- Г-жо Николова, преди дни Българската народна банка излезе с решение банките да следят за набор от шест показателя при отпускане на ипотечни кредити. Нещо променя ли се с това решение?
- Абсолютно нищо не се променя. БНБ в свое изявление даде малко повече информация относно тези шест препоръки. Това, което прави впечатление, е, че няма зададени ограничения на параметрите. БНБ на всеки три месеца само ще следи тези зададени параметри. Те са по отношение цената на предоставеното обезпечение спрямо размера на кредита при сключване на сделката, доходите – месечни и годишни, на кредитоискателя и матуритета – срока на отпуснатия заем. БНБ е видяла конкретни завишавания по тези елементи, когато банките реално са отпускали кредити. Затова на три месеца ще събира данни от банките по отношение на така определените елементи и ще следи дали тези параметри са в границите на това, което БНБ е определила за нормално. Това е мярка, която банките така или иначе се съобразяват с нея. БНБ го прави не защото вижда риск в системата, а защото би могъл да възникне потенциален риск. Това е много важно. Централната банка не вижда нещо, което би могло да бъде притеснително по отношение на жилищното кредитиране и темпа на неговото нарастване. Но това ще бъде следено, за да не стане нещо, което би могло да доведе до ръст на необслужваните кредити и съответно проблеми в самия банков сектор.
- Може ли да се каже обаче, че БНБ затяга надзора върху ипотечното кредитиране?
- Не, това за мен не е затягане на надзора. Затягане на надзора би било, ако БНБ повиши размера на минималните задължителни резерви. Тогава вече, в този случай, това би било знак, че централната банка наистина е видяла нещо, което трябва да бъде коригирано. Точно преди една година видяхме, че БНБ повиши размера на минималните задължителни резерви от 10 на 12%. Това по никакъв начин не се отрази върху банковия сектор, защото просто ликвидността в системата е наистина много висока. 147 милиарда лева са банковите депозити общо в банковата система към края на миналата година. Заради този огромен свободен ресурс на практика дори БНБ да вдигне с още 2% минималните задължителни резерви, това пак няма да окаже влияние в посока охлаждане на кредитирането. Индикаторът, който БНБ взима предвид – основният, който се следи, е размерът на общо отпуснатите кредити, включително от банкови и небанкови финансови институции, към размера на брутния вътрешен продукт. Това се нарича задлъжнялост на населението. БНБ казва, че тази задлъжнялост на населението е 23,7%, което е едно от най-ниските равнища сред страните от ЕС. Съответно няма повод за притеснения по отношение на ръстовете в кредитирането към момента.
- Излиза, че населението на България е от най-малко задлъжнелите в ЕС?
- Да, БНБ го казва това и така затваря устата на всички икономисти, които предупреждават – внимавайте с кредитирането! Централната банка е категорична – ние ги следим, не е много. Точка!
- Ще се отрази ли решението на БНБ по някакъв начин върху кредитополучателите?
- Не, освен ако те не се изплашат в резултат на някакви новини, което според мен няма да се случи. Другото, което трябва да бъде следено в тази ситуация, е ръстът на доходите. Националният статистически институт отчита 18,6% ръст на доходите.
Имат ли почва притесненията, че ръстът в ипотечното кредитиране е на път да създаде балон на пазара на недвижими имоти?
Винаги го е имало това притеснение. Утре (днес – бел. ред.) ще излезе статистиката на БНБ за предходния месец. Според мен тя няма да се е променила. Средната лихва ще бъде отново 2,6 процента точно поради това, че хората си влагат парите в банките. Оттам идват всичките неща. БНБ не разполага с механизми и няма как да каже на банките – трябва да имате минимум 4% лихва по ипотечните кредити например. Дори и да иска, дори да прецени, че трябва, БНБ това нещо не може да го прави.
- Откъде идва свръхликвидността в банките?
- Може да има много причини. От една страна, хората са свикнали и дори да са на загуба, искат парите им да седят някъде в банковата система, защото знаят, че те са гарантирани. Липса на доверие в алтернативите, които се предлагат, което пак е свързано с липса на финансова грамотност. Недобро познаване на начините, по които функционират фондовите пазари. Това, че Българската фондова борса е сравнително неразвита спрямо другите европейски страни, които предлагат повече възможности на гражданите. Дори ако гледаме Румъния, виждаме, че гражданите могат да купуват онлайн държавни ценни книжа с висока доходност, която надвишава тази по депозитите. Просто държавата там имаше политическа инициатива това да се случи и което се явява един вид конкуренция на банките. Много голяма част от депозитния ресурс от банките без риск за системата беше преместен на фондовия пазар и то при един и същ риск. Говоря за един здравословен отлив на средства. Защото ДЦК, закупени онлайн, са със същия риск, какъвто има банковият депозит, но лихвата там е 4-6%. В България обаче хората нямат такъв избор. Не искат да поемат допълнителен риск, познават си имотите и искат да ги купуват. Но ако мога да дам моето мнение по отношение на това лудо купуване на имоти, не трябва инвестицията на българина да се състои само от недвижими имоти. Никъде по света го няма това.
- Хората обаче не виждат алтернатива...
- Те хем нямат финансова грамотност, но дори и да имат, липсва им алтернатива, която да им се предложи.
- Предпочитат да залагат и на сигурното.
Държавните ценни книжа също са сигурни, просто няма политическа воля да се развие този механизъм, който дори в малка степен да доведе до някаква диверсификация в инвестиционния портфейл на българските домакинства.
- Ниските лихви по ипотечните кредити започнаха ли да привличат инвеститори от други държави?
- Има 80% срив на инвестициите. Това показват данните на БНБ. Очевидно и ниските лихви не са основен фактор за това да бъдат привлечени инвестиции.
- Този срив на чуждите инвестиции на пазара на имоти не се ли дължи основно на отлива на руснаците, които след началото на войната започнаха да разпродават апартаментите си у нас?
- Много могат да бъдат факторите, например политическа нестабилност. Не стоим добре на европейската карта в това отношение с малки изключения, като например това, което правят „Тракия икономическа зона“ за привличане на европейски ресурс.
- Виждаме тенденция за закриване и намаляване броя на малките депозити и увеличаване на средните и най-големите. Може ли да се спекулира, че това означава увеличаване на неравенствата?
От това не може да се стигне до такъв извод. Най-масовите депозити бяха тези до 1000 лева и от 1000 до 3000 лева. Тези депозити малко по малко намаляват. Това не значи непременно, че хората с по-малки възможности стават по-бедни. Може да означава, че няколко малки депозита се обединяват в един, който попада в друга структурна група с по-високи суми. Така че това не е достатъчно, за да се направи такова заключение.
- Вярно ли е това, че броят на ипотечните кредити намалява, но се отчита увеличаване на техния размер и реално оттам идва ръстът на ипотечното кредитиране?
Това е нормално, виждаме покачване в цените на имотите. Статистиката на БНБ показва един ръст от 14% на потребителските кредити за домакинствата, жилищните нарастват с 23,9%. Няма нещо, което съществено да се изменя. Това не е рекорд. БНБ казва, че жилищните кредити през цялата минала година са нараствали с 20% на годишна база, което означава, че няма голямо отклонение.
- Много се спекулира и по темата има или няма балон на имотния пазар. Вашето мнение какво е?
- Това е вече клише. Ако питате някой брокер, той ще ви каже, че няма балон. Винаги съм казвала всеки да си прави сметката. Всеки втори имот се купува с банков кредит. Вие така трябва да си направите сметката, че размерът на всичките ви месечни задължения към нетния доход да не надхвърля 30, максимум 40%. Не разчитайте, че някой ще направи сметката вместо вас. Отговорността е лична. Това е нещо много важно, което трябва да се разбере. БНБ гледа цялата банкова система, стабилността на банките, а не отделния кредитополучател.
ТОВА Е ТЯ:
- Десислава Николова е старши финансов анализатор на портала MoitePari.bg
- Експерт в анализа на банкови и небанкови финансови продукти
- Автор на множество публикации и проучвания с финансова насоченост
- Водещ на образователния канал MoitePari TV в Youtube. Като финансов анализатор работи в MoitePari.bg почти от създаването на портала
София Симеонова
