Б ългарска следа в произхода на човека откриха родни учени. Изследване в късномиоценското находище Азмака, което се намира край Чирпан, показва изключително интересни резултати, свързани с началото на човешката еволюция, съобщават от Националния природонаучен музей.
Находки
Разкопките на палеонтологичния екип на Националния природонаучен музей при БАН, ръководени от проф. Николай Спасов, предизвикват особен международен интерес с намирането на бедрена кост от хоминид (изкопаем представител на човешкото семейство), датирана на 7.2 млн. години.
Уголемени модели на зъба и на бедрената кост на хоминида, намерен в палеонтологическото находище Азмака (Чирпанско) на възраст 7.2 млн. години
Това е втората находка, открита от екипа, след публикувания през 2012 г. зъб от хоминид от същото находище.
Бедрената кост, отнесена предположително към хоминида Graecopithecus (грекопитек), описан по една долна челюст, намерена по време на Втората световна война край Атина, има важно значение за палеоантропологията.
Тя дава възможност за проучване на начина на придвижване на този най-късен европейски предчовешки хоминид. Завършилото вече изследване, което е дадено за печат, показва изключително интересни резултати, свързани с началото на човешката еволюция.
Екипът на НПМ-БАН по време на разкопки
Финансиране
Предстоящите разкопки започват през септември тази година, а в екипа на НПМ-БАН за трета поредна година ще се включи известният палеоантрополог от университета в Торонто проф. Дейвид Бигън.
Институтът „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг пък ще подкрепи изследванията на Националния природонаучен музей при БАН.
В началото на август 2025 г. Националният природонаучен музей при БАН сключи меморандум с Института „Макс Планк“, според който германският институт ще финансира през следващите три години разкопките на НПМ-БАН в търсенето на фосили от хоминиди от Късния миоцен на България и Р. Северна Македония, съвместно с екип от Природонаучния музей в Скопие.
