- Адвокат Попов, според вас кои са силните и кои са слабите страни на предлаганите поправки в Семейния кодекс, касаещи споделеното родителство?
- Начинът, по който са представени, и трите проекта за промени ще създадат много повече проблеми и ще опорочат една добра идея, каквато е идеята за споделеното родителство.
- Защо смятате така?
- Защото не са прецизирани изобщо. Предлагат се текстове, които съществуват и в сега действащия Семеен кодекс, които са налични и там проблемът е предимно правоприлагането, а не в правната норма. Залагат се множество „мини“ в отношенията между хората, заради които ще се увеличат делата за домашно насилие с цел компрометиране на другия родител, за да се избегне приложението на споделеното родителство. Идеята за споделено родителство няма да се постигне с така предложените текстове.
- Дайте пример. Какво конкретно имате предвид под „мини“?
- Например в един от предложените три проекта се иска промяна в чл. 1 от СК. Той е много ясно и чисто регламентиран. Това, което се опитват да въведат тук, според мен, цели да заобиколи някои тълкувания на Семейния кодекс и да се въведат може би някои неща, свързани с джендър идеологията. Въпросният текст урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както на настойничество и попечителство. А сега се предлага да се промени и да стане „както и правото на личен и семеен живот“. Аз се опасявам, че тук ще се направи опит да се заобиколят отношенията между мъж и жена. Говорим за кодекс, който защитава традиционното българско семейство и децата в него, разбира се. Тази промяна в чл. 1 няма нищо общо със споделеното родителство. Хората трябва да са наясно, включително и тези 240 законодатели, че системата за закрила на детето и правоприлагането в сферата на децата не включва само СК. Не може да пипаш само Семейния кодекс и да очакваш цялата система да работи добре.
Тази система е съвкупност от правила и норми, от различни закони, и те трябва да работят синхронно и ако нещо не работи на едното място, трябва да се види защо. На следващо място, не може да бъде дефиниран ясно обемът на родителските права и интересът на детето. Той е винаги конкретен спрямо всяко едно дете поотделно. Например интересът на дете с родители със социален статус живеещо в Пловдив с двама работещи родители със средно образование е различен от интереса на дете, живеещо в някоя от маргинализираните групи, чиито родители са само с основно образование и имат съвсем различни социално-битови условия и възможности за отглеждане на това дете. Затова правилно Върховният съд казва, че интересът на детето е винаги конкретен и се изхожда от конкретния случай.
- Какво смятате за идеята времето с родителите да е 50 на 50, или 127 дни на годишна база?
- Това са абсолютни глупости. Представете си следния казус. Имате родител, живеещ във Варна, и такъв в Пловдив, а детето е в учебна среда. Това автоматично изключва идеята за 50 на 50. Никой съд няма да го даде. Дори и в настоящото законодателство няма пречка да се определи режим между родителите, който да е близък или равен на това 50 на 50. Ако и двамата родители са от Пловдив например, съдът може да постанови такъв режим. Само че сега единият родител трябва да е носител на родителските права, за да може да е носител на родителска отговорност. А на другия да бъде определена издръжка. В такава хипотеза е приложимо споделеното родителство при 50/50. Другото, което ме изуми, е промяната, предвиждаща нотариална заверка на споразумение за отглеждането на детето между родителите. Тоест споразумението да не се утвърждава от съд.
Това за мен е противоконституционна разпоредба. Първо чл. 14 от Конституцията казва, че семейството е под защитата на държавата. Цялата нормативна уредба на държавата, касаеща деца, е със засилено служебно начало. Всеки може да се споразумее за каквото иска писмено или устно, но страните не могат да разчитат на съдействието на държавата, ако не е постановен съдебен акт. Тук с този текст защитата на държавата се игнорира. Защо е необходимо това. Родителите могат да се споразумеят така или иначе и да минат през съд. Със законов текст да игнорираш ролята на държавата. Как това гарантира по-добра защита!?
- Урежда се и пътуването в чужбина на децата...
- Тук вносителите искат съдът да реши всички възможности – режим на лични отношения, възможности за пътуване, издаване на документи и т.н. Това да е в рамките на едно дело, това е разумно. Към момента има съществен проблем, който натоварва съдебната система, а и родителите с разходи. Едни производства са бързи, а други са обикновени. Сега, за да заведеш дело за пътуване, то трябва да е отделно, различно от това за издръжката. За мен не е правилно исковете за деца да вървят по различен ред, съдът може да решава всички тези въпроси в едно дело. Когато има развод, съдът се произнася по всички брачни искове – имущество, семейно жилище, деца, издръжки и т.н. Когато имаме дело за дете – според мен няма пречка съдът да се произнесе по всички аспекти на възможните искове, свързани с детето – издръжка, режим за лични отношения и пътуване. Така ще се спестят много дела, както и разходи на страните, което винаги води до напрежение и конфликти. Но този текст трябва да бъде изпипан, а не по този начин.
- Предстои и второ четене все пак. Част от вносителите твърдят, че с поправките ще се спре или намали родителското отчуждаване. Вие как смятате?
- Това е нещо различно от споделеното родителство. Родителското отчуждаване е допустимо и се получава, от една страна, при преимуществено време на детето при единия родител, и второто – желанието на някой родител да отчужди дете. Ако режимът е по-балансиран, вероятността да се случи това е малка, но не се изключва. Отчуждаването е форма на психологическо насилие и манипулация. Времето, прекарано с родителя, не е самоцелна предпоставка. Например дете на 12 г. от петък до неделя ходи при единия родител и 30-40 дни лятото – също може да бъде манипулирано от този, при когото е по-малко като време, и той да го отчужди или да започне отчуждаване от другия родител.
Отчуждаването се преодолява с адекватна роля на органите по закрила чрез психолози и социални работници. За това има нормативната уредба, методика и т.н срещу отчуждаването, по която се следи за индикатори за отчуждаване, индикации за конфликт на лоялност и т.н, но не се спазва от социалните. Може да се предприемат мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето или когато има висящо съдебно производство, съдът, установявайки такова отчуждаване, може да иска да се изясни има или няма такова чрез експертиза. И когато се установи такова нещо, съдът е длъжен да се съобрази и може да санкционира. Той може да измени режима на родителските права.
Това, което предлагат – едно дете – едно дело до навършване на пълнолетие на детето – са глупости. Не може хората постоянно да са в дела. Това означава, че адвокатите постоянно ще искат пари и за да се събират тези пари, за да се поддържа някакво движение по делата, ще се създават изкуствени скандали. Пълна безсмислица.
- В един от проектите се предлага от ЗМВР да отпадне чл. 65, или полицейското предупреждение – писмено или устно, към гражданите. Защо?
- Така ще ограничат функциите на МВР в други насоки. Ей така на общи основания си го искат това.
Сред другите предложения е минималната издръжка да стане една трета от минималната работна заплата. Сега е една четвърт. Това е въпрос на статистическа преценка на разходите за отглеждане на дете.
В заключение е важно да се каже, че е необходимо съдът да определи защитни мерки при изпълнението на съдебните актове. И сега го има и е заложено, но често проблемът е в правоприлагането. Аз лично съм искал в привременни мерки съдът да постанови като защитна мярка при изпълнението на режима детето да се предава в контактен център и ми е било отказвано, при положение че в конкретния случай има данни за разногласия и конфликти между родителите.
Съдът трябва да може да си осигури адекватен поглед върху отношенията между детето и всеки един от родителите, за да може да направи оценка на техния капацитет. Но не може, недопустимо е и неправилно системата за закрила на детето да бъде изменяна в отделни нейни части, без да се познават другите компоненти. Темата е доста дълга за едно интервю.
Това е той:
- Роден е в Пловдив през 1978 г.
- Завършил е защита на националната сигурност и право в Пловдивския университет
- От 2013 г. е вписан в Адвокатската колегия – Пловдив
- Председател е на Асоциацията за социална, здравна и правна помощ
Тереза Тренева
