Н ад 2/3 от българите едва свързват двата края, показват, показват резултатите от допълнителната анкета на Националния статистически институт към Наблюдението на домакинските бюджети през четвъртото тримесечие на 2021 г.
Увеличение на дохода на домакинството за последните 12 месеца са отбелязали 29,8 на сто от хората в домакинствата. Като основни причини за това са посочени увеличението на социалните помощи - за 34 на сто от хората, и индексирането на заплатата - за 24,3 на сто от анкетираните.
Намаление на доходите за последните 12 месеца посочват 8,4 на сто от хората. За 29,7 на сто от хората с намален домакински доход основната причина е намаляване на работното време, надницата или заплатата, а за 20,2 на сто - загубване на работа, безработица или фалит на собствена фирма. Сред хората с намалени доходи най-голям е делът на тези, на които се е наложило да ограничат разходите си за храна, облекло, пътуване или други потребителски стоки и услуги - 53,9 на сто, а 17,2 на сто са използвали натрупани спестявания, за да компенсират намаляването на дохода.
Най-голям е делът на хората, за които доходите на домакинството през последните 12 месеца са останали почти без промяна - 61,8 на сто.
Повече от две трети от българите твърдят, че изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи. С известни затруднения са 37,1 на сто от хората, 26,6 на сто определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 11,9 на сто - като много трудно. От друга страна, 20,2 на сто от хората относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи, а едва 4,2 на сто не изпитват затруднения.
Независимо от промените в доходите близо половината от хората в домакинствата (48,7 на сто) не могат да си позволят да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи в размер до 370 лева. 13,7 на сто от хората в домакинствата са имали през предходното тримесечие финансови затруднения при плащането навреме на заем, ипотека, наем или разходи за основното жилище.
Средната удовлетвореност на хората на 16 и повече години от финансовото положение на домакинствата им, измерена по скала от 0 до 10, е 4,61. Равнището на доходите влияе върху общата удовлетвореност от финансовото положение. За 20-те процента домакинства с най-високи нетни доходи средната удовлетвореност на хората е 6,17, а за 20-те процента домакинства с най-ниски нетни доходи удовлетвореността на лицата от финансовото положение е 2,89.
Общата удовлетвореност от живота средно за анкетираните хора е 5,85, измерена по същата скала от 0 до 10. По отношение на удовлетвореността от личните взаимоотношения със семейството, приятелите, съседите, колегите анкетираните дават относително висока оценка - 7,18.
През септември 2021 г. Националният статистически институт започна работа по проект "Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022", който се изпълнява съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия. Част от дейностите по проекта са свързани с пилотно събиране на данни чрез допълнителен въпросник за социалното включване, условията на живот и благосъстоянието към Наблюдението на домакинските бюджети. Допълнителната анкета е по инициатива на Евростат и се провежда по единна методология в рамките на европейското изследване. Целта е да се осъществява тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в страната в резултат на ковид пандемията и да се подава актуална информация за хармонизирани европейски сравнения.
Първото провеждане на допълнителната анкета се осъществи в периода октомври - декември 2021 г., като бяха анкетирани общо 3 042 домакинства и 5 692 души на възраст 16 и повече навършени години.
