В еликият британски писател Уилям Шекспир е бил мошеник, който е откраднал някои от най-хубавите си стихове от един от другите най-известни поети в света, твърдят експерти, сравнявали тесктове.

Група литературни детективи твърдят, че поредица от надраскани бележки, открити в британската библиотека, доказва, че Шекспир е плагиатствал от Данте Алигиери. Италианският писател Франческо Сорти твърди, че почеркът в екземпляр от „Божествена комедия“ на Данте, който е стоял недокоснат на рафт в продължение на векове, е „първото материално потвърждение, че Шекспир е взел думи, теми и дори герои от „Божествена комедия“.

Но други литературни експерти твърдят, че Уилям Шекспир не е чел Данте, тъй като произведенията на италианеца не са били превеждани на английски по времето на емблематичния английски писател – и той не е знаел италиански, пише Daily Star.

„Божествена комедия“ на Данте е публикувана през 14 век и представлява тричастно описание на пътешествия към рая, чистилището и ада. Въпреки че е преведена на английски едва през 1782 г., след раждането на Шекспир, италианските книжни детективи твърдят, че хора от неговия кръг биха могли да му я прочетат.

Твърди се също, Шекспир може би е чел и два италианско-английски речника, които включват думи, измислени от Данте. Тези томове са написани от Джон Флорио – англо-италиански писател и преводач, който се е движил в същите литературни кръгове от 16-и век като Шекспир. Британската библиотека потвърди откриването на бележки в „Ад“ на Данте, след като експерт по почерк заяви, че те са написани от Флорио.

Мариана Янаконе, изследовател в Университета Инсубрия в Италия, каза: „Знаехме, че Флорио го е притежавал, а американски изследовател откри през коя година е отпечатано неговото копие и от кого. След това намерих копие в Британската библиотека, съответстващо на това описание, и осъзнах, че почеркът вътре е на Флорио“.

Твърди се също, че Шекспир е използвал фразата на Данте „светски слух“ за цял пасаж в своята поема „Хенри IV“. Смята се също, че Данте е вдъхновил репликата на Шекспир „тъй като моите желания не са пред моята чест“ в „Зимна приказка“.