- Страната на Дядо Коледа радва ли се на посетители предвид пандемията от COVID-19?
- За тази Коледа туризмът достигна рекордни нива въпреки усложнената обстановка с пътуванията. Хотелите са пълни, но като брой посетители статистиката ще излезе в началото на януари. За момента нещата изглеждат сякаш COVID никога не ни е посещавал. Миналата зима обаче нещата въобще не стояха така – имахме нулев сезон и никой не ни посети. Това беше много необичайно явление, защото сме свикнали от ноември до март градът ни да е пълен с туристи от цял свят.
- А стигна ли коронавирусът до Рованиеми?
- Има случаи на COVID, но за щастие тук никога не се стигна до паника. Финландците са дисциплинирани и отговорни и спазват мерките за безопасност, но ако се абстрахираме от маските, животът си тече постарому. Има зелени сертификати, но не навсякъде. За Дядо Коледа, например няма. Ваксините вече не ги признават много, при пътуване винаги изискват PСR тест.
В компанията, в която работя, сме около 50 души и всеки ден се срещаме с туристи от цял свят. Рядко ползваме и маска за лице, тъй като към днешна дата маските във Финландия не са задължителни, пък и при нашата работа на гидове ползването им е почти невъзможно – през повечето време сме навън и сме с шалове заради студа.
- Сигурно много хора по света се чудят ваксинирал ли се е Дядо Коледа, а може би е антиваксър както болшинството българи?
- Нямам представа дали Дядо Коледа е ваксиниран и не бих го попитал. Във Финландия в момента подобен въпрос се счита за навлизане в личното пространство, което е неприемливо. За момента нямам информация и кой от колегите ми е ваксиниран и кой не е, тъй като социалната политика тук предполага подобна информация да бъде лична, и никой, дори нашият работодател, няма право да повдига подобни въпроси.
- А как се е установила легендата, че точно там е градчето на приказния старец?
- Селището на Дядо Коледа е основано в Рованиеми преди около 30 години. Преди това не е имало официално признато място за среща с белобрадия дядо. Това е бил изключително далновиден ход от туристическия сектор на Финландия, защото тази атракция е довела тук милиони туристи през годините. От друга страна, в България наистина нямаме такава легенда, но имаме история и природа, далеч по-богати и разнообразни от финландските. Финландците нямат такова богатство, затова трябва да са креативни и си измислят приказки.
- Кой сезон е това за вас в Лапландия и какво точно работите?
- Това е седмият зимен сезон за мен. Работя основно като снегомобилен водач за местна компания и като гид фотограф на частна практика. В повечето ми работни дни водя групи с моторни шейни и посещаваме ферми за елени, за хъски. Разбира се, водя гостите и при Дядо Коледа, преследваме Северното сияние, ловим риба по традиционен начин, пробивайки дупка в леда, правим преходи сред природата и т.н.
- У нас вече настъпи астрономическата зима, но условията сигурно са летни на фона на времето при вас. Колко е най-ниската температура, при която сте работили?
- Най-студено през последните години беше един януари, когато температурата падна до -42 градуса по Целзий. За мен това бе нормален ден, в който сутринта се качих на велосипеда си и отидох на работа. Туристите обаче анулираха екскурзиите си и предпочетоха да останат по хотелите. При такава температура е много важно всеки квадратен сантиметър от нашата кожа да е добре покрит с дрехи. Лицето трябва да е изцяло покрито и дори бих препоръчал ски очила.
- Вероятно вече сте спец по моторните шейни, а карал ли сте еленски впряг като на Дядо Коледа?
- Специализиран съм в управлението на моторни шейни, но съм управлявал както еленски, така и хъски впряг. С моторна шейна е най-лесно, а най-трудни за управление са еленските впрягове. Причината е, че елените почти не се поддават на дресировка и опитомяване.
- Често гледате Северното сияние от първия ред заедно с туристи, бихте ли го описал и въобще как се лови?
- За Северното сияние човек трябва да е по-скоро късметлия, но има някои насоки, които трябва да съобрази, за да повиши шанса си да го види по най-добрия начин. Важно е да напуснете пределите на населеното място, за да избегнете светлинното замърсяване. Най-подходящи за преследване на сиянието (Аурора Бореалис) са месеците септември/октомври, също така февруари/март. Сюрреалистично е да видиш цялото небе озарено в красиви зелени форми, а понякога дори наблюдаваме различни цветове като лилаво, синьо, розово – сякаш Майката природа е взела четката и рисува.
- Как се справяте с полярните нощи сега?
- През зимата тук е доста тъмно. През декември имаме 3-4 часа дневна светлина, но без слънце и всъщност не е напълно светло. Слънцето определено е жизненоважно за хората и то е нещото, което ми липсва най-много. Опитвам се да си го набавя по изкуствен начин с витамин Д и със специална лампа, която симулира същата гама светлина като слънцето. Не знам дали тези неща ми помагат или получавам плацебо ефект, но засега са най-добрата алтернатива.
- Вие сте експерт по строеж на иглу. Бихте ли издал малко ескимоско ноу-хау, пък може някой у нас да ви последва?
- Има различни начини за построяване на иглу според типа сняг, с който разполагаме. Строежът не е труден, но е важно да се знае, че ако планирате да пренощувате в иглуто, това носи своите рискове за здравето. Ако спазите правилата за строеж, може да спите без никакви притеснения. Например важно е да подсигурите вентилацията, защото кислородът може бързо да се изчерпа. Също така по мои наблюдения при температурата навън от минус 20 градуса, ако в иглу със сравнително големи размери спят двама души, температурата вътре ще е около минус 5 градуса. Тази температура е много комфортна за спане само ако имате подходящата екипировка. Всъщност един от документалните ми филми в Ютюб канала ми Martin Stefanov е посветен на построяването на иглу именно заради честите въпроси на тази тема.
- За да гласувате, често ви се налага и да пътувате по 700 км в едната посока до най-близката секция. За последните избори предприехте ли такава одисея и какво се надявате да се промени в родината?
- Гласувах, когато бях в България през лятото. Последните избори ги пропуснах именно заради отдалечеността на най-близката секция, за която трябваше да шофирам около 1500 км в двете посоки. Надявам се някой ден да може да се гласува онлайн от разстояние. Негласувайки на последните парламентарни избори бе болезнено за мен, защото е очевидно колко важно е да гласуваме. Надявам се управлението на България да поеме по път, различен от този, по който вървеше от 2009 г. досега. Иначе в социален аспект бих искал всички българи да се преместят да живеят във Финландия за известно време, за да се уверят със собствени очи, че се живее много по-добре, когато сме учтиви и етични един към друг.
- При вас как се случи, че поехте да търсите щастие и препитание на север?
- За първи път дойдох в Рованиеми през 2012 г. като Еразъм студент по обменна програма. Целта ми бе културен и академичен обмен за един семестър, но се влюбих в севера. Освен в севера се влюбих и в едно северно момиче, с което сме женени вече повече от година.
- Запален маратонец сте, имате ли някакви успехи?
- Не само маратонец, а ултрамаратонец, което означава бягане на дълги разстояния. Най-дългата дистанция, която съм изминавал, е 167 км в пресечена местност сред природата, което ми отне 39 часа. Най-големият ми успех в бягането са двата сребърни медала от зимното състезание тук, в Рованиеми, което се провежда всеки февруари. Теренът е изцяло по сняг, с дължина от 66 км, и преминава през замръзнали езера, реки и гори. Температурата на въздуха по време на състезанието е около минус 15 градуса.
Това е той:
Роден е през 1983 г. в Белоградчик
Водач на туристи в Лапландия и в градчето на Дядо Коледа – Рованиеми
Има магистратура по туризъм от университета на Лапландия
Експерт е по приключенски туризъм, има свой канал в Ютюб
Представя България в ултрамаратони из цял свят
Изследва темата за здравословното хранене и начина на живот
Любомир Старидолски
