- Г-н Димитров, как избраха вас с Дарк да охранявате олимпиадата в Париж и да търсите експлозиви и оръжия?
- Мисля, че ни избраха по предложение на главния секретар Димитър Кангалджиев. Докато той беше заместник-директор в ГДБОП, е видял как работят нашите кучета и затова ни е посочил. Аз работя в отдел „Наркотици“ и имам още едно куче, което търси такива вещества, а Дарк е специалист по експлозиви и оръжия.
- Какво беше първото ви впечатление, когато пристигнахте в Париж?
- Първото впечатление беше свързано с размерите на Париж. Досега в такъв мегаполис не бях ходил. Най-много ме впечатли точно това. Като пристигнахме, минахме покрай националния стадион „Парк де Пренс“ и си представихме колко много работа ни чака.
- Още от първия ден и час ли започна работата ви?
- Първия ден ни настаниха, а ударно работата започна от втория. Ние не знаехме къде ще бъдем разпределени, какво точно ще правим, нямаше встъпителни дни, а направо започнахме. Взеха ни от базата с френски ескорт от полицаи и отидохме на терен.
- Какво проверихте първо с Дарк?
- Първата сграда, която проверихме, беше комуникационен център, който се намира в близост до стадиона „Парк де Пренс“.
- Открихте ли нещо подозрително?
- Ако бяхме открили, щеше да излезе в новините (смее се). Работихме тогава с колегите от Австрия и Швейцария. Ние бяхме първите пристигнали и първите, които започнаха работа с кучета.
- Видяхте ли олимпийци?
- Не, защото нямаме достъп до олимпийското градче, нито до всички съоръжения, защото тук мерките за сигурност са изключителни. Вътрешният периметър се охранява от частни гардове. Външният се пази от армията и Френския легион. Отвън по улиците са колегите от Полиция, Национална полиция, Общинска полиция и Жандармерия. Ние влизаме с кучетата, ако има някакъв сигнал или нещо трябва да се претърси, преди да влязат хората. След нас минават екипите, които се наричат деминаж, или познати у нас като бомбаджии. Те са експерти по експлозиви и минават със специални уреди дали евентуално нещо не сме пропуснали и едва тогава влизат зрители, състезатели и другите лица.
- Колко сигнала за бомби сте получили до ега?
- Преди четири дни бяхме резерв и получихме сигнал за взривно устройство, поставено в едно училище. Когато отидохме на място, се оказа, че училището не е едно и не беше ясно точно за коя сграда става въпрос. С нашите 5 кучета претърсихме две гимназии и две спортни зали към тях.
- Училищата близо ли бяха до стадиона или до спортен обект, където се състезават олимпийците?
- Не, не бяха близо. Те бяха в района на Булонския лес, а олимпиадата се провежда от другата страна на Париж. Явно много често постъпват такива сигнали и е важно да се отработят, дори да са явно фалшиви. Няма как да се неглижира нито един сигнал.
- В какъв екип работите с Дарк – с българи или с чужденци?
- От България сме 5 човека, които сме в един екип и една смяна, но сме на ротационен принцип. Това означава, че едно или две кучета работят, след което отиват да почиват, а други две ги сменят на терен. Ние решаваме колко време могат да изкарат животните в зависимост от атмосферните условия и това дали са се уморили или не. Всичко съобразяваме с кучетата. Ако са необходими повече животни, в екипите се включват френски.
- Всички водачи ли сте от ГДБОП?
- Не, само аз съм от ГДБОП. Двама от колегите са от Специализирани полицейски сили - Варна, а другите са от СПС - Пловдив.
- Дарк ли е най-опитен?
- Тук няма състезателен характер и всичко е строго професионално. Помагаме си, като гледаме да свършим работата по най-добрия начин. Няма това съревнование кое куче е по-добро и повече слуша. Най-важно е да се възползваме максимално от енергията на животното и да я оползотворим максимално бързо, защото и температурите бързо се променят. Сутрин излизаме да работим в 5 часа, докато е хладно и по-тъмно, вече към обяд гледаме да сме приключили, защото самите животни не могат да издържат на това напрежение.
- Вие общувате с френски, австрийски, немски полицаи. Какво ви прави впечатление относно работата и има ли различния между тях и вас?
- Няма разлика. В Европа работим по една и съща схема. Има леки разлики в тренировките и обученията на кучетата, но това вече е въпрос на киноложка култура на самата държава.
- Когато излизате с Дарк, въоръжен ли сте?
- Да. Ние си пристигнахме със зачислените пистолети, бронежилетки. Получихме разрешение от всички държави, през които ще преминем на път за Париж и изпълняваме задълженията си с нашата национална униформа и оборудване.
- Спират ли ви хора по улиците, искат ли да се снимат с вас и Дарк?
- Много е интересно, защото само нашите коли са с надписи на кирилица. Тези на другите държави не са маркирани с надписи, а имат само лампи. И по улиците като минаваме, всички французи искат да се снимат с нас, впечатляват се много. Няколко пъти срещахме и български туристи. Преди няколко дни имахме възможност да се разходим с кучетата по „Шан-з-Елизе“, а френските колеги ни казаха, че на тях не им дават да се разхождат свободно из града с животните. Даже срещнахме един колега полицай, който беше на екскурзия в Париж.
- На Айфеловата кула бяхте ли?
- Да, бяхме, защото няколко от задачите ни бяха там. Трябваше да претърсим целия площад „Трокадеро“, всички временни пейки и фургони, както и местата, на които продават всякакви сувенири. Всяко поставено нещо там за олимпиадата трябваше да се провери с куче за експлозиви.
- На какъв език говорите с чуждите си колеги?
- Английски говорят германците, швейцарците са на френски. Като разбрах, че ще участвам в охраната на олимпиадата, се записах на курсове по френски във Френския институт и за три месеца взех ниво А1. Колегите бяха много впечатлени, защото на тях им е удобно да говорят на майчиния си език. Всеки път като ме питат говорите ли френски, аз им казвам „малко“ и те започват да ми говорят все едно живея във Франция (смее се). Разбирам какво ми казват, но предпочитам да отговарят с по-кратки и лесни изречения, за да не сбъркам и бързо да се разберем. Иначе говоря свободно английски и в центъра, където са всички туристически атракциони, се говори предимно на него особено за чужденците.
- Това първа мисия в чужбина ли ви е?
- Не, това ми е шеста. Преди да постъпя в МВР, служих в армията. Ходил съм два пъти в Германия на такива обучения съвместно с американската армия. Миналата година бях на световно състезание към митницата в Турция за откриване на наркотици. След това есента бях в Словакия на съвместно обучение с колеги от Европа във връзка с охраната на границата, тъй като ни обясниха, че много оръжия преминават между Украйна и Словакия и не могат да се справят с трафика. Затова искаха да видят кой как работи, за да си подберат най-добрата методика, която да им помогне. Ходил съм в Унгария, когато бях инструктор и водач на служебни кучета. Но в такова събитие като охрана на олимпиада в такъв мащаб никога не съм участвал. То се прави за първи път в света, доколкото знам.
- Имате предвид, че за първи път се вика помощ от много държави за охрана на олимпиада?
- Да. Не се е охранявала с чужди полицаи от цял свят. Тук има служители от над 40 държави. Даже днес (б.р. - вчера) видях патрулиращи полицаи от Франция, които бяха заедно с германци. Това не е правено досега. Имало е съвместни обучения, обмяна на опит, но никога досега не са участвали полицаи от различни държави в една.
- Докато изпълнявате задачите с Дарк в Париж, напрегнато ли ви е, какво усещате? Питам, защото това е огромна отговорност да се търсят бомби и нелегални оръжия.
- За мен е рутина, защото моята работа в България е дори по-отговорна. Ние работим с организирани престъпни групи, които имат огромен ресурс, разполагат с много средства, с повече техника от нас и се отнасяме със същата отговорност, както и тук, в Париж. Основната ми задача е откриването на наркотици и досега с кучетата не сме имали грешка.
- Коя е най-запомнящата се ситуация в Париж и имало ли е случай някой да се притесни и да побегне, като ви види с кучето?
- Ние започваме работа много рано, първи сме на място и на практика няма още хора. Това е и идеята, да дойдем преди откриването, за да проверим всички места, където ще има хора, да са изчистени на 100% и да може спокойно частните охранители да си пазят периметъра. Проверяваме и автомобили.
- От колко време сте в ГДБОП и колко наркотици сте открили с кучето?
- От три години съм в главната дирекция. По линия на наркотиците работя с другото ми куче – Кира. А колко сме открили не мога да кажа конкретно, защото не всеки път, когато отиваме по информация, „стоката“ е там. Ние отиваме и в помощ на колегите, за да съкратим времето, в което проверяват. Понякога имаме 4-5 адреса и 10 автомобила, представете си колко време може да се спести, за да се приключат обиските за едно денонощие. С Дарк търсим освен оръжие и експлозиви, но и пари.
- Кое е най-полезното за вас от тази уникална мисия?
- Най-полезни са контактите с чуждите колеги, които направих. Те са буквално от цял свят. Успях да видя и че ние сме на доста добро ниво в сравнение с всички останали и се нареждаме до специалисти като австрийци, германци, французи. Повечето хора мислят, че сме малка държава от Източна Европа, но това не е вярно. Ние сме изключително работливи и съвестни и си изпълняваме задачите професионално, въпреки че не сме толкова добре платени като колегите от Европа.
- Знам, че много от полицаите с кучета си ги гледат вкъщи. С Дарк така ли е?
- Да. Моите кучета си живеят вкъщи и двете. Не мога да ги изоставя, те са част от семейството. Имам и домашно куче. За мен това е начин на живот. Интересното е, че едната ми дъщеря, която е на 8 г., вече е научена да води другото куче и да открива наркотици с него. Излишно е да ме питате каква иска да стане, като порасне (смее се).
Виктория Пенкова
