З а тях казват, че са млади, мързеливи и безработни. Повечето от тях са необразовани. Преди време ги наричаха „изгубеното поколение“, а поредното проучване отново показа, че са поредният катаклизъм, с който Европа трябва да се справи.
Оказа се, че 331 000 млади хора у нас от 15-34 години нито работят, нито учат. По този показател страната ни е четвърта в ЕС - след Румъния, Гърция и Италия. Изненадващото е, че повече от половината дори не са бедни. Само преди няколко месеца пък друго изследване също показа тревожната тенденция, като огласи дори 900 000 българи, които нито учат, нито работят. Може би точните данни нямат толкова голямо значение, притеснителното е, че младежката безработица вече се превръща в хронично заболяване, за което още няма лечение. Още повече че миналата година се оказа, че пандемията е ударила най-тежко точно младите хора на пазара на труда. Тогава стана ясно, че заетостта сред тях е спаднала с 9%.
Всъщност още през 2008 година в Испания се заговори за Generacion Ni-Ni - хората от 18- до 24-годишна възраст, които нито работят, нито учат и нямат перспектива на пазара на труда. Ние обаче като че ли едва сега започнахме да осъзнаваме този проблем, а икономическите последици може да са пагубни.
Разминаване
Притеснителен е и големият брой на висшистите в групата на неработещите. Според проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ) те са почти 50 хиляди души, което пък показва разминаване между образование и потребностите на пазара на труда. Вече няколко години е факт пренасищане с кадри от определени специалности, за които вече няма голямо търсене и тези хора не могат да се реализират. Работодатели също признават за този проблем, така дадени ниши остават празни, а необходимостта от квалифицирани кадри е голяма.
Вярно е, че по отношение на показателя младежка безработица са страни като Румъния, Гърция и Италия, но това съвсем не трябва да ни успокоява. За проблема с безработните и необразовани млади говорим от години, но все още продължаваме да вървим по следите на цяло „изгубено поколение“. Все още сме „в очакване на Годо“ и намирането на рецепта за лечение на тази болест. Преди няколко месеца от Икономическия и социален съвет изтъкнаха на форум, че трябва да се обърне внимание на този проблем. Експерти пък отчетоха и пропуските заради онлайн обучението. И негативната тенденция се наблюдава не само сред ученици, но и студенти. Престоят вкъщи ги лиши от практика, което пък ще се отрази след години и върху реализацията им на пазара на труда. Още повече че доклад на УНИЦЕФ показа и че 3/4 от младите хора нямат умения за работа. Генезисът на всичко това обаче е още в образованието. Доказва го и фактът, че почти половината младежи у нас нямат дори базови умения, които трябва да даде средното образование.
Дигиталната ера
Парадоксалното е, че им липсва и дигитална компетентност, въпреки че непрекъснато говорим за дигитално поколение. Така излиза, че хората, израснали в ерата на интернет, не умеят „да плуват“ в морето от информация. Плашещото е, че за тази болест няма ваксина и за да се преодолее, трябва да се вземат мерки още в семейството и на училищно ниво. Няма как, ако една нация отглежда готованковци, хора, свикнали да получават всичко тук и сега, впоследствие да не усети срив на икономиката си.
Непрекъснато говорим и за реформи в образованието, но като се замислим, те май се въртят около това да се увеличават часовете за дадени класове, спорове около въпроси за началото на учебната година, но и около това как да възпитаваме успешни личности. А най-важно е да мотивираш младите хора. Как обаче да стане това с немотивирани учители, които препускат през материала, заринати са от бумащина и две години трябваше да препускат между обучението от вкъщи и класната стая. Само преди няколко дни директори на столични училища дори изтъкнаха, че не могат да намерят преподаватели по различни предмети, като най-остър е недостигът по информатика. И как няма да е така, след като завършващите тази специалност предпочитат да станат IT специалисти заради в пъти по-високото заплащане.
Промени
Ако не променим образованието си, ако децата от малки не придобиват умения, които ще са им нужни в живота, ситуацията на пазара на труда никак няма да е розова. За да е успешна една система, учениците и студентите трябва да имат връзка с бизнеса и да знаят, че ако са сред най-добрите, работодатели ще им подават ръка. Ще получават финансиране за техни проекти, ще трупат стаж, ще бъдат заплатени...
Така се възпитават успели личности. Едва ли има рецепта за лечението на този проблем, но може би това е един от пътищата за преодоляване на синдрома „изгубено поколение“.
Тук можем да вземем за пример и финландското образование, което се смята за най-успешно в света. А то се корени на няколко принципа - по-малко домашни, учене сред природата, и то на най-полезните за живота неща.
Модели
Трябва да отчетем обаче и един друг проблем, а той е свързан с моделите за подражание. Много млади хора искат да приличат на т.нар. фрийлансъри, или свободно работещите. Така те смятат, че могат да изкарват лесни пари от дома си без ангажименти и работно време. Това дори се превръща в нещо като мода, защото подрастващите смятат, че няма нужда да се трудят цял месец, за да получат заплата, както и да са обвързани с офис и шефове. Така че размиването на ценностите е факт. Дали образованието ще бъде отново приоритет, тепърва ще видим. Важното е младите хора да разберат, че то е най-добрата инвестиция за тяхното бъдеще и че вложените средства в него никога не са напразно. Тепърва ще трябва да се приобщаваме към новата реалност, защото според прогнозите след години пазарът на труда ще има нужда от нови професии. Много от сегашните пък дори няма да съществуват. Така че трябва да сме гъвкави и квалифицирани. Само така ще успеем да отговорим на критериите на икономиката. Тогава ще излезем и от клишето „млад и необразован, пък и мързелив“.
Яна Йорданова
