- Г-н Стефанов, очаквате ли стартиралите разговори между политическите сили да доведат до сформиране на редовно правителство и ще бъде ли това някакво коледно чудо?
- Не знам дали го очаквам, но по-скоро се надявам, защото коледното чудо е сигурно, докато правителството не е.
Надявам се участниците в тези разговори да са съзрели и да са на нивото на политическите заявки, които дават. Този път поне не слушаме клетви и с малки изключения не се кълнат, а казват, че отиват със сериозни заявки. Все пак все още трябва време да видим дали това ще са истински преговори, защото досега май се нагледахме само на имитации на такива.
- Доколко тези преговори са повлияни от това какви личности заемат някои ключови постове в държавата, за които по принцип всяка политическа сила предпочита те да са на негова страна или поне да не са й противници – прокуратура, съд, служби...?
- Подозирам, че това ще бъде част от разговора, както и търсенето на взаимно приемливи варианти за тези постове. Но не бива да живеем в заблудата, че един човек на място, което в момента изглежда тясно, може да отпуши процеси.
Системи се реформират със системен подход. Ако има проблем в прокуратурата, ако има проблем в съдебната система или в някои парламентарни комисии или подчинени на парламента..., тези неща не се решават със „стани да седна“, а със системен подход.
Преглежда се целият набор от институционални разпоредби, оправя се и т.н. Иначе нищо няма да постигнем и ще влезем в режима „Този не ми харесва, стани, Петре, седни, Иване“. Абсурд. Но все пак се надявам това да бъде част от преговорите и да има смислен разговор за това, че робуването на това, че някой „правилен“ човек ще свърши работата, не е демократичен подход.
- В крайна сметка реализира ли се към момента някакъв кордон в този парламент и около кого е той?
- Декларативен има такъв. „Възраждане“ и „ДПС – Ново начало“ са извън, както и алтернативното или автентичното (не знам как да го наричам, съдът ще се произнесе по тази тема) ДПС на Доган. Така че, да, имаме кордон, но просто в главите на едни хора той изглежда по един начин, а в главите на повече хора изглежда по друг.
- Само привидно ли е впечатлението, че заради този кордон встрани се оказа и „Продължаваме промяната“ (ПП)?
- Засега хич не е привидно, тъй като Борисов, въпреки че ги именува като потенциален коалиционен партньор, оттам нататък ПП направиха всичко възможно да се самоизключат. Което може би е за добро в предстоящите разговори, защото досега те се проявяваха доста конфронтационно, без да мога да разбера на какво основание.
Тяхната декларация, която всъщност е в съавторство с „Демократична България“ (ДБ), се превърна в нещо като въпроса, който свещеникът по три пъти задава при Свето кръщение: „Отричаш ли се от сатаната?“.
Ако се формира мнозинство, ПП ще трябва да обясняват защо гласуват с ДПС - Ново началo и Възраждане
Съжалявам, но политиката не е свидетелство пред по-висша инстанция на амвона. Бъркат се средството, мястото и целта. И това е тъжното, докато за другите участници в преговорите това, че ПП е отстрани, сваля нивото на конфронтация. Така изглежда поне като предварителна заявка и предстои да разберем дали ще се напълни със съдържание и дали ще произведе нещо, или ще си останем с надеждата.
- Оставането на ПП встрани може ли да се тълкува като някакъв вид застраховка с цел ограничаване на потенциални негативни политически ефекти като тези, които донесе сглобката на коалицията им с ДБ?
- На пръв поглед изглежда така. Само че това е валидно в само режима на предсрочни избори през 6 или 4 месеца. Но при вариант, при който следващите избори се окажат след 2 години и половина, например ПП ще има една интересна задача.
На всяко гласуване в парламентарна зала те ще трябва да обясняват на този същия свой електорат, който толкова внимателно и даже ожесточено бранят и всеки ден се кълнат, че няма да го предадат, защо гласуват заедно с „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски и проруската „Възраждане“.
Като измислят как да се справят с това, могат да кажат с чиста съвест, че не са влезли в коалиция с Борисов и са останали като „пазители на морала, почтеността и върховенството на закона в тая държава“. Но гласуваме с Пеевски и с Костадинов...
- Кога може да очакваме дискусия около конкретни имена за премиер?
- Този път изглежда, че го правят по единствения правилен начин и не залитат по коментирането на имена. Говорят за политик. Кордон се реализира с политики, не с приказки. Когато измислят политиките, законодателната програма, включително и бюджетът, тогава ще чуем мнозинството какви имена си представят да изпълняват тази програма, ще чуем и началника, който ще ръководи тези хора. Другото е правене на нещата в обратен ред, което минира преговорите и ги превръща в изнудване.
- Може ли да кажем тогава, че към момента „Борисов - премиер“ не стои на дневен ред?
- По-скоро не стои на дневен ред въобще. Това беше някакъв вид блъф, който накара ПП да мигнат първи. Не разбраха и не продължават да разбират или не искат каква е идеята на политическото публично говорене. Че то не е продължение на някакво бълнуване в социалните мрежи, а реален разговор с живи хора.
- Как се позиционират от гледна точка на политиките участниците в преговорите, сред които има и консервативни и леви сили?
- БСП са може би смислените леви, а радикалните са ПП. Те така първо искат да елиминират потенциална конкуренция на бъдещи избори и второ да покажат, че лявото има място на всяко едно ниво в политиката като идеи за изпълнение.
Единственият начин обаче това да се случи е по пътя на диалога, а не чрез сектантско-партизански подход и веенето на някакви хоругви по улицата със странни и ласкави имена. Затова БСП в случая има важна роля, както и всеки един от поканените. ГЕРБ разбраха най-сетне, че сами не могат и трябва да гледат на поканените като равностойни партньори. Поради тази причина е налице резултатът.
Нужно им е още много време, което, както разбрахме, ще се проточи отвъд нова година, което е здравословно, тъй като тези преговори са следствие на една агония, а и самите те явно ще бъдат агония. Докато започнат да се държат като политици, тези хора трябва да минат през чистилището.
В идеален момент от годината се случва да го направят, да видим дали ще им е по силите. Що се отнася до това кой печели и кой губи, мога да кажа, че ДБ е естествен партньор на ГЕРБ. Не само по силата на общото й членство в ЕНП, но и по силата на историята, която имат. Нежелан, но възможен партньор. ПП търси мястото си под родното политическо и партийно слънце.
Бойко Борисов прави това, което искаха от него, а президентът му е партньор
- „Има такъв народ“ (ИТН) ще играе ли ролята на катализатор в тези преговори?
- ИТН подхождат с внимание и всички подхождат с внимание към тях. Към тях може би имат едно отношение като към оня, шантавия роднина, който може да направи коледното парти голяма веселба, но може и да изтърси политически некоректен виц в най-неподходящия момент и да съсипе настроението.
- Нежеланието за нови избори ли е най-сплотяващият елемент за потенциалното мнозинство?
- Това е. Ако не устискат на публичните си заявки, както казах, просто ще потвърдят усещането и впечатлението на българските граждани, че само се приказва. А ИТН и лично техният главатар Станислав Трифонов желае точно такова впечатление да създаде, че не е по приказките, а по действията. Ето му една прекрасна възможност да го докаже.
- Има предколеден оптимизъм, но при тези модели на дестабилизация, които достигат все по-близо и до България, какви са рисковете от едно поредно разваляне на преговорите?
- Няма как пред тях да има по-силен мотив за успешен финал на разговорите от това, че той ще успокои българските граждани, ще даде хоризонт пред бизнеса и пред децата на тази държава. Лашкането на избори е прекрасно забавление, ако нямаме други такива. Но ние освен други забавления имаме и много грижи.
И който първи произведе смислено обяснение за това, той ще спечели в дългосрочен план. Изглежда, че общото настроение - от притеснение ли, от зор ли, е довело до точка на пречупване. Сега дали този оптимизъм е надежда или реално очакване, ще видим съвсем скоро.
Но засега успокояването на топката, свалянето на градуса на напрежение, изключвам ПП, които се изключват от всичко здравословно, носят плах, но все пак оптимизъм.
- Какъв е политологичният прочит на начина, по който бе подготвен и представения бюджет?
- Бюджетът беше инструментализиран. Всички партии го използваха в своя политическа игра. Не казвам, че не е правилно. Просто, тъй като сме настръхнали твърде много един срещу друг, го използвахме да се закачим и да се заядем.
Иначе бюджетът е политически акт на управляващо мнозинство. В момента потенциалните участници в него дадоха заявките си. Сега на кой е наследство, кой е пипал с чисти пръсти или с мазни ръчички, не знаем, но това ниво на разговор трябва да изчезне и то ще изчезне, когато имаме политическо мнозинство.
Затова очаквам да няма приет бюджет до края на тази година, не защото не искат да има, а защото той трябва да бъде подпечатан и държан в рамки от парламентарно мнозинство и правителство. Иначе просто, ей така, някакъв бюджет от служебен кабинет, не, благодаря. Трябва да се носи отговорност за този бюджет.
- Синдикатите настояват да се приеме според някои, ако не се приеме до нова година, на 19 януари държавата ще спре да функционира... Пак ли говорим за политически мотивирани коментари?
- Естествено. Особено синдикалистите разпределят пари, които никога не са изкарали. Този левичарски подход към обществените финанси на мен ми е много мил и свиден и гледам на него с усмивка. Тежестта на парите знаят хората, които наемат други хора и им плащат заплати.
Иначе просто да харчиш едни пари, които не си изкарал, а приносът ти към тях е само да казваш, че не стигат, съжалявам, но не ми е понятно как се случва. Държавата за четири години два пъти й се случи да има редовен бюджет. Нека не драматизираме. Нито ще спре държавата, нито ще умрем и ще останем гладни и на тъмно.
Това може да се случи поради други причини, но не и поради липса на бюджет. Има закони с разписани процедури и правила. Това, че на някого му се иска да харчи едни пари, които още не са спечелени, е друга тема. Да си го пожелае пред коледното дърво и да чака Дядо Коледа или Дядо Мраз.
Тези неща, които ще пише в бюджета за следващата година, са преддверие за дългата ни писта, която е приемане на еврото и влизане в еврозоната. Политиканстване и демагогия е просто да си играем с някакъв бюджет.
- След пълноправното членство в Шенген и с все още отворената врата за еврозоната дали не трябва да чувстваме разочарование, че политическата криза ни спира от още по-сериозни успехи?
- Абсолютно. Факт е, че когато едно правителство си влезе във функциите, то нито ще бъде харесвано, нито ще бъде обичано, а ще бъде мразено с обичайно отношение към властта и недоверие, защото харчи едни пари, които не е изкарала.
Държавата така прави своите разходи, на база данъците, които ние й плащаме. Въпросът е хоризонтът, който ще има. Еврозоната ще завърши пълноценното членство в ЕС. Досега сме на две-трети вътре. Еврозоната ще ни вкара в най-интимния кръг, в същността. Там ще можем и политически на много по-високо ниво да участваме в процеса на взимане на решения и формиране на политики.
Едно правителство без хоризонт и парламентарно мнозинство, тези неща не може да ги прави. Ще ходят в Брюксел или Страсбург, ще си казват плановете и оттам ще получават една състрадателна усмивка и потупване по рамото и ще чуват въпроса: „Кой ще ви ги гласува тези хубави планове?“. И ще ги изпращат по живо, по здраво. За това ни трябва редовно правителство, не само за еврозоната, която в крайна сметка ще бъде черешката на тортата.
Трябва ни, за да може България активно да участва в работата на този съюз. Дали ще става въпрос за предоговаряне на всички тези пакети по Зелената сделка, дали ще е новото отношение към добиването на газ в Европа, или преформатиране на Дъблинските споразумения, които касаят миграцията... Тези неща без стабилно управление в държавата ни остават на ниво декларации. Държава с декларации не може да се управлява.
- Ще потвърдите ли това, което казахте преди няколко седмици, че президентът в момента има правилен подход към процеса?
- Факт е, че аз съм един от известните критици на президентската институция в България и по-конкретно на настоящия заемащ офиса на „Дондуков“ 2, но в случая подкрепям тезата, че Румен Радев все повече се държи като президент. По време на втория си мандат той се държи като президент, който изпълва със съдържание тази литературна метафора за единение на властите, която нищо не означава.
По принцип знаете какво казвам – в триъгълника на властите няма място за четвърти ъгъл. Но в случая институцията на президента е тази, която създава неутралната територия, на която се преговаря и работата й е да улесни, да притъпи ръбовете. Румен Радев в момента прави точно това, което един български президент трябва да прави. Но това е положителният прочит на нещата.
Знаем, че хората сме човеци и се поддаваме и на негативни емоции. Виждали сме го него и в тази му роля. В момента обаче Румен Радев се държи като президент и се надявам да продължи да бъде такъв и в оставащите две години от мандата му.
- Съюзник ли е на Бойко Борисов в момента?
- Президентската институция трябва да е съюзник на всяка една партия, която иска да допринесе за спокойствие, стабилност и управление на държавата по един предвидим, прозрачен и законов начин.
В случая Борисов е инициаторът за съставяне на мнозинство, така както му натякваха, че като първи трябва да прави някакви неща. Ето, прави ги. Има недоволни. Разбира се, че ще има. Винаги има такива. В момента смятам, че Радев не е съюзник, но е партньор на Борисов.
Много неща има изговорени между тях двамата, много вода е изтекла под моста, но президентът Радев натрупа опит, а Борисов има достатъчно такъв и може да съзре и припознае възможност за нещо, когато я види. Мисля, че в момента и двамата работят в тази посока. Всеки със собствените си интереси, но се надявам това да е добре за България.
- Имате ли ваши фаворити за следващ премиер?
- Не. Не съм си пожелал нищо по тази тема. Мисля, че във всички партии, които ГЕРБ са поканили на разговори, има повече от достатъчно квалифицирани и читави хора, които няма да ни е срам, като заемат постовете в изпълнителната власт – от този на премиера до последния министър. Това ме радва и показва, че колкото повече хора има на една маса, толкова повече се вдига качеството. Нека да го използват и да създадат отбор, който да си изиграе мача докрай. Това ми е коледното пожелание.
- А ще подпишат ли коалиционно споразумение този път?
- Надявам се, защото без такова споразумение, което да дефинира много сложните отношения, всичко останало ще бъде много ситуационно. А на такива неща се нагледахме, защото отваря вратата за... допълнете, кой не ви харесва в момента.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 19.6.1977 г. в Шумен
Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
