Г лобалната финансово-икономическа картина в момента може да се опише по най-краткия начин като: „Всичко е на макс!“.
Като започнем от състоянието на фондовите пазари, където балонизирането на стойността на индексите е безпрецедентно (даже и традиционно спящият японски фондови индекс NIKKEI 225 избухна до нови исторически нива), преминем към нивата на държавната и корпоративна задлъжнялост, лихвените проценти, стойността на жилищните имоти, процентът на трудова заетост, номиналният размер на глобалния брутен продукт и т.н. Изглежда, че „отново“ сме попаднали в ерата на „новата финансово-икономическа парадигма“.
Това е термин, който е използван за първи път от легендарния шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан в началото на века при опита си да опише най-точно благоприятните икономически условия в комбинация с почни пълна трудова заетост и приемливите нива на инфлацията. Точно в този момент станахме свидетели и на първият значим технологичен бум породен от масовото навлизане на интернет, което наду технологичния индекс NASDAQ до небесата (балонът логично се пукна по-късно, де).
Задлъжнялост
Мнозина от по-младите колеги смятат, че „този път нещата са съвършено различни“, и че „технологичният бум ще продължи завинаги“, но уви – това сме го чували много пъти. Без да искам да охлаждам ентусиазма на когото и да е било, а единствено бих желал да споделя личния си опит, ще вметна, че съм виждал почти сходни ситуации през 1992 г., 1998-2002 и 2009 г.
Интересен факт е, че през 1992 г. дългът на САЩ достига 46% от БВП на страната (в момента е близо до 100%). Бюджетният дефицит по това време е 4,5% от БВП (средногодишният бюджетен дефицит от времето на Тръмп и по времето на Байдън е близо 9%). Това е времето, когато за първи път американците направиха държавен дълг над 1 трилиона долара и точно по това време политиците и икономистите вкупом пакетираха ситуацията с надутата фраза „нова икономическа парадигма“, която е тук, за да остане задълго.
Бих казал, че 1992 г. е една от най-интересните години от гледна точка на финансовото новаторство, тъй като точно тогава за първи път Bank of Japan започва прилагането на прословутата си парична политика, станала популярна в САЩ и Европа 25 г. по-късно, под наименованието „количествени облекчения“, и още по-популярна сред масите под наименованието „печатане на пари от въздуха“.
И през 1998, по-същия начин, финансово-икономическата картина изглеждаше на тотален макс, която в последствие прерасна в „dot.com“ криза.
Свръхоптимизъм
Правя този ретроспективен поглед единствено и само с една единствена цел – такъв тип свръхоптимизъм на финансовите пазари и отчасти за глобалната икономика не е безпрецедентен. Това, което е изключително притеснително обаче е екстремалните нива на намеса на държавите в реалната икономика. В много отношения финансовите пазари все повече започват да приличат на кaзино, но от малко по-различен характер – всички печелят. Дали това е възможно? Не, разбира се. Забелязахте ли, че до този момент нито един път не съм споменал думата „риск“. Винаги съм считал, че всеки , който поеме непремерен риск рано или късно бива наказан при пазарно функционираща финансово-икономическа система.
Ето това е голямата разлика между случващото се в момента и годините, за които говоря по-нагоре в коментара. Никога не съм виждал глобалните финансови пазари с по-голяма степен на неглижираност по отношение на риска. Точно и поради тази причина винаги, когато излязат негативни данни за икономиката на която и да е голяма икономика (най-вече за безработицата и БВП) фондовите пазари правят нов ценови ръст, просто защото очакват поредната порция стимули от страна на държавата и централната банка.
Борсите
Отвсякъде чувам използването на словосъчетанието „игрaя на борсата“ вместо правилното „инвестирам на борсата“. Ако се замисля обаче използването на думата „игрa“ е много по-точно отколкото думата „инвестирам“.
Когато говорим за „инвестиране“ всеки начинаещ финансист знае, че са важни три неща да бъдат прецизно анализирани в самото начало: „риск, очаквана доходност и период на инвестицията“.
Този подход е нерелевантен от дълго време насам. При „игрaта на борсата“ хората се интересуват единствено и само от цената. Е, разбира се, че зад този подход стоят централните банки, които изцяло абсорбираха пазарния риск чрез безумната си парична политика и хората от дълго време считат покупката на акции, като безрискова инвестиция, но това е друга тема.
Логично е след гореизложената позиция да дам мнението си и къде е най-добре да се „инвестира“ в момента. Е, точно по тази тема е най-добре да следваме поведението на централните банки и буквално да ги копираме, колкото и странно да звучи. Разбира се, че става въпрос за покупки на „доброто - старо“ злато. Няма да се уморя да повтарям, че покупката на злато е нещо като „застраховка живот“. Това е единственият актив, когато не трябва да гледате цената му на придобиване. Не напразно всички големи централни банки купуват злато с невиждан темп за последните 5 години. Защо ли?
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
