- Г-жо Георгиева, дошъл ли е моментът за децентрализация на властта у нас?
- Моментът отдавна е назрял, остава централната администрация и народните представители да съберат нужната решителност. Преди месец екипът на Националното сдружение на общините в България имаше възможност да представи пред парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление разработения от нас модел. Той включва преотстъпване на част от националните данъци в полза на общините - 20% от данъка на физическите лица и 10% от корпоративния данък, а също така повече справедливост в системата на данъчно облагане, особено що се отнася до сектори, които от десетилетия имат привилегията да не заплащат данък върху недвижимото имущество. Нашият модел дава възможност в общинските бюджети да постъпват допълнително 1.5 милиарда лева годишно. С този финансов ресурс местната власт ще може да се разпорежда след решения на общинските съвети. Така няма да се налага на общините да се молят за средства на правителството. Препоръки за предприемане на реални стъпки в посока децентрализация дават и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и Съветът на Европа, който през 2021 проведе поредната мониторингова мисия у нас.
- Защо тази тема е толкова важна за общините?
- В момента над 70% от общинските бюджети се формират от трансфери от държавния бюджет, които в преобладаващата си част са за конкретни политики. Това са средства, които само преминават през общините и фиктивно фигурират в техните бюджети. Само с 30% и по-малко от средствата си общините могат да се разпореждат според преценката, конкретните потребности или идеите си за развитие. Това напълно обезсмисля планирането на местни политики, които биха дали облик на всяка община и биха могли да формират специфична конкурентна среда за развитие.
- Смятате ли, че местната власт може да се справя с финансирането си?
- Сега се движим по лесния път - получаваме готови пари от държавата с конкретни изисквания за какво и как да ги харчим. Общините обаче през последните години натрупаха опит, генерират идеи, разширяват услуги и лесните пътища им стават тесни. Трудните решения изискват свобода, свързана с по-голямо разбиране на проблемите, с ясно приоритизиране и възможност за самостоятелно планиране на далновидни инвестиции за трайното разрешаване на проблемите. Това е огромна отговорност и местните власти вече са убедени, че им е нужна по-голяма свобода за вземане на решения и повече гъвкавост.
- Според вас как и с колко трябва да се повишат данъчните оценки на жилищата и как ще се отрази това в местните данъци?
- Данъчните оценки на недвижимите имоти у нас не са променяни повече от 20 години. И днес има общини, в които кв. метър жилищна площ има стойност по данъчна оценка от 0,20 лв. до около 40 лв. Как се съотнася това с реалните цени, при които функционира пазарът? В цялата страна жилищните имоти се продават на цени десетки пъти по-високи. За общините проблемът има и още едно измерение, тъй като в местната хазна постъпва данъкът върху сделките по прехвърляне. Както каза един от кметовете по време на регионалните дискусии, в които обсъждахме модела на финансова децентрализация, всички ние – общините, гражданите, продавачите и купувачите, канторите, нотариусите, централните институции, народните представители – със своето бездействие на практика ставаме съучастници на сивия сектор.
- През 2024 година трябва да стартира нова методика за определяне на такса смет според количеството генериран отпадък. Как ще се справят общините с тази задача?
- Не споделям разбирането, че това е задача само на общините. Това е задача на нас, гражданите. Ако ние се научим да събираме отпадъците разделно, ако сме отговорни и не толкова разхитителни, общините лесно биха променили организацията за събиране на отпадъци. На практика това е чисто организационна задача. Първо трябва да си признаем, че дори и възможностите, които са създадени сега за разделно събиране, не се използват достатъчно и това ги прави неефективни. Това е въпрос, който трябва да влезе във всеки дом, във всяко семейство и да се превърне в част от нашия начин на живот. На второ място, у нас все още съществува сериозен проблем с пласирането на вторични суровини. Общините, които са напреднали в процеса на разделно събиране, срещат сериозни затруднения на кого да предоставят за рециклиране вторичната хартия, пластмасовите и други отпадъци. Не на последно място трябва най-после да бъде направено признанието, че досега прилаганият начин на управление на отпадъците, който беше финансиран с европейски средства – смесено събиране и после – разделяне на отпадъците по видове, е бил грешка. Засега общините като че ли полагат най-системни усилия за въвеждане на разделното събиране, за да могат да преценят най-добрия метод за изчисляване на количеството смесени битови отпадъци, генерирани от домакинствата. Но е време да кажем, че те са сами в тези си усилия, а това обрича процеса. Таксата „Битови отпадъци“, определяна на база количество, е икономически инструмент, който трябва да материализира прилагането на принципите „замърсителят плаща“ и „плащаш, колкото изхвърляш“. Ние не сме противници на този метод на изчисляване, но когато се възприема такъв подход, трябва ясно да се заяви на гражданите, че това е скъпо „удоволствие“. Ако трябва да бъда точна – много по-скъпо от изчисляването на база стойност на имота. Обикновено се афишират благородните цели за намаляване на отпадъците, с които страната ни се е ангажирала, но усилията на централната администрация свършват дотук. „Удоволствието“ да се ровят в боклука и да носят лошите новини е прехвърлено на общините.
- Да, но ЕК ни задължава таксата да е според количеството, какъв е изходът?
- Националното сдружение на общините започва работа по проект, за който успяхме да договорим финансиране по Оперативна програма „Околна среда“, макар и не в необходимата пълнота. В рамките на този проект ние ще осигурим методическа подкрепа за създаване необходимите условия в общините за преминаване към определяне размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) съгласно основите, посочени в чл. 67, ал. 8 в Закона за местните данъци и такси. Моделите за събиране на отпадъци ще бъдат разработени в зависимост от типа на населеното място и вида застрояване, за различните типови зони: градски зони с високо строителство; градски зони с ниско застрояване и еднофамилни къщи; градски зони със смесено застрояване; централна градска част в големите градове; малки населени места с фамилни къщи; вилни зони; курортни селища. Така ще помогнем на общините да създадат най-подходящия за тях модел за преминаване към новия начин на определяне на таксата, да подготвят необходимите нормативни документи и ще им съдействаме да финансират целия този преход. Елемент от проекта е и в пилотните общини да бъде въведен специализиран софтуер за начисляване на такса битови отпадъци. Това е сложен комплекс от дейности, които изискват сериозна експертиза. Не само че не всяка община може да си го позволи, но и кому са нужни 265 модела за управление на отпадъците. Очаквам през първо тримесечие на 2023 г. да бъде официално сключен договорът с НСОРБ.
- Как общините могат да се възползват от плана за възстановяване и устойчивост?
- Теоретично България има на разположение през новия програмен период ресурс от 50 млрд. лева по различни европейски програми. Ресурсът е 12 млрд. лева, които ще бъдат инвестирани по съвсем различни правила. Отделно от тези средства, така наречените въглищни региони, ще имат достъп до средства от механизма за справедлив преход. Като цяло моделът на работа по новите програми е различен от досегашния. Свои подходи имат механизмът за възстановяване и устойчивост и механизмът за справедлив преход. Дори само теоретично е трудно да бъдат обхванати работните процеси на експертите в общините, които трябва коренно да се променят. Това е сериозен проблем, който остава подценен. Само да припомня, че администрацията по места е с едни от най-ниските възнаграждения в системата. Във всяко министерство има заложени различни инвестиции и реформи. Всяко министерство се опитва да прави насоки за кандидатстване, пуска покани и т.н. Тези неща вървят паралелно, а реализацията им е на общинския терен. Общините са отговорни за 19 инвестиции по ПВУ на обща стойност около 5.8 млрд. лева. За съжаление сдружението не беше поканено при подготовката на плана от нито един от кабинетите, които администрираха написването на плана. В същото време предложихме редица мерки по отношение на координацията на изпълнението на проектите, които засягат общините. За съжаление много малко от нашите предложения бяха взети предвид. Минусите от неучастието на общините в етапа на подготовка сега се виждат в етапа на изпълнението.
- По кой от проектите ще има затруднения?
- Има проекти, за които никое министерство не желае да отговаря и да координира. Един от тях например е проектът за дигитализацията на архивите. Този проект е много важен. Общините също участват в него. Те трябва да дигитализират архива на регистър „Население“. В последните месеци има известен напредък по тази тема. Друга група проекти са тези с не особено ясен ориентир, като проекта, който се изпълнява от „Български пощи“. В проекта за пощите е записано, че ще бъдат закупени 400 уреда за телемедицина, които ще бъдат разположени в пощенски станции в малките населени места и в тях ще работят т.нар. биоасистенти. Под биоасистент се разбира пощенският служител, който работи в пощенската станция и той ще бъде обучен да работи с новите машини. По този начин ще помага на живеещите в отдалечените населени места за консултация с лекар от разстояние. Този проект се изпълнява в партньорство с общините, като от местната власт се очаква да осигури помещенията. Друг подобен проект, който е много необходим, е създаването на амбулаториите за здравни грижи в малки населени места. В тях ще се предоставят почасови здравни грижи. От общините се очаква да предоставят помещения. По този проект има добра комуникация с Министерството на здравеопазването по избора на населените места. Тук обаче най-трудната задача се оказва осигуряването на персонал за тези центрове. Давам тези примери, за да покажа в колко много от проектите по изпълнението на ПВУ общините имат пряко участие и колко е важно на централно ниво да се прави координация по стартирането на инвестициите по различните стълбове на плана. Срокът за изпълнение на проектите от ПВУ е много кратък и повечето инвестиции стартират по едно и също време. Много трудно ще бъде на местно ниво да бъдат разработени документите и да бъде администрирано изпълнението на толкова много проекти. Не по-малко важно е отделните ведомства, които имат сходни инвестиции, да работят координирано, за да не се преповтарят тези инвестиции.
- Администрирането на дейностите по енергийна ефективност също е възложено на общините, но дали това не е свръхзадача?
- Що се отнася до мерките за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради, ние доста дълго време се опитвахме да убедим различните екипи, които работиха по ПВУ, че е трудно тези дейности да бъдат реализирани с хиляди сдружения на собствениците, които понякога дори не разбират смисъла на използваните термини в документите. На финала здравият разум победи.
- Кметовете се борят със скъпите енергоносители и с инфлацията. Как трябва да помогне държавата?
- За съжаление по темата с подпомагането заради високите цени на енергоносителите не видяхме системни усилия за решаване на проблемите. С актуализацията на бюджета бяха осигурени средства, макар и недостатъчно, за училищата, за да компенсират резкия скок в цените на енергоносителите. За социалните услуги и общинските болници подобен ресурс не бе предвиден. Общините нямат и законовата възможност да подпомагат болниците на своя територия, защото те са търговски дружества. Компенсациите от държавата засега са само за електроенергия и те покриват около 42% от повишените разходи, но за газифицираните общини не се предвижда нито стотинка. Остават забравени училищата и детските градини в малките населени места и селата, които се отопляват на твърдо гориво. В 75 общини всички публични сгради се отопляват на газ. Те също остават извън обсега на държавната подкрепа. Според нас са наложителни промени в Закона за енергетиката. НСОРБ предлага различни варианти за диференциране на публичните небитови клиенти от индустриалните такива – например да бъдат преразгледани дефинициите за „битов“ и „небитов“ клиент, и да се обсъди възможността за въвеждане на понятието „собствени битови нужди“, което да се отнася и за публичните услуги - училища, социални домове, болнични заведения, културни институти.
Това е тя:
Силвия Георгиева завършва СУ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“ и профил „Местна власт и управление“
Прави следдипломна квалификация от Централноевропейския университет в Будапеща
Има специализации по управление на проекти с европейско финансиране от България, Белгия и Гърция
Над 20-годишен опит в местното самоуправление като общински съветник и като управител на НСОРБ – „Актив“ ЕООД, преди да стане изпълнителен директор на НСОРБ
Сияна Севова
