В крайна мизерия живеел патриархът на българската литература Иван Вазов по време на пребиваването си в Букурещ през 1876-1877 г. Като останалите хъшове ходел вечно гладен, без никакви средства и преживявал с по една кифла на ден, която изяждал в някое кафене по „Подул Могошоаей“, защото само там можел да се стопли.
Заедно с друга голяма личност в нашата история - Стефан Стамболов, обитавал тъмна мизерна стаичка, невиждала печка и дърва през зимата, с постоянно пъплещи по леглата хлебарки. Когато след години двамата се срещали в София, министър-председателят на България Стефан Стамболов не пропускал да припомни на поета онези гладни години: „Еее, Вазов, помниш ли тараканите в Букурещ?“.
Така по руски те наричали хлебарките. Но както казва Вазов, хъшовете понасяли юнашки голотията, а самият той намирал вдъхновение и да твори. В тази тъмна мизерна стаичка пише стихосбирките си „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“, сътрудничи на вестници, оставя много други творби.
Пристигането
Вазов е почти 26-годишен, когато пристига в Букурещ. Член е на сопотския революционен комитет и по чудо успява да напусне родния си град при разгрома на Априлското въстание. След много перипетии пристига с влак в Цариград, след това пътува с кораб до Галац и Браила и накрая с железницата стига до влашката столица. Това става в началото на май 1876 г. Вазов остава там 14 месеца - до края на юни 1877 г.
Когато идва в Букурещ, младият поет заварва един модерен европейски град, какъвто няма в поробена България. Даже напредничавият Русчук не изглежда така, а София по това време прилича повече на кално село, отколкото на град. По главната букурещка улица „Подул Могошоаей“ са наредени луксозни магазини, кафенета, хотели, казина, лъскави ресторанти, сладкарници. В центъра на града се издигат красиви сгради, а в някои от тях са представителствата на големи фирми и банки. Жените се носят модерно, мъжете са облечени по европейски. В тази среда попадат нашите хъшове - бедни, гладни и окъсани.
Хан „България“
От букурещката гара Вазов отива в хана „България“, защото така му препоръчва кочияшът, след като разбрал, че вози българин. Този хан се е намирал на улица „Габровени“ и вече не съществува. После младият поет наел тъмна мизерна стаичка, в която живеел със Стефан Стамболов и друг техен събрат по хъшовски живот - Павел Висковски. Самият Вазов посочва в мемоара си „Неотдавна“, писан само няколко години след като напуска Букурещ, че е живял на улица „Интраря Росети“ до парка „Чишмиджиу“.
Същото казва в годините преди смъртта си и на проф. Иван Шишманов по време на дългите им разговори. Улица, наречена така, вече не съществува. Преименувана е на „Интраря Йоан Заломит“, вероятно когато на картата на Букурещ се появяват две други улици със сходни имена - „С. А. Росети“ и „Мария Росети“. Както и очаквах, на „Интраря Йоан Заломит“ сега има нови сгради.
Кой ще запази онази мизерна къщичка на сръбкинята, в която са живеели под наем Вазов, Стамболов и Висковски? Малката уличка води право към парка „Чишмиджиу“. Intrarea на румънски се използва и за означаване на „сляпа“ улица, без изход.
Такава е била вероятно по времето на Вазов, но сега „Интраря Йоан Заломит“ завива и има изход към бул. „Реджина Елизабета“. Смятам, че на тази уличка е била тъмната мизерна стаичка. Само ще спомена, че Лука Велчов посочва едно друго място, където според него е живял Вазов - малка къщичка на ул. „Колцей“ 50, доста далеч от парка „Чишмиджиу“.
Паркът
Вазов описва полумебелираната стая като влажна, с подгизнали мухлясали стени, в която Висковски спечелил „зародиша на болестта“, повалила го после в гроба. Цяла зима нямало отопление, а младият поет пишел „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“ със замръзнали от студ ръце.
Вазов често търсел спасение от „безотрадната стая“, както сам я нарича, в парка „Чишмиджиу“. Сред зеленината му попадал едва ли не само след няколко крачки. Това е най-старият парк в Букурещ, един невероятен кът за отмора и любимо място на жителите - в миналото и сега. Когато младият поет идва в Букурещ, паркът в този си вид е сравнително отскоро.
През 1852 г. градината е заобиколена с ограда, оформя се езерце, слагат се стотина пейки. Вазов истински се наслаждавал на спокойствието тук. На „Чишмиджиу“ той отделя специално място в стихотворението си „Българинът в Букурещ“.
От мизерната си стаичка за малко повече от пет минути пеша Вазов е стигал до главната букурещка улица „Подул Могошоаей“ - един друг свят, толкова близо и толкова далеч от нашите хъшове. Това е другото важно място, свързано с пребиваването на Вазов в Букурещ. Улицата има дълга история и е наречена така, защото водела към замъка „Могошоая“ на владетеля Константин Брънковяну.
Преди повече от три века той наредил да се положи настилка от дървени павета, за да няма прах и кал. През 1878 г. улицата е преименувана на „Каля Викторией“ - и сега един забележителен, шумен и модерен булевард. Тази улица е важна за българската история, защото първоначално тук е била канцеларията на Българското централно благотворително общество (БЦБО) - политическа организация, подновяваща дейността на Българския революционен централен комитет.
Наречена е благотворителна, за да може да функционира легално на територията на Румъния. Председател е Киряк Цанков, а секретар - Иван Вазов. Пред проф. Иван Шишманов Вазов описва образно как буйният Стамболов е станал член на новата организация.
Събранието
На „Подул Могошоаей“ се състои главното събрание на БЦБО, което Вазов нарича първия неофициален български парламент. В мемоара си „Неотдавна“ пише, че това става „в богатия салон на улица „Подумогошой“ (сега Виктория) срещу театъра“. Описанието отговаря на хотел „Континентал“.
Точно срещу този хотел е била сградата на първия национален театър в Букурещ, върху която през 1944 г. пада бомба и я разрушава напълно. Сега на мястото е модерното стъклено здание „Новотел“, в което талантливи архитекти умело са „вградили“ фасадната стена на съборения театър, като са я построили наново. В днешния си вид хотел „Континентал“ е от 1886 г., когато е надстроен още един етаж.
Младите хора от администрацията обясняват, че салоните са си на същото място, както и в миналото. Изложен е стар шкаф - почти на век и половина, от старото обзавеждане.
Ботев
След като комитетът остава без никакви материални средства и „гладуващ наравно с останалите братя из Румъния“, канцеларията се мести в едно бедно помещение на улица „Интраря Росети“. Повечето от членовете също живеят там, както и Вазов. Младият поет често отсяда в кафенето „Трансилвания“.
Определя го като „център, свърталище на всички съотечественици, които искаха да намерят някой свой другар, да научат нещо за България“. За кратко се среща и с Ботев, който трескаво се подготвя да тръгне с четата си. Описанието, което му дава в „Неотдавна“, знаем още от първите си години в училище: „Той беше висок, едър - почти исполин, с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко...“.
Вазов напуска влашката столица в края на юни 1877 г. и заминава за Свищов, където работи в канцеларията на губернатора. Впечатленията и възхитата си от Букурещ описва в стихотворението „Българинът в Букурещ“: „Букурещо чудний,/ о, боерский град,/ шумен, многолюдний,/ хубав и богат“.
Жанета Йорданова
