- Адвокат Попов, преди няколко дни отново станахме свидетели на жестока агресия спрямо дете. Този път случаят е в Монтана, където баща пребил 12-годишното си дете с тиган. Излезе информация, че мъжът системно е биел и двете си деца, които са настанени в кризисен център, а мъжът е арестуван. Като процесуален представител на малкия Адриан, който стана жертва на насилие миналата година в Пловдив, коментирайте дали и защо зачестяват тези брутални актове.
- Тук въпросът е къде е майката и къде са членовете на разширеното семейство и защо, ако се говори за системно посегателство, не е реагирано своевременно. Не мога да кажа като цяло дали има увеличение на подобни случаи. Може би сега им се дава повече гласност. Това са много тежки криминални случаи, свързани с насилие.
СЛЕД ПОБОЯ НАД ДЕТЕТО: Закопчаха бащата с дървения кол и тигана
Майката Стела и приятелят й Петър в съда
Статистиката за автори на насилие спрямо деца или деца, пострадали от различни форми на емоционално или физическо насилие в широк смисъл е много сериозна, защото касае много голям процент от децата и обществото ни като цяло. Такива криминални случаи винаги е имало и винаги ще има. Криминалните престъпления са функция на обществото, на правоприлагането и на превенцията на правоохранителните органи. Дали са зачестили не мога да кажа, но актове на насилие спрямо деца има страшно много, и то извън статистиката, големият брой от тях е свързан с родителски конфликти. Става въпрос за деца, обекти на родителски конфликти или жертва на родителско отчуждаване или жертва на някаква друга злоупотреба с правата на детето от служители. Впоследствие тези деца формират девиантно поведение и влизат в криминалната статистика.
В широк смисъл може би всяко второ дете е жертва на насилие в някакъв момент от живота си. Ако ти приложиш някаква принуда спрямо него, това може да бъде тълкувано като акт на насилие. Ако го накажеш, като му вземеш телефона, също е принуда и може да се тълкува като вид насилие.
Въпросът е дали едно такова поведение застрашава живота, здравето и развитието на това дете. Или просто ограниченията са с друга цел и дали подобни ограничения се налагат системно или необосновано. Всяко дете и всеки случай е конкретен. Тук не говоря за телесните повреди и тежко психологическо насилие, там няма оправдание. Не трябва да се смесват нещата, свързани с някакъв педагогически подход, който накърнява волята на едно дете и физическите посегателства, водещи до травматично увреждане. Не всичко може да се постави под един знаменател. Защото домашно насилие е също и когато лишиш детето от другия му родител. Макар и да не е осъзнато още от обществото ни с необходимата тежест. Домашно насилие е и когато изведеш дете от обичайната му семейна и социална среда и го заведеш в непозната за него среда против волята му и против съгласието на другия родител.
- Преди няколко дни се проведе заседание по делото срещу Петър Чернев за гаврата с малкия Адриан. Детето беше малтретирано жестоко, като от главата му липсваше голямо парче кожа. Заседанията са при закрити врати. Кажете какво още предстои по делото и имате ли информация как е малкият?
- На детето му предстои нова пластична операция този месец заради липсващата коса. Ходи на детска градина, но на непълен учебен ден, защото има още работа с логопеди, психолози и психиатри, по данни на бащата, който е в Германия заедно с него, както знаете. Там са му определени 60 или 70% увреждане, аналогично на нашия ТЕЛК. Последиците от нанесените травми могат да бъдат хванати в по-дългосрочен план в Германия, където се лекува. Именно там детето е живяло обичайно, преди майка му, която също е подсъдима, да го изведе оттам. Ето ви още един пример на принуда. Иначе по делото предстои да се гледат клиповете, на които са заснети гаврите с детето от Чернев. Приети бяха техническите експертизи, удостоверяващи процесуално-следствените действия, свързани с техническите устройства, на които са заснети.
- Имате предвид експертизи, доказващи, че клиповете са от въпросния телефон, че не са монтаж и прочие?
- Точно така, включително се оказа, че е снимано със служебно устройство на Пловдивския университет.
- Как така?
- Подсъдимият Чернев е работил в Пловдивския университет, където работи и майка му. Въпреки че свидетелството му за съдимост не е много чисто, той все пак е бил взет на работа там. Той е трябвало да отразява и заснема изяви на студенти и мероприятия на университета.
Според задълженията си е разполагал с нужната техника за тази цел. Работил е с нея и в домашни условия. Мисля, че същата техника е била използвана и за да бъде снимано детето, как го малтретира и как Чернев говори за баща му, биейки го. Разбирате ли, има контекст в това нещо.
Чува се да казва „нека баща ти да те види какъв си“, ползват се нецензурни думи. Задават се язвителни въпроси на детето. Пита го „ти кой обичаш“ или нещо от сорта и то само отговаря „да, да, да“. Детето е снимано голо, бито.
Принуждавал го да показва задните части от тялото си. И това е снимано с тази техника. Чернев също е сниман гол. Именно затова проверяваха и дали е имало и сексуални посегателства над детето. Не са установени такива, слава Богу.
Трябва да се приемат и медицинските експертизи. Те са най-тежки, защото тук ще се обсъжда механизмът на причиняване на телесните повреди. Имайте предвид, че вещите лица казаха, че е много трудно това да се определи, защото има наслагване на травми, включително нараняване на черепа, драскотини от удари.
- Все още не е ясно с какво са причинени тези травми?
- Не, не може да се определи точно предметът. Няма специфична трасологична следа и няма как да се определи предметът. Предполагаше се, че е изгаряне с твърд предмет. Разследващите са проверявали всички ютии от семейство Черневи по думите на госпожа Чернева. Тоест те търсят предмет аналогичен, за да докажат, но категорично това не е изгаряне от вода.
- За какво наказание ще настоявате?
- Ще искаме максимума по закон, което е 10 години. Все пак е причинена средна телесна повреда с многократни актове на насилие. По данни от съдебномедицинската експертиза раната на главата на Адриан не е причинена от еднократен удар. Има наслагвани удари на едно и също място, както вече споменах. Представете си за какъв период от време става въпрос. Това дете е било малтретирано по начин, по който кожата на главата му да стигне до това състояние. Като добавим и недоброто лекуване от майката. Две експертизи изключват изгаряне с вряла вода, така, както твърди защитата на Чернев. То няма и логика в тяхната теза. Когато обливаш с вряла вода, обливаш цялото тяло, не само една зона, а други подобни следи няма.
- Чернев и майката на Адриан - Стела, която също е подсъдима, дадоха ли обяснение пред съда?
- До този момент нито тя, нито той са изявили такова желание. Доколкото знам, майката твърди, че тя също е била обект на домашно насилие от негова страна. Даже има образувано досъдебно производство. Но дори и така да е, това не я оправдава, че не е защитила детето си своевременно. Все пак майчиният инстинкт е силен.
- Майката виждала ли е малчугана след случката?
- Да, била е в Германия около Коледа. По данни на бащата е било по-скоро като бизнес посещение.
- На база на това, което сте видели и чули в тези клипове, според вас това наказание от 10 години максимално, адекватно ли е?
- Това, което е преценено от законодателя като максимално наказание, това ще искаме. За родителя, виждайки това, което е причинено на детето му, не е адекватно. За един може да е адекватно, за друг - не. За мен лично максимумът ще бъде оптимално. Защото наложеното наказание трябва да има възпираща роля върху обществото, тоест на всеки, на когото му хрумне да направи такова нещо, дали ще е този човек от Монтана или друг, да знае, че наказанието е неизменно и достатъчно тежко. Невинаги е важна толкова тежестта на наказанието, колкото неговата неизбежност. На следващо място - тежестта на наказанието трябва да постигне целите спрямо извършителя и да има възпиращо въздействие върху обществото.
- След заседанието казахте, че има допуснати нарушения на социалните работници по този случай. Какво точно имате предвид?
- Те не допуснаха бащата на Адриан в болницата с обяснението, че няма право да е там, защото имало социален работник там. Това е, при положение че бащата не е бил ограничен в правата си. Не е имало първоначални данни той да е рисков за детето си. Със семейството е работено, преди да стане инцидентът. И вместо да му обясняват, че в продължение на 6 месеца щели да го обследват в Германия, те са могли още в болницата, докато е при детето си и в присъствието на социален работник, да придобият данни за родителския му капацитет. После ме питайте защо зачестяват актовете на насилие и родителските конфликти. Защото социалните не работят. А те са перманентно компетентни по смисъла на закона във всеки един момент. Независимо дали има висящо съдебно производство, независимо дали е приключило.
Съгласно закона за закрила на детето във всеки един момент имат строго определени правомощия по установяване рискове и заплахи, и накърняване интересите на децата.
Трябва, ако си получил информация или сигнал, да я анализираш, да събереш данни. Не може едно дете да бъде 4 или 5 години обект на закрила и ти да преповтаряш плащането на социални услуги и да продължаваш уж да закриляш това дете със социални услуги, вместо да отстраниш причините за тези рискове. Това е проста логика. Знаете ли, че има образувани досъдебни производства за подправяне на подписи на граждани в ДСП Пловдив, пак за две деца, които са били неправомерно изведени от дома си. Друг е въпросът, че за да вземеш дете от неговите родители, трябва да имаш сериозни доказателства. Далеч съм от мисълта, че хората, които са ми клиенти, са перфектните родители. Но не е въпросът да вземеш нечие дете, а да анализираш родителите дали се справят при нужда. Ако докажеш, че те не стават за родители, тогава да се вземат мерки по смисъла на закона.
- Очаквате ли да се увеличат случаите на неправомерно изведени от страната деца след влизането ни в Шенген и по суша, както тръбят ваши колеги?
- Очаквам. Напълно реалистично е. Когато нямаш контрол, всеки може да прави, каквото си иска. Ето я липсата на превенция. Тук много се спекулира с правото на свободно придвижване. Всеки може да се придвижва където иска и да се ползва от правата си, но да не нарушава правата на другите. От обща теория на правото знаем, че правото на един човек свършва там, където започва правото на друг. Така че спекулирането с това свободно придвижване е пълен абсурд. Тезата, която излагам, не е да бъде ограничавано свободното движение на когото и да било. Напротив, а да бъде отчитано движението на деца като особено рискова група. Но в шенгенското пространство никой никъде не пита кой къде отива с дете, не остава следа.
Вие разбирате ли какви предпоставки за трафик се създават. Решава един родител да изведе дете, става и заминава. Разберете, не може да има дете, чието местонахождение, здравно, образователно и социално-битово обслужване да са неясни. Автоматично то става дете в риск, за което държавата носи отговорност.
Това е той:
Роден е в Пловдив през 1978 г.
Завършил е защита на националната сигурност и право в Пловдивския университет
От 2013 г. е вписан в Адвокатската колегия-Пловдив
Председател е на Асоциацията за социална, здравна и правна помощ
Тереза Тренева
