- Адвокат Попов, откакто страната стана част от Шенген по въздух и вода, ваши колеги алармират за зачестяване на случаите на незаконно извеждане на деца от държавата. Вие имате ли такива наблюдения?
- Конкретно след 31 март нямам такъв случай. Имам случай непосредствено преди приемането ни в Шенген и много тежък случай на деца, обявени за издирване вече близо три години в шенгенското пространство.
Постоянно обаче има питания от клиенти относно това как да се процедира при искане за излизане от страната и как да се предпазят от незаконосъобразно излизане и задържане на дете, което накърнява интересите на детето и неотглеждащия родител. Защото реално самото излизане ще бъде законосъобразно.
- Вие какво ги съветвате? Как трябва човек да се предпази от такова извеждане?
- В зависимост от случая. Реално погледнато според това, което съобщиха официално, тоест това, което фигурира на страницата на вътрешното министерство, проверките ще се извършват на случаен принцип. Тоест Гранична полиция няма да изисква предоставянето на писмено съгласие от родител при напускането на страната на малолетни и непълнолетни български граждани за вътрешни въздушни и морски граници на страни от Шенген.
Искането за носенето на документ за самоличност се запазва. Което значи, че проверки ще се извършват на случаен принцип по оценка на риска. Това реално погледнато накърнява в известна степен Регламента на ЕС, който урежда свободното преминаване и движение на хора, накърнява принципи на Българската конституция, накърнява и вътрешното ни законодателство, включително и наредби на Гранична полиция, които касаят този род обществени отношения и тяхното контролиране.
- Как може да се регулират тези разминавания?
- Много просто. Първо има един Регламент на ЕС 2016/399. Той касае режима на движение на лица през границите на шенгенските страни. Там много ясно е казано, че общите мерки за преминаването на лица на вътрешни граници и граничния контрол следва да отразяват достиженията на правото в Шенген, тоест свободното движение на хора, стоки и услуги.
Не значи обаче, че това свободно движение трябва да накърнява човешки права, каквото би могло да бъде противоправното извеждане на дете извън обичайното му местопребиваване и задържането му на друго място. Друго, което казва този регламент, е, че общият режим за движение на деца през границите не трябва да поставя под съмнение, нито да накърнява правото на свободно движение, с които се ползват гражданите на съюза и техните членове. Тоест хем трябва да има свободно движение на хора, хем трябва да не се накърняват правата на децата.
Когато обаче едно дете бъде изведено някъде в територия на Шенген, без другият родител да знае, а те имат равни права, това накърнява по презумпция правото на неотглеждащия родител и правото на детето да бъде с другия си родител, ако това се осъществява в нарушение на съдебен акт, определящ режим на лични отношения или правото на родителя за лични отношения с детето, което не е регламентирано със съдебен акт.
Когато не е регламентирано със съдебен акт, то във всички случаи се навлиза в хипотезата на Закона за закрила на детето - параграф 1, точка 11, когато детето е лишено от родителската грижа на единия от родителите си или е поставено в неблагоприятна ситуация в новото място, където се намира. Ако тези обществени отношения не бъдат ясно регламентирани, така като са регламентирани на национално ниво, това ще доведе до много злоупотреби.
- Какви например?
- Може би ще катализира трафик на деца, може би ще катализира криминогенни ситуации, може би ще катализира в някаква степен злоупотреба и сексуално робство и другите рискове, които се случват спрямо лицата, но и по отношение на непълнолетни и малолетни. Както е известно, проституция има и сред непълнолетните в ЕС. Когато правото не регламентира добре дадени обществени отношения, пролуките биват запълвани веднага с противоправни действия.
Ще дам пример. Каква е гаранцията, че 16-годишно дете няма да бъде изведено и задържано в чужбина да джебчийства, да проституира или нещо друго, ако един от родителите му е в България. Ако и двамата са съгласни, и двамата носят отговорност, но ако един от родителите е в България...
Ето тази пролука в закона ще позволи това дете да бъде изведено и задържано в чужбина. Регламентът, за който споменах, не противоречи и даже насърчава такива мерки, които не са взети от българската държава и казва така: граничният контрол е от интерес не само за държавата членка, на чиято външна граница се извършва, но също така за всички държави членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол.
Граничният контрол трябва да помогне в борбата с незаконната имиграция, трафика на хора и да предотврати всяка заплаха за вътрешната сигурност на държавите членки.
- Казвате, че трябва да се запази граничният контрол, тоест да се правят не избирателни проверки, а задължителни на всички деца?
- Този регламент никъде никога не е казал или забранил, че непълнолетни деца или такива от рискови групи не следва да бъдат контролирани от вътрешните органи на държавата или която и да е държава на територията на съюза.
Ако се осъществяваше контрол, както беше досега, на територията на България, напускайки територията на страната от непълнолетно дете, след това на територията на ЕС в държавите, на които то не е гражданин, то може да обикаля свободно и неконтролирано.
Имам такъв случай. Преди близо три години две деца от Разград бяха изведени с декларация от майката и трета година не можем да ги намерим в ЕС. Има образувани досъдебни производства срещу майката, а няма как дете, което пребивава на територията на ЕС, да ползва здравни и образователни услуги и образно казано да не „изплува“ някъде в системата. А ние не знаем къде са тези деца. Обявени са за издирване.
Иначе краткият отговор на вашия въпрос е свързан с Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. Тя казва ясно - ръководството на дейността на органите за граничен контрол се осъществява от министъра на вътрешните работи по отношение на... (изброени са хипотезите) - защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и нелегалната имиграция и опазване на обществения ред.
Извеждането на дете извън обичайното му пребиваване или накърняването на съдебен акт по режим на лични отношения и лишаването на дете от контакт с родителя му е възможно, в зависимост от конкретиката, да бъде престъпление по смисъла на 182 (1) от Наказателния кодекс, където пише: „Който постави дете в риск“. Неизпълнението на съдебен акт - също.
Тоест при всички случаи става въпрос за престъпно деяние. А и конституцията ясно казва: семейството и децата са под защитата на държавата, тоест принципът за защита на правата на дете е изведен като висш принцип и това по никой начин не противоречи на ЕС и правилата на договора за присъединяване към ЕО.
Във въпросната наредба се казва, че органите за паспортно-визов контрол на Министерството на вътрешните работи имат за задължение да разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница.
- Какво имате предвид?
- В правомощията на тези служители влиза потенциалната възможност да извършват проверка на което и да е дете дали то не е обект на някое от посочените деяния. Тяхно е задължението да противодействат на канали за нелегално преминаване на държавната граница, когато е за външна граница.
Така че според мен всяко едно дете, което преминава през вътрешна граница на шенгенското пространство, сега е въздушна и морска, но след това ще има и сухопътна, трябва да подлежи на граничен контрол най-малкото относно удостоверяване факта на преминаването.
Абсолютно всяко дете - защото, чекирайки го на границата, ще остави следа, че това дете е минало, с кого е минало също е важно. Ако това дете е отвлечено, успано. Ако полицаят види едно 3- годишно дете да спи гушнато в някоя жена и прецени да не го буди. Ще мине ли границата? Разбира се, че ще мине - по оценка на риска.
- Какво трябва да се направи в такъв случай?
- Задължително да се представят документи на детето, документи на съпровождащия го човек, просто да се отрази кога и кой е излязъл с това дете. И тогава вече, ако не се изисква и не се осъществява контрол по отношение на движението на детето в шенгенското пространство, то поне да остане следа с кого и в каква посока е заминало това дете.
Това, разбира се, да важи за всички деца, не само за български, защото всички деца могат да бъдат обект на престъпни посегателства и всички държави в ЕС вероятно го имат този проблем, защото ние не сме по-различни от другите народи в Европа. Злоупотреби и конфликти има навсякъде. Тази наредба, ако се промени, може да предвиди всяко дете задължително да бъде чекирано на което и да е ГКПП на територията на България.
Независимо дали е българско дете или гражданин на чужда държава. Тогава ще има следа какво се случва на територията на България. И ако - има хипотези, при които родителят, опасявайки се от евентуално рисково поведение на другия родител или злоупотреба с детето, направи искане по реда на Семейния кодекс за налагане на ограничение за ненапускане на детето, имайки ограничение в системата.
Като се чекират данните на детето, въпросното ограничение веднага ще „светне“ на граничния служител и той ще каже: „Ако обичате, останете да изясним случая“, или да ги върне, или каквото и да е. А промените в Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове могат да бъдат инициирани от вътрешния министър.
- Ако не се стигне до подобна промяна, какво съветвате родителите, които се притесняват децата им да не бъдат изведени незаконно?
- Това, което имат като правна възможност, е да поискат от съответния Районен съд да наложи ограничение. Кога ще го наложи съдът, дали ще го наложи, това никой не може да предвиди.
- Колко време отнема едно дете да бъде върнато обратно, след като е било изведено незаконно от страната?
- По принцип точен отговор не може да се даде. Де факто правото на искане за връщане на дете по Хагската конвенция е до една година от узнаването на мястото на задържане. А колко ще трае съответното съдебно производство в държавата, където е задържано и колко пари ще струва това на лицето, търсещо връщане на дете, никой не може да ви отговори.
Имах случай на производство за връщане на дете в Германия, то продължи около година и половина. За това време родителят трябва да има достатъчно пари да ходи и да участва в делата в чуждата държава. Второ - детето ще бъде далече от другия родител и ще бъде поставено в нова, може би рискова или неблагоприятна среда.
Възможно е да бъде отчуждено, настроено или по друг начин манипулирано и този, който е злоупотребил, да състави, изготви доказателства, въз основа на които органът по Хагската конвенция да се позове на извънредни основания, въз основа на които може да откаже връщане на детето.
Всичко е много несигурно. Имах случай на българче, незаконно изведено от Испания. Цялото семейство обичайно пребиваваше в Испания. Бащата на детето дойде тук да си го търси. Отиде на адреса на майката и го осъдиха за домашно насилие за това, че настоял да си види детето. Заради присъдата за домашно насилие съдът отказа да върне хлапето в Испания. На човека всичко това му отне около 3 години и без резултат.
Това е той:
Роден е в Пловдив през 1978 г.
Завършил е защита на националната сигурност и право в Пловдивския университет
От 2013 г. е вписан в Адвокатската колегия-Пловдив
Председател е на Асоциацията за социална, здравна и правна помощ
Тереза Тренева
