Е динственото годно противорадиационно бомбоубежище в Благоевград се оказа в мазето на нашия кореспондент в града Румен Жерев.
„Тук живеем от 1962 година, когато аз бях 6 годишен. Като всички деца щъкахме насам-натам и в отсрещната страна на нашите мазета се натъкнахме на тъмни бетонни помещения без врати и осветление. Веднага влязохме с фенерчета в изоставената и недоизмазана част от мазето - в краката си намерихме отдавна умрели 3-4 котки, изоставени лопати и други инструменти останали от строителството на жилищния блок. Родителите ни казаха, че това е скривалище, ако стане война да се крием в него. Скараха ни се и ни забраниха да влизаме повече в него, което подсили още повече нашето любопитство. Даже се опитахме безуспешно да прилъжем момичетата от махалата, че вътре живее дявола и ние сме го видяли“, разказва той.
„Много години след това скривалището или бомбоубежището беше основно ремонтирано и в него бяха внесени мебели, маси, столове, даже и чинове. Здрава метална блиндирана врата с овесен катинар на нея възпира любопитните погледи. Прокарано беше електрозахранване и вода. Квадратурата му е около 150 кв.м, колкото е всеки от апартаментите в блока. Има и друг авариен вход-изход към бомбоубежището, който се намира в съседния двор. Той пък отдавна е затрупан с дърва и влизането през него е невъзможно. В съседните две жилищни кооперации обитаем е само един апартамент от общо 6.
В тези кооперации преди години живееха семействата на тогавашната номенклатура на градското БКП, активни борци. Скривалището вероятно е било подготвено за тях и семействата им. Техните наследници отдавна са се заселили или в София, или в чужбина. Преди десетилетия очаквахме да бъдем нападнати от американците, които ги наричахме империалисти. Сега нещата се обърнаха наопаки и се страхуваме от руснаците?! Което си е поредната особеност на българския национален характер“, коментира колегата ни.
Тези дни бетонното противорадиационно скривалище стана отново актуално около войната в Украйна. От община Благоевград потвърдиха, че бомбоубежището в жилищния блок на ул. „Митрополит Борис“19 за една седмица с леки ремонти може да бъде годно противорадиационно укритие, но ще събере максимум до 200 души.
„Интересното е, че никой не знае кой съхранява ключа от катинара. От общината казват, че е в Гражданска защита, която пък вече е към Пожарна безопасност. От пожарната насочват обратно към общината. Дано никога не се налага да се крием в бомбоубежището, защото няма да можем да разбием блиндираната врата. Невъзможно е влизането и през другия вход“ каза накрая Румен Жерев.
Преди близо 80 години в тогавашната Горна Джумая, когато София е бомбардирана от англо-американската авиация са били прокопани други две много по-големи скривалища. В тях е било възможно да се укрият няколко хиляди граждани. Едното се намира под терена на сегашния стадион „Христо Ботев“, а другото под Ловния дом. Входа му е до Регионалния исторически музей. От доста години и двете бомбоубежища са изоставени. За да станат годни за укрития на хора трябва да се вложат доста средства. А в новите жилищни райони „Еленово“, „Ален мак“ и „Струмско“, в които живеят сега поне 20 000 души въобще няма противорадиационни бомбоубежища.
Противорадиационното бомбоубежище в Благоевград
