- Адв. Буенова, от смъртта на Сияна темата „Пътна безопасност“ не слиза от обществения дневен ред. Като юрист с огромен опит в областта на ПТП кои според вас са най-спешните законодателни приоритети, за да се намали значително броят на жертвите?
- На първо място – въвеждането на наказание за превишена средна скорост и контрол с небрандирани автомобили чрез промени в Закона за движението по пътищата. Също така трябва да се създаде единен орган за контрол и да се въведе обучение по безопасно движение по пътищата още от детската градина. Това обучение трябва да се провежда минимум два пъти месечно и да се води от инструктори, а не от обикновени учители. Необходими са и специални курсове за системни нарушители – нещо като „курсове за идиоти“. Освен това трябва да се въведе и пробационна мярка за работа като санитари в болници и морги за тежките нарушители дори и когато не са причинили катастрофа, а само са били заловени с наркотици или алкохол. Това ще е една сериозна превантивна мярка.
Смятам също, че трябва да има обучение за справяне в екстремни ситуации, както и опреснително обучение при подновяване на свидетелството за управление. Освен това трябва да има повече патрулиращи полицаи – не само тези, които се крият в храстите, а и на възлови места, за да създават респект. Те трябва да могат да спират нарушителите, подадени от небрандираните коли, за да не се стига до гонки, които също са предпоставка за ПТП. Освен това камерите на ТОЛ системата трябва да следят и за преминат технически преглед.
- Какви промени са нужни, свързани с финансирането на мерките за безопасност?
- Фондът за безопасност на движението да бъде обособен като самостоятелно юридическо лице с отделна банкова сметка. Остатъкът от средствата в края на годината не бива да се влива в държавния бюджет. Парите, които общините и държавата събират от глоби, трябва да се използват само за пътна безопасност и инфраструктура.
- А какво може да се направи за събираемостта на глобите?
- Трябва да се въведе наказателна лихва върху глобите от датата на връчването. След всяка година глобата да се удвоява. Лица с невръчени или неплатени глоби да не могат да получават никакви административни услуги. А за чужденците да се прилагат текстовете от Закона за автомобилните превози – ако нямат адресна регистрация в страната, да нямат измъкване, докато не платят глобата. В момента един водач на турски ТИР, ако бъде спрян от ДАИ за нарушение по ЗАП, не може да продължи пътуването, освен ако не си плати глобата. Няма причина това да не може да се въведе и в Закона за движението по пътищата.
- Какво според вас трябва да се промени в реда за вземане на полеви тестове за дрога?
- В никакъв случай не е правилно да се нарушава принципът, че всеки е невинен до доказване на противното. За да се смекчи негативният ефект от фалшиво-положителните тестове, трябва да се открият нови лаборатории, така че кръвните проби да излизат до няколко дни. Дотогава трябва да се допуска възможност за повторно тестване или допълнителна проба от урина, преди да се наложат каквито и да било рестрикции върху водача. Само при повторно положителен резултат да се отнемат колата и свидетелството. Всички останали да чакат излизането на кръвната проба и ако и тя е положителна – едва тогава да се предприемат наказателни мерки. Но трябва да се има предвид, че има и фалшиво-отрицателни тестове. В момента, ако полевият тест е отрицателен, дори и полицаите да имат съмнение за употреба на наркотици, не изпращат водача на кръвен тест, а го пускат.
- Какво трябва да се промени в процедурата по отнемане на автомобили?
- За да се избегнат проблемите с отнемането на автомобили, трябва да се направят някои промени в Наказателния кодекс. Например чл. 53 трябва да се промени така, че отнемане да е възможно и при непредпазливи деяния, когато това е изрично посочено. Освен това трябва да се предвиди отнемане и при умишлени ПТП по чл. 342, ал. 3. Вместо глобата да бъде равностойността на МПС, по-добре да се въведе гъвкава санкция – между 1000 и 100 000 лв., като съдът преценява размера според финансовото състояние на подсъдимия.
- Какви трябва да бъдат наказанията за пияни или дрогирани водачи, които не са причинили катастрофа?
- Трябва задължително да има ефективно наказание – минимум три месеца, когато алкохолът е над 1,2 промила или става дума за наркотични вещества. А при тези, които са с алкохол между 0,5 и 1,2 промила и се наказват по административен ред, трябва да се въведе пробационна мярка – общественополезен труд в болници и морги.
- А какви да са наказанията, когато такива водачи причинят ПТП с жертви?
- В случаите, когато е причинена смърт от пиян или дрогиран водач, той трябва да бъде съден за извършване на престъпление при евентуален умисъл, а не по непредпазливост. Единствено ако човекът е пил, но кара бавно – да речем с 20 км/ч в село или по малки странични улици и се случи нещо неочаквано, това може да се приеме като непредпазливо деяние. Но в повечето случаи, когато водачът се държи безразсъдно, както беше с Георги Семерджиев на бул. „Черни връх“ или с убиеца на Милен Цветков, това си е евентуален умисъл и трябва да се разглежда като умишлено деяние.
Законът ни е добре написан, няма нужда от промени, просто прокурорите трябва да повдигат такива обвинения, а съдиите да ги прилагат. Наказанията са достатъчно тежки – от 10 до 20 години затвор, а в особено тежки случаи – от 15 до 20 години или дори до живот.
Според Буенова наказанията и сега са достатъчно тежки просто трябва да се прилагат.
- Това не ви ли вкарва в сериозен спор с родителите и близки на загинали?
- Да, вкарва ме. Но вижте, от 18 години работя като адвокат на пострадали и роднини на загинали при катастрофи. Първите ми законодателни предложения са от 2008 г. 18 години всеки ден съм със скръбта на клиентите си. Съпреживявам всяка изгубена майка, дъщеря, син или баща. Разбирам мотивите на някои сдружения да искат по-тежки и по-сурови наказания, но те са водени изцяло от емоция. Юридически неправилно и неиздържано е искането в закона да се запише, че убилият при катастрофа, докато е бил пиян, го е направил умишлено. Няма как това да се запише в закона.
Умисълът е нещо субективно, нещо в главата на човека, което трябва да се доказва при всеки един случай, във всяко едно дело. Има много случаи, в които наистина има евентуален умисъл. Но има много и в които няма. Смея да твърдя, че няма нито една майка на загинал, която да продължи борбата за повече пътна безопасност, след като завърши делото за детето й. Докато за нас, експертите в тази област, това е обществена кауза. Не го правим заради наши лични мотиви.
- А какво смятате за искането за отпадането на съкратеното производство, което води до намаляване на присъдата с една трета?
- Една такава грешка вече бе направена. Знаете за депутатката Нели Петрова, по чиято инициатива основно се стигна до отпадането на споразуменията между прокуратура и виновен. На пръв поглед това звучи положително. Ето, няма да има повече споразумения, сякаш споразумение е мръсна дума. А това не е така. Погрешно е да се приема, че всички роднини на загинали искат дела до дупка. Напротив, имала съм безброй клиенти, които искат край. Искат отдих. Искат да се пречистят, да продължат напред.
С тази промяна какво постигнахме? Вързахме ръцете на всички онези, които не искат дела с години. Знаете ли какво е 10 години да ходите по съдебни заседания? Всяка призовка е ад и връщане обратно към трагедията. Имам много случаи, в които самата аз моля роднина на загинал да обжалваме присъда, която смятам за лека. Много често клиентът отказва, защото не иска да си причинява още и още дела.
- А каква е връзката със съкратеното производство при признаване на вина?
- Защото ефектът ще е същият. Съкратеното производство бе въведено като мярка срещу бавното правосъдие. При него при признаване на вината от извършителя делото не върви по общия ред. Вие не знаете какво значи дело за ПТП по общия ред. Вижте майката на Филип, убит на „Гурко“ от пиян водач. Две години делото е на първа инстанция. Това са тежки, сложни, бавни дела. Те са ад. Там се тръгва от самото начало и вината трябва да се докаже още веднъж. Съкратеното производство дава възможност прокуратурата и роднините да не се налага да доказват вината.
Намалява се наказанието, така е, но това спестява години дела. Затова моето предложение е съкратеното производство да не се премахва генерално. Нека остане възможно в случаите, когато роднините са съгласни и го поискат. Ако не са съгласни, нека се съдят до дупка с години. Но ако са съгласни, не трябва да отнемаме възможността им да приключат с осъдителна присъда, макар и намалена. И нещо друго важно. При водене на дело по общия ред винаги остава възможността обвиняемият да бъде оправдан. Докато ако извършителят признае вината си и роднините са съгласни, в крайна сметка имаме осъдителна присъда, макар и намалена.
- Въобще големите наказания сериозна превантивна мярка ли са?
- В мислите и сърцата на тези, преживели загуба на близък, това е водещ мотив. Реалността обаче сочи, че ако минете по улицата и питате водачите дали знаят какво е наказанието за пиян водач, причинил смърт, почти никой няма да може да ви каже. Убеждението, че хората карат пияни и дрогирани, защото наказанията са леки, е изцяло погрешно. Нека помислим. Качва се пиян в кола някой и си мисли: „Добре, днес ще убия някого на пътя, защото със съкратено производство ще лежа само 7 години в затвора. Ако са 10 години или 12, няма да карам пил. 7 години не е много“... Разбирате, че в това няма никаква логика.
- Съвсем пресен случай имаме с изнудване на преживял ПТП от „Пътна помощ“. Има ли какво да се направи в тази област?
- Да. Аз и други експерти отдавна сме предложили промени в наредбата за пътната помощ. Първо, искаме въвеждане на регулация на цените. Няма как свободният пазар да определя цените в случаи, в които клиентът е в безизходица – с повредено или катастрофирало МПС на пътя. 1000 лв. за 5 километра определено не е справедливо и не виждам какво обществото печели от това да се изнудват хората. Нормално е да има някакви тавани на тези цени. На второ място, трябва райониране – за всеки регион да има определени фирми, които да работят само там, но не и в други региони. Защото в момента какво се случва? Минава полицаят и препоръчва дадена фирма за пътна помощ, точно както се е случило и преди дни на „Тракия“...
- Как така препоръчва?
- Точно така. Всички полицаи си работят на комисиона към дадени фирми за пътна помощ и не ги препоръчват на закъсалите или катастрофиралите току-така. Хората вярват на полицая и звънят на посочения телефон. Често обаче тази пътна помощ е от друг край на България и започва едно чакане на репатрак с часове. А през това време пътят е блокиран и се създават още рискове за движението.
- Какви са идеите ви за обучението на младите водачи?
- Изключително важно е обучението. Трябва да се създаде предмет „Безопасно движение по пътищата“, който да се изучава от детската градина до 12-и клас. Преподаването трябва да бъде от квалифицирани инструктори, а не от класни ръководители. Всяка година децата трябва да бъдат оценявани, а в 12-и клас да получават удостоверение. Не трябва да забравяме, че децата вече са участници в движението – като пешеходци, велосипедисти, каращи тротинетки, дори и каруци, и излизайки на пътя необучени, ние ги поставяме в риск.
- А какво още би помогнало в обучението и подготовката на водачите?
- Общините трябва да си върнат полигоните. Там, където са продадени – да се изградят нови. В обучението на новите водачи трябва да се включи шофиране в опасни ситуации, симулирани в контролирана среда. Освен това по националните телевизии, в праймтайма, трябва да се излъчват видеоклипове със съвети за пътна безопасност. Инструкторите също трябва да преминават през психологическо изследване периодично. За новите водачи в първите две години – забрана за мощни автомобили, нулев толеранс към алкохол и ограничение в броя на пътниците в автомобила.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила е специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
- Член на Софийската адвокатска колегия от 2007 г.
- С дългогодишен опит и тясна специализация като адвокат на пострадали при ПТП.
- Председател на сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“.
Деян Дянков
