуци, сред които са и тоновете, издавани от страховитите свирки. Доброволците не са били предупредени предварително, че ще бъдат включени звуци от свирки на череп, което премахва очакванията преди оценките им за всеки запис.

Повечето от доброволците оприличиха звука от свирката на крясък.

„Доказахме, че звуците от свирка на череп се възприемат предимно като отблъскващи и страшни и като такива с хибриден естествено-изкуствен произход“, установи екипът.

Изследователите обясняват, че странната смесица между естествено и изкуствено затруднява мозъците ни да ги категоризират.

Чуването на звука на свирката активира слуховите кортикални области, които се настройват към отблъскващи звуци като писъци или плач на бебета и насочват мозъка да анализира стимулите на по-дълбоко ниво.

В сравнение с другите тествани звуци, сред които някои, издавани от хора и животни, някои от природата, музикални звуци и звуци, издавани от инструменти, свирката от череп активира по-специално долната част на фронталната кора, която се занимава със сложна обработка на класификацията и медиалната фронтална кора - област, свързана с асоциативната обработка.

Когато всички звуци бяха сравнени, тези, издавани от смъртоносните свирки, бяха категоризирани в своя собствена група - такава, близка до алармените звуци като клаксон, сирена и огнестрелно оръжие, както и до човешките шумове на страх, болка, гняв и тъжни гласове.

Много варианти на тези свирки са открити в гробове, датиращи от 1250 до 1521 г. Някои от тях са били свързани с ритуални погребения. Предвид това и получените резултати Фрюхолц и екипът му подозират, че свирките може да са били предназначени да символизират Ехекатл, ацтекския бог на вятъра.

„Ехекатл е пътувал до подземния свят, за да получи костите на предишните световни епохи, за да създаде човечеството“, обясняват изследователите. Смразяващите свирки от черепи може да са представлявали острите ветрове, които пронизват Миктлан, подземния свят на ацтеките“.

„Като се има предвид както отблъскващото/плашещото, така и асоциативното/символичното естество на звука, както и известните понастоящем места на разкопки в ритуални погребения с човешки жертвоприношения, използването в ритуален контекст изглежда много вероятно, особено в жертвени ритуали и церемонии, свързани с мъртвите“, заключават Фрюхолц и екипът.

Източник: ScienceAlert

свирка смърт череп ацтеки мозък звук изследване