0

В нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. фелдфебелът от запаса Продан Тишков, наречен от летописеца Захари Стоянов Чардафон Велики, качва във файтон арестувания по пижама и халат генерал-губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, кръстен иронично от Захари Треперко паша. После обикалят из всички консулства в Пловдив. Така е обявено Съединението! Това е единственият свободолюбив акт на българите, извършен без знанието и въпреки т.нар. Велики сили както от изток, така и от запад! 

Съединението на Княжество България с измислената от Великите сили автономна провинция Източна Румелия е извършено в Пловдив като на шега за една нощ. То доказва, че 500-те години турски гнет не са затрили непокорния дух и величието на Първото и Второто българско царство. Една дузина млади български офицери заедно с ексцентричния подофицер, габровеца Продан Тишков, кръстен от Захарий Стоянов Чардафон Велики, категорично опровергават вековния постулат на същите тези Велики сили: “Разделяй и владей”. Защото Берлинският конгрес от 1878 г. със съучастието на Русия разделят Санстефанска България на 5 части – Княжество България, Източна Румелия, Македония остават на турците, Южна Добруджа се дава на румънците, а Западните покрайнини на сърбите. Така разсечена, снагата на България кървеше!

Предистория

От пролетта на 1885 година духовният водач на Съединението революционерът и писател Захарий Стоянов основава в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В пламенни статии и памфлети във в. «Борба» той директно агитира към бунт и демонстрации, за да се обедини несправедливо разделеният народ. 

Симеон Радев пише в своите «Строители на съвременна България»: «Първата демонстрация стана в Пловдив на 23 април, на Гергьовден, националния празник на Гърция. От Станимака и околните села бе поканено да дойде гръцкото население. Българските патриоти обаче не искаха да допуснат тоя парад на елинска грандомания и още отрано почнаха да късат гръцките знамена и да гонят гръцките групи. След няколко схватки българското множество остана господар на улиците, по които се носеха виковете: "Да живее Съединението! Долу Гърция!". Руският консул Сорокин, застанал пред вратите на гръцкото консулство, убеждаваше множеството да се разотиде и да остави на мира гърците. Когато той започна да заплашва, гимназистът Никола Генадиев му извика: "Вий да идете да заповядвате в Русия! Тук е свободна Румелия...". 

Бузлуджа

Паметна е манифестацията, станала на 17 юли на Бузлуджа. В книгата си "Чардафон Велики" Захарий описва с чудесен хумор пътуването от Пловдив до Бузлуджа. То е било поредица от смях и песни,  устройвани от неуморимия шегобиец Чардафон, който е водил манифестацията, носейки грамаден биволски рог, пълен с ракия. 

Съзаклятие

В съзаклятието са привлечени действащите български офицери капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, капитан Радко Димитриев и най-висшия офицер в областта майор Данаил Николаев. На 29 август капитан Муткуров и Димитър Ризов, член на БТЦРК, се срещат неофициално в Шумен с княз Александър I, който присъства на военни маневри. Той ги уверява в подкрепата си, но не уведомява скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. За историческото събитие Каравелов научава едва когато то вече е факт от обикновени граждани в Търново. 

На 2 септември в Панагюрище трима ученици вдигат българското знаме и крещят: «Долу Румелия! Да живее Съединението».  Полицията ги арестува и потушава бунта. Тогава БТЦРК решава на 5 срещу 6 септември да бъде извършен военният преврат и да се обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Преврат

На 4 септември около 500 запасняци в униформи «хаджидимитровки»,  предвождани от Чардафон, яхнал окуцелия си кон, са завзели вече Голямо Конаре. На следващия ден те тръгват към Пловдив. В нощта срещу 6 септември частите на майор Данаил Николаев като на шега установяват контрол над Пловдив: «Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин - султана. Аз ви заклевам в името на българския княз Александър І, в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството. Да живее нашият вожд Александър І, да живее Съединена България!... "Заклеваме се!" - викнаха войниците. Те плачеха и целуваха знамето», описва този исторически момент Симеон Радев. Съставено е временно правителство начело с Георги Странски, обявена е всеобща мобилизация. 

Чардафон 

Около 3 часа през нощта пред конака пристигат и запасняците на Чардафон, на който се пада честта да арестува генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Наричан иронично от Захарий Стоянов в неговите памфлети Треперко паша. Майор Данаил Николаев поема отговорността да се запази живота на Кръстевич. Разтреперан,  възрастният генерал-губернатор слиза по пижама и халат на окупирания вече двор на конака под възгласите на множеството: «Долу!» и «Да живее княз Александър!», «Да живее Съединението!». После го настаняват в приготвен за него файтон. Чардафон качва за охрана годеницата си Денка Шилева с извадена сабя в ръка. Преди да го подкарат за Конаре, Чардафон, верен на своите странности, обикаля с файтона и Треперко паша по пижама и халат в него из всички консулства в Пловдив, за да видят всички, че Съединението вече е факт.

 В Конаре на сваления генерал-губернатор е приготвена най-хубавата къща. Чардафон донася на «арестанта» табла и съперник. Скоро старецът така се увлича от звука на зарчетата, че забравя за доскорошния си страх. Доволно се усмихва, защото зарът му върви и печели в таблата.

Последиците

Русия официално обявява, че Съединението е извършено, без да е съгласувано с нея. За няколко седмици руските офицери са отзовани от българската войска. Подкокоросвани от Русия и открито подкрепяни от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 година Сърбия напада България в гръб. Започва Сръбско-българската война. Само за 2 денонощия българската войска, командвана от капитани с «марш на скок» се озовава от турската граница до Сливница. Там тя спира безметежния поход на нашествениците към София и след 3-дневни епични боеве ги прогонва извън България. На 19 февруари 1886 година Букурещкият договор възстановява довоенната граница със Сърбия.