В доскоро изцяло зазиданата килия, в която Паисий пише „Историята“ в Хилендарския манастир, живее сръбски монах, а пред святото място липсва дори паметна плоча за великия български просветител.
След дълги години пълна забрава и с всички врати, прозорци и отвори към килията зазидани пожар в манастира променя съдбата на помещението. Тогава изгаря цялата дървена част от югоизточното крило, а черногорци извършват ремонт, при който килията на първия български възрожденец е отворена и вече обитаема. Ремонтирана е, за да заживее в нея един от 35-те сръбски монаси - архимандрит Стефан, разказа настоящият игумен на Хилендар архимандрит Методий Маркович. При ремонта е изкъртена и паметната плоча, на която на български и гръцки език се упоменаваше, че тук българският монах Паисий написва “История словеноболгарская”. До ден-днешен плочата не е възстановена и български поклонници нямат възможност да надникнат в 18-метровата кула с килията и параклиса, където Хилендарският монах започва да пише библията за всеки българин.
Отец Паисий е роден в Банско в 1722 - годината, в която безмилостен пожар унищожава цяло крило на сръбския манастир. Още през ХVI век Хилендар икономически залинява и сръбските му монаси го изоставят за разлика от съседния български манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф”, който е постоянно поддържан от стотици поклонници, идващи всяка година със стадата си в Беломорието. За да спасят Светата обител на братята си сърби, български монаси се пренасят постепенно в нея и от ХVII до началото на ХХ век Хилендарският манастир е български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др.
По това време в средата на ХVIII век големият брат на отец Паисий - Лаврентий, е игумен на манастира. Средният му брат хаджи Вълчо пък е един от най богатите търговци от Виена до Солун и Цариград. Имал е кантори още в Будапеща, Белград и София. Търгувал е с памук и опиум, който се е използвал тогава за лекарство. Едва 42-годишен, хаджи Вълчо овдовява и се прибира в Банско. Сънува една нощ, че трябва да замине за Атонските гори и да дари цялото си богатство на българските манастири. Две години той се подготвя за пътуването си. За да облекчи керванджиите в трудното и изморително пренасяне на стоките, той построил със собствени средства голям хан за безплатно отсядане по пътя на памука при с. Дутлий в Серския район, наречен "Керван сарай". Съобразителният банскалия изградил и чешми по пътя на керваните към Света гора Атонска, както и няколко моста на труднопроходими места. После натоварва цялото си злато на 13 мулета и с 40 души охрана потеглят за Хилендар. Така започва строителството на източното крило на манастира с часовникова кула и камбанария.
В послесловието си в „История словеноболгарска“ най-малкият брат отец Паисий пише: “...И я съставих в манастира Хилендар при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, излязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Исус Христос...”
Така двамата братя - отец Паисий и хаджи Вълчо, се преместват в манастира “Св. Великомъченик Георги Зограф”, където започва изграждането на уникалното 5-етажно източно крило, назовано в наши дни Банската махала. Тук в специална килия, построена за монаха Паисий, той довършва “История словеноболгарска”, чийто оригинален ръкопис се съхранява в библиотеката на Зографската света обител.
В книгата „Манастиръ Хилендаръ“, издадена в 1900 г., д-р Н. Маренин пише: “През 1898 г. манастира населяваха 104 монаси, от които 94 бяха българи, 3-ма чехи, 2-ма руси, 2-ма гърци, 2-ма власи и само 1 сръбски монах.“ През 1906 г. сръбският крал иска от княз Фердинанд колосална сума пари, с които манастирът е задлъжнял, за да го остави собственост на Българската църква. Кобургът отказва, но се отзовава руският император Александър III, който изплаща дълга и българските монаси са прогонени. Днешните сръбски монаси се правят на ударени и когато български поклонници питат къде е килията на отец Паисий, вдигат рамене в незнание.
Сърбия прави усилия да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Там, където вече сме ние. Въпреки че сръбският игумен на манастира архимандрит Методий Маркович демагогски обещава килията на отец Паисий да се превърне в музей, българската държава и Светият синод трябва да са настойчиви и вратите към българската история в Хилендарския манастир на Света гора Атонска да се отворят. Защото Паисий обикаля още!
През 1962 година отец Паисий е канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква. Паметта му се отбелязва всяка година на 19 юни. По предложение на Националната комисия на България за ЮНЕСКО, чиято дейност се координира от Министерството на външните работи, 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски е включена в Списъка на бележити годишнини на организацията за периода 2022-2023 г. Списъкът е одобрен от 41-вата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО. От 9 до 20 юни паметта на Хилендарския монах ще бъде отбелязана подобаващо в Банско.
Румен Жерев
