- Доц. Пампоров, по последни данни на НСИ населението ни се топи с около 80 000 души на година. Очаквано ли беше това?
- Да, прогнози за подобно развитие на демографската ситуация имаше направени още през 2000-2002 г. Основната причина за високата смъртност към момента е всъщност един положителен демографски процес. След 1989 г. средната очаквана продължителност на живота при раждане в България значително се повиши – за мъжете с около 4 години, а за жените с над 6 години. Това обаче естествено доведе до застаряване на населението и натрупване на голям дял лица в третата възраст. За съжаление никой не е безсмъртен и в момента просто се вижда ефектът от това застаряване. Втората ключова причина е икономическата криза от началото на прехода, която доведе, от една страна, до емиграцията на около 600 000 хил. души в периода 1989-1996, а, от друга страна, е хиперинфлацията от 1996-1997 г. В резултат на нея коефициентът на плодовитост спадна почти до 1, т.е. една жена ражда само едно дете – което автоматично води до намаляване на населението на половина за около 50 години. За щастие т.нар. най-ниска плодовитост беше преодоляна за около 5 години, но се формира много малка като брой кохорта от родени жени, които именно в момента, т.е. 25-30 години по-късно, са в активната възраст за раждане на деца. По този начин, като съберем фактора застаряло население с този за много малко жени във фертилна възраст се получава ефектът на „стопяване“ на населението, както го определихте.
- Преди време се коментираше, че сме се върнали на нивата от 30-те години. Така ли е и това означава ли, че сме в демографска катастрофа?
- Ситуацията е коренно различна от 30-те години. Тогава има много висока плодовитост, много висока смъртност, т.нар. демографски преход към ниска смъртност, след който спадът на раждаемостта все още не е осъществен. Знам, че има колеги и всъщност по-скоро политици, които говорят за демографска криза, но такава в момента няма. По-скоро наблюдаваме последиците от демографската криза от 90-те години на ХХ век.
- Продължава тенденцията да се увеличава смъртността, както и първенци в това отношение да са области в Северозапада. На какво се дължи това?
- Брутната смъртност, която НСИ обявява, е важен показател, защото ни служи като ориентир за социалните процеси, но всъщност е малко повеждащ индикатор и лесно може да се използва за създаване на паника. Това е коефициент, който мери брой починали лица на 1000 души от средногодишното население в страната. Когато имаме процес по увеличаване на средната продължителност на живота и застаряване на населението, е нормално брутната смъртност да изглежда завишена. Дали обаче положението се влошава или подобрява, много по-добре личи през данните за детската смъртност и данните за средната продължителност на живота (особено средната продължителност на живот в добро здраве). И тук имаме добра и лоша новина. Добрата новина е, че спрямо периода преди 1989 г. имаме значително понижаване на детската смъртност и значително увеличаване на продължителността на живота. Лошата новина е, че пандемията от Ковид-19 ни засегна значимо и в периода 2020-2021 г. наблюдаваме увеличаване на детската смъртност и намаляване на средната продължителност на живота. Важно е да се подчертае обаче, че Евростат публикува сравнително изследване, което показва, че тези две негативни тенденции в момента се наблюдават в цяла Европа с изключение на Дания, Финландия и Норвегия. За жалост Испания и България са двете страни с най-сериозно намаляване на средната продължителност на живота при раждане и само в рамките на 2020 г. сме загубили година и половина, което се дължи на много висока смъртност на 40- и 50-годишните лица.
А Северозападът? Там смъртността изглежда такава, защото младите хора мигрират в чужбина или други региони на страната и съответно застаряването на населението е по-чувствително. Всъщност проблемен е не някой конкретен регион, а отделни области. Можем и трябва да се притесняваме за състоянието на здравеопазването във Видин, Силистра и Сливен, където се наблюдава изключително висока детска смъртност – почти три пъти над средната за страната. В повишен риск са Монтана и Стара Загора. По отношение на тези области се изискват допълнителни целенасочени демографски и здравни политики.
- Къде стоим в ЕС по отношение на раждаемостта?
- България се намира някъде около средните стойности на раждаемостта в ЕС. Но раждаемостта също е брутен коефициент – т.е. измерва брой живородени деца на 1000 души от средногодишното население и това я прави слаб индикатор за актуалните процеси, защото при застаряване на населението измервате брой бебета към брой баби и дядовци, а те няма как да раждат. Затова много по-адекватният показател е т.нар. тотален коефициент на плодовитост. При него се взима броят на бебетата като съотношение към броя на жени във фертилна възраст, т.е. 15-49 г. И в този случай трябва да кажем, че вместо за намаляване на раждаемостта можем да говорим за увеличаване на раждаемостта – защото за България коефициентът на плодовитост се покачва от 1.56 през 2020 на 1.58 през 2021. Това е фактически доста над средното 1.50, характерно за ЕС. Казано иначе, ако говорим за държави, които текущо имат проблем с раждаемостта в Европа, това са Малта (1,13), Испания (1,19) и Италия (1,24). Не бива да се изпада в паника, че през 2021 са родени с 400 бебета по-малко, просто защото има с 20 000 жени във фертилна възраст по-малко. Именно това означава, че сега виждаме резултата от демографската катастрофа през 90-те. Напротив, имаме селски райони например, в които плодовитостта е много висока – напр. 2.6 в Сливен, 2.4 в Ямбол, 2.25 във Видин – макар че ако го гледате като абсолютен брой бебета, изглежда малко просто защото младите жени мигрират.
- Какви са тенденциите при ромската общност, знам, че изследвате процесите там?
- На първо място бих казал, че трябва да говорим за „ромски общности“ просто защото не става дума за една хомогенна етническа група и съответно да подчертаем, че процесите в тези общности са много различни в зависимост от субгруповата идентичност, региона и дори в зависимост от общинските политики. Като цяло ромите в България в момента извървяват своя първи демографски преход (който се случва за останалата част от населението на страната през 50-те години на ХХ век). Наблюдава се спад в смъртността, включително в детската смъртност, и вече видимо се наблюдава спад в раждаемостта и плодовитостта. Но... Големият проблем е, че успоредно с процесите на интеграция и демографски преход в около три четвърти от общностите наблюдаваме засилваща се маргинализация сред едни 20-25% от ромското население в резултат от изключително дълбоката бедност. В този случай може дори да се говори за около 15-20 общини в страната, в които има нужда от спешни мерки по преодоляване на бедността – целеви жилищни, образователни и здравни политики, които да дадат добра основа за трудова и социална интеграция след 10-15 години (защото демографските проблеми и процеси се развиват бавно и отиват много отвъд рамките на един политически мандат). Общините с висока детска смъртност, с ниска възраст на раждане на първо дете, с голям дял на отпадане и необхващане на момичетата в образователната система са общини, в които има системен проблем и нужда от незабавни държавни мерки.
- По време на пандемията бе отчетено хората да се завръщат по малките населени места. Продължава ли този процес или е било временно явление?
- Този процес всъщност започна още през 2007-2008 г., след присъединяването на България към ЕС. Некоректно е обаче да го наричаме „завръщане“, защото това не е непременно миграция към някакво предишно местоживеене. Това е по-скоро „изнасяне“ – или както се нарича в демографията „субурбанизация“. Т.е. хората от големите градове се преместват да живеят в периферията им, в села и по-малки градове, които са на 10-15-20 мин. с кола от работното им място в големия град. Така несъмнено се повишава качеството на живота – по-чист въздух, по-ниски нива на шум и стрес, живот в къща с градина – вместо в кутийките на панелните блокове. Този процес е характерен навсякъде в Западна Европа и е белег за все пак повишаването на жизнения ни стандарт.
- А наложи ли самата пандемия нови демографски тенденции?
- За съжалени, управлението на епидемията в България започна повече от добре и по тази причина в някакъв момент се получи обратното – подцени се значимостта на заболеваемостта и смъртността. Така че имаме значително увеличение на смъртността във възрастовите групи на 40- и 50-годишните, както и спад в средната продължителност на живота. Това са новите тенденции и срещу тях трябва да се вземат спешни мерки. Затварянето на болниците например влоши здравните грижи към хората с хронични заболявания.
- Продължават ли младите и образовани хора да напускат страната ни или напротив - завръщат се у нас?
- Това е един относително голям мит. Проблемът е, че страната се напуска от млади хора и хора в ранната средна възраст – защото спада както кохортата на жените във фертилна възраст, така и намалява трудово активното население. Но това, че някой е завършил средно образование, не го прави „образован“. В това отношение в България действително се наблюдава по-скоро т.нар. брейн-гейн, т.е. младежи отиват да учат в Германия, Холандия, Обединеното кралство и т.н., след което се завръщат в опит да се реализират у нас. Но трябва да си даваме сметка, че основният поток на емиграция не е съставен от лекари и инженери (макар че има и значителен брой такива мигранти), а е основно от нискоквалифицирана или средноквалифицирана работна ръка, защото трудът на тези хора в България е много, много подценен. Често се случва работодателите у нас да казват: „Няма хора!“, ами не – хора има, но няма адекватно заплащане за съответния труд. Ако искаме да запазим младите хора, ако искаме да запазим работната ръка в България, трябва непременно да се повишат трудовите възнаграждения в голяма част от икономическите сектори.
- Какви мерки трябва да се предприемат за преодоляване на кризата?
- Ако става дума за демографската ситуация – там има нужда от два типа мерки. От една страна, трябва да се подобрят грижите за възрастните хора – вкл. възстановяване на публичните места за социални контакти – унищожаването на т.нар. клубове на пенсионера, където можеха да общуват с връстници и да изпият едно почти безплатно кафе или чай е огромна грешка в публичните политики. По-добра профилактична грижа в средните възрасти – смъртността сред 40- и 50-годишните показва, че сме закъснели със скрийнингите на редица заболявания, а това води до тежко хронифициране и много по-скъпо лечение впоследствие. От друга страна, имаме нужда от политики за насърчаване на раждаемостта. Ама не да ги свеждаме до отпускане и спиране на социални помощи, а до формиране на подкрепящо публично отношение. Има нужда от достъпна за бебешки колички градска среда – автобуси, равни с нивото на спирката, тротоари без паркирали коли и разбити плочки, асансьори на всеки изход на метрото. Има нужда от подкрепящи политики по отглеждане, в т.ч. трябва да спрем да мислим, че детските градини са държавно или общинско задължение. Детските градини в края на XIX век са измислени всъщност от индустриалци, за да могат да имат жени във фабриките – нищо не пречи и сега да се въведе т.нар. социална отговорност – от една страна, ангажимент за наемане на млади майки на работа (вкл. и през данъчни облекчения за работодателите), от друга страна, осигуряване на корпоративни детски градини за децата на тези млади майки (отново срещу съответни данъчни облекчения). Имаме нужда от подкрепяща среда за млади майки в университетите и обществените библиотеки – сега нито има стаи за кърмене, нито има стаи за преповиване на бебета, нито има рампи и възможност младите майки с бебешка количка да влязат в съответната аудитория и да слушат лекциите. Ама после се оплакваме, че младите образовани жени били отлагали ражданията – ами ще отлагат, ако искат да са образовани. Много, много неща могат да се направят, но за съжаление няма адекватна политическа визия и през последните 15-20 години продължаваме драматично да изоставаме от тенденциите в Европа (където такава подкрепяща среда има не само в моловете).
Това е той:
Алексей Пампоров е доцент в Института по философия и социология при БАН
Магистър е по културология (2001) и доктор по социология (2006)
Специализира демография в института „Макс Планк“ (Рощок, Германия) през 2002-2003 г.
Чете лекции по социология на семейството и антропологическа демография в СУ и демография и публични политики в ПУ
Яна Йорданова
