О т незапомнени времена битува старо поверие, че на Илинден морето се обръща и става опасно. То гласи, че на този ден морето иска курбан и взема жертва. В крайморските градове и селца всички местни хора спазват неписаната забрана и на този ден не влизат в морето. Същото важи и за рибарите, които са много суеверни. "Ние сме хора, зависими от природата и най-вече от морето. Затова си спазваме правилото и не излизаме с лодките на Илинден. Спазваме го и по нов стил - на 20-ти юли и по стар стил - на 2-ри август. Който иска, нека да се присмива, но при нас това е закон", казва 63-годишният рибар Димо Стоянов.
Морските спасители са противоположния полюс и не вярват в поверия. "За нас всеки ден е Илинден, ако човек не внимава и не спазва правилата за влизане в морето, винаги има риск", казва опитния спасител Васил Алексиев. Спасителите обаче признават, че в края на юли и началото на август излизат опасни подводни течения, които предизвикват смъртоносно мъртво вълнение.
Случайно или не, но черната статистика сочи, че почти всеки сезон на Илинден или около него се случват трагични инциденти. Най-много инциденти с фатален край се случиха през 2012 и през 2018 г. Този сезон също има инциденти, но те се броят на пръсти. От началото на лятото морето на юг е взело две жертви. Последният случай е отпреди 5 дни, когато в морето край Поморие се удави 67-годишен англичанин. Спасителите са нащрек, защото вълните стават опасни тепърва, а в момента – в разгара на сезона плажните ивици на юг са претъпкани с народ. "В последната седмица на юли морето става много опасно. Вълните стават огромни, теченията силни, а почти през цялото лято има и коварно мъртво вълнение, което през август се засилва много. От друга страна туристите са крайно недисциплинирани и не се съобразяват, че е вдигнат жълт или червен флаг. Не спазват забраните на спасителите да не влизат в морето, правят си каквото си искат. Влизат пияни, което е равносилно на самоубийство, плуват в извънработното време на спасителите или на места, които са неохраняеми зони. Всички тези комплексни фактори водят до изключително рискови ситуации, които завършват фатално", обясняват експерти по водно спасяване.
Статистиката сочи, че повечето случаи с фатален край са станали на ивици без спасители или след края на работното време на морските гардове. Само 20% от инцидентите стават на охраняеми плажове, докато спасителите са били по вишките. Останалите 80% са се удавили в неохраняеми зони или късно вечер, когато морските гардове ги няма. "Туристите трябва да спазват стриктно правилата за къпане в морето и когато има вдигнат червен флаг да не влизат изобщо във водата. Това е същото да преминеш по платното на червен светофар. Рискът да загинеш е огромен. Още по-голям риск крие нощното къпане, когато е тъмница и не можеш да видиш нито къде плуваш, нито колко големи са вълните", предупреждават спасителите.
По южното Черноморие има десет плажни ивици, които от години са етикирани като изключително опасни, заради по-особеното им географско положение. След Илинден теченията там стават особено силни, а мъртвото вълнение - изключително коварно. За най-опасни ивици са сочени Северната в Обзор, тази на Иракли и северния плаж в Слънчев бряг. Морето в тези зони прави силни подводни течения и опасни вълни. Много коварна е водата също край Северния плаж в Поморие, на Харманите в Созопол, Лозенец, Ахтопол, Нестинарка - Царево, Синеморец - Бутамята и Липите. Там също има подводни течения и силни вълнения. Екпертите по водно паяване класифицират тези зони като конфликтни с оглед географското положение и климатичните условия като скорост и посока н вятъра, бури и големи вълни.
Местността "Германката", която се намира между Созопол и Каваците е едно от най-опасните места. Името на скалистия бряг идва от трагична история, разиграла се преди повече от четири десетилетия. Красиво момиче от Германия било погълнато от огромни вълни пред погледите на дузина свои сънародници и местни жители. Хората се хвърлили в морето да я спасяват, но младата туристка изчезнала под вълните и тялото й никога не било открито. От тогава местните наричат тази крайбрежна местност "Германката".
През лятото на 2012-а година на неохраняемия плаж Липите край Синеморец се разигра жестока трагедия. Двама сърфисти от София се удавиха, докато спасяваха две невръстни деца на свои приятели. Компанията от столицата била на плажа, когато хлапетата влезли да се къпят. Изведнъж обаче небето причерняло и излязла страховита буря. Огромни вълни отнесли двете дечица навътре в морето, а те завикали за помощ. Двама мъже от компанията скочили да ги спасяват и със сетни сили доплували до тях. Изблъскали ги на плиткото, но самите те не успели да преборят вълните.
На същото място през 2008-ма година в един и същи ден се удавиха двама братя на фолкзвездата Елена Паришева. Пламен и Минко бяха погълнати от морето точно на Илинден, 2-ри август.
В края на месец юли и началото на август морето става най-опасно. Тогава в крайбрежните зони се появява най-смъртоносното мъртво вълнение, по-известно като сулуган. Дори и най-добрите плувци, попаднали в хватката на подводните течения, не успяват да се измъкнат. "Има една поговорка, че животът на давещия се е в неговите собствени ръце. Това означава, че човек трябва да внимава и да не поема излишни рискове. Ако един турист влезе в морето след като се е нахранил и изпил две бири, то тогава опасността да се удави е много по-голяма. Смъртта при удавяне настъпва бързо за 3 до 5 минути. Спасителите и реаниматорите трябва да действат светкавично, за да спасят удавника. Но ако той се намира навътре в морето се губи технологично време за преход и изходът е фатален. Нека не забравяме, че много от плажните ивици са неохраняеми и там туристите не могат да разчитат на ничия помощ в критични ситуации", предупреждават спасители.
Спасението от мъртвака: Не плувайте срещу него
Добромир Радушев
Коварното на мъртвите течения е, че не може да се установи и не знаеш в кой момент ще попаднеш в тях. Затова плуващите трябва да са винаги нащрек. Единственото спасение е да не се плува срещу него. Това коментират от БЧК във Варна. „Мъртвите течения се образуват най-често, когато има северозападен вятър и представляват своеобразен канал във водата с посока навътре в морето. Вследствие от ветровата вълна морското дъно променя релефа си и прибойната вълна не може да се отича равномерно по цялото крайбрежие. Затова търси и намира по-дълбоко място по дъното и тръгва по него към морето. Попаднал в такова течение, за плуващия срещу него е трудно да излезе на брега“, обясняват специалистите.
“Задуха ли от североизток, вдига вълната и става опасно”, предупреждава Георги Есов, шеф на варненските гардове на плажа. Той припомни, че мъртво вълнение понякога се появява и необичайно през юли, като хвърля в паника летовниците. По традиция солуганът или мъртвакът идва по Илинден, категоричен е старият морски вълк. Вероятната причина за появата му преди това е нестабилното време. Топло, студено, вятър и оттам се появява мъртвакът, обяснява Есов. Мъртвото вълнение се забелязва трудно, може да сменя мястото си и не завлича към дъното, а навътре в морето. Има признаци, по които се познава мъртвакът - на няколко метра от брега излиза много пяна върху водата. Август е месецът с най-рискови параметри за възникване на мъртво вълнение. За щастие по нашето Черноморие рядко възникват мъртви течения по-широки от 5-10 метра. „Важното е да не се допуска паника и да не се правят опити за бързо излизане на брега, а да се плува успоредно на него“, обясняват старите и опитни спасители.
През август морето взима най-много жертви, сочи черната статистика на водните спасители. Причината е, че през този месец настъпват промени в атмосферните условия, които предизвикват образуването на мъртво вълнение и дънни ями край плажовете. Специалистите са категорични, че независимо през кой месец сме решили да почиваме на море, трябва да се отнасяме с уважение към него и без излишна самонадеяност. Мъртвото вълнение не може да бъде забелязано, но то завличат хората, попаднали в неговия капан, не към морското дъно, а навътре в морето. И всяка година взима десетки жертви. Затова трябва да се спазват конкретни правила, като първото и основно правило е да се съобразяваме с разпорежданията на спасителите и флаговата сигнализация.
Елена Анастасова
