- Колега Събчев, за тебе като историк изненада ли е, че през последните три години имаме седем пъти парламентарни избори?
- Такава парламентарна криза – избори през 6 месеца в продължение на три и половина години, в историята ни няма.
В началото на Трето българско царство наистина се редуват краткотрайни парламенти и по два вота в една година. Такива са с Първото, Второто ОНС (Обикновено народно събрание), които се изреждат през 1879-1880 г.
Първото народно събрание на България
Най-кратък обаче е животът на XVI ОНС - едва 13 дни! - от 19 до 31 декември 1913 г. Малко издържа и XVIII ОНС - от 2 октомври 1919 до 20 февруари 1920. Но останалите изкарват поне две-три години, а някои и пълен мандат, който тогава също е бил 4 години.
Рекордът по продължителност принадлежи на XVII ОНС (февруари 1914-октомври 1918) и на XXV ОНС (февруари 1940 – 23 август 1944).Това е заради участието на България в двете световни войни, когато няма възможност за провеждане на редовните избори.
- След Освобождението България е била последователно княжество, царство, народна република и парламентарна република. Кое от тези видове държавно устройство е било най-успешно в историята на страната ни?
- Трудно е да се даде еднозначна оценка. В момента виждаме засилена носталгия по Татово време в социалните мрежи. Плановата икономика дава в началото видими резултати, особено в социалната област, но накрая се срива - и не само у нас.
Като цяло периодът на царство България е продуктивен като темповете, с които страната ни се стреми да догони Европа. И не без успех – в началото на XX век в европейския печат се говори за „българското чудо“ като икономика, а един английски журналист нарича армията ни „най-страховитата бойна машина на Европа“.
Вторият период на бурен икономически растеж е през 30-те години на миналия век, та чак докъм 1942 г. - именно по времето на надпартийния режим, когато от 1934 до 1938 няма дори парламент.
Цар Борис III чете тронното слово при откриването на XXXIII народно събрание
- Колко преврата имаме в историята на България след Освобождението? Те продукт на вътрешни сили ли са или има и международна намеса?
- Първият преврат, за който вече споменах, е дворцов – суспендирането на Търновската конституция от княз Александър Батенберг. Той е извършен под натиска на руския император Александър III, който праща „на помощ“ генералите Каулбарс и Соболев.
Търновската конституция, чийто оригинал се пази в Държавния архив в София.
С бруталното си поведение те провокират зараждането на русофобията в България, а самият княз Александър Батенберг започва да се еманципира от руското влияние, което му струва престола. Превратите от 9 юни 1923 и 19 май 1934 г. са вътрешно дело, а що се отнася до 9 септември 1944 г. той просто е фарс - съветската армия вече е навлязла в България.
- Защо през последните десетилетия избирателната активност у нас непрекъснато пада? На какво се дължи тази апатия?
- Не бих могъл да добавя нещо повече от това, което твърдят всички политолози и социолози – омерзение и неверие в политическата класа.
- „И хамалите са наши, и циганите, и Данко Хаирсъзина е наш.“ Какво се е променило от времето, по което Алеко Константинов описва как Бай Ганьо прави избори, с “2 лева на човек и цяла нощ срещу изборите едене-пиене“?
- Да не забравяме и околийския с жандармите. Щастливеца наистина гениално е описал политическите нрави по неговото време.
Отначало избирателни бюра, както са се наричали днешните секции, е имало само в околийския град и така е било доста време. Знаело се кое село за кого гласува и неудобните избиратели са пресрещани в края на града от правителствените шайки и полицията и са отнасяли боя. Така че правоимащият гласоподавател е губил не само времето си, а и здравето си.
Постепенно нравите се облагородяват и насилието заема все по-малко място, но, разбира се, нередности и фалшификации е имало винаги. Но не е имало купуване на гласове като днес. Въпросните 2 лева на човек, за които се хвали Данко Хаирсъзина, са предназначени само за шайката от лумпени, които да помагат на полицията да разгони опозиционните избиратели.
- Имало ли е моменти, когато идеалите са водили действията на управляващите, а не келепира?
- Корупция е имало винаги, но в рамките на поносимото. Но е имало и всестранен растеж - икономически и културен. А през 1885 и 1912 г. всички партии са обединени в името на националния идеал – първия път за Съединението на Княжеството с Източна Румелия, втория път – за освобождаването на поробените братя от Македония и Тракия.
За да се овладее кризата след националната катастрофа през 1918 г., в правителството на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 - 6 октомври 1919) участват 6 партии - Народната партия, Демократическата партия, Прогресивно-либералната партия, Радикалдемократическата партия, БЗНС и „широките“ социалисти. Както се вижда - от консерваторите до левицата. Но както е казал Чърчил, обстоятелствата понякога вкарват в едно легло несъвместими партньори.
- Чуват се гласове да заимстваме гръцката избирателна система. Имало ли е период, в който и у нас да действат подобни правила или пък система, която да е работила по-добре?
- За мен т.нар. гръцки бонус е абсолютно неприемлив и няма нищо общо с демокрация. Що се отнася до избирателната система и пропорционалната, и мажоритарната си имат своите плюсове и минуси.
При едномандатните мажоритарни райони всяка партия е принудена да търси най-добрия кандидат. Избраният за депутат е пряко отговорен пред своите избиратели и може да бъде и отзован, ако законът го реши.
При нея обаче „изгарят“ доста гласове, докато пропорционалната система отразява сравнително справедливо политическите нагласи на обществото. Тя обаче дава възможност листите да се редят по приятелска и роднинска линия без оглед на лични качества. А също така в парламента да попаднат случайни и нетрайни политически субекти.
- Много или малко са 240 депутати?
- В Търновската конституция е записано, че един депутат представлява 10 000 души. Това обаче на практика не се е спазвало. Броят на депутатите, общо взето, се е движел от 200 до 280-290, при това при население по-малко от днешното.
Изключение правят XXIV (1938-1939) и XXV (1940-1944) парламент, в които съгласно царския указ броят на депутатите е редуциран до 160.
През 1938 г. жените в България гласуват за пръв път
„Димитровската“ конституция от 1947 г. постановява по един на двадесет хиляди жители и през 1966 г. те вече са 416. „Живковата“ конституция от 1971 г. фиксира броя им на 400 и така до 1989 г. Но истинският проблем не е в броя на депутатите, а в това каква работа (не)вършат.
- През годините след Освобождението страната ни не е имала независима съдебна система. Едва след 1991 г. сегашната конституция регламентира разделението на трите власти. Така ли е обаче на практика?
- Наистина това е е основната слабост на Търновската конституция. В нея има един-единствен член - 13, в глава втора - който гласи: „Съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действат от името на Княза.
Отношенията на Княза към тия места и лица се определят чрез особени наредби“. Както виждате, доста общо и неясно. За тоталитарните конституции е излишно да говорим - там всичко се решаваше от партията.
Затова вече 34 години независимостта на съдебната власт трудно се реализира. Но така е, когато няма традиции, каквито са са изграждали с векове на Запад, особено в англосаксонския свят.
- Защо референдумите не се използват по-често за решаване на важни въпроси, които има да решава държавата и обществото?
- Референдумът на практика работи единствено в Швейцария, която има твърде специфични история и държавно устройство като конфедерация. Обществото днес може да бъде лесно манипулирано благодарение на съответните възможности за социална комуникация или пък да се поддаде на емоции.
Британците днес жестоко съжаляват за излизането си от ЕС, за което гласуваха на референдум. Съмнявате ли се, ако у нас пък се проведе референдум за връщане на смъртното наказание, какъв ще бъде резултатът? Така че формулата „Глас народен - глас Божий“ може да бъде контрапродуктивна.
Още в началото на IX век абат Алкуин - биограф и съветник на Карл Велики - е казал: “Хората не трябва да се вслушват в тези, които казват, че гласът на народа е глас Божий, тъй като необуздаността на тълпите винаги граничи с безумие“.
- По какъв начин са избирали навремето депутатите?
- С цветни бюлетини, за да могат по-неграмотните избиратели да се ориентират за своята партия и кандидат. С такива бяха и първите избори след 1989 г. Що се отнася до избирателната система, тя отначало е мажоритарна.
Но тъй като в началото на миналия век българската политическа система е вече силно фрагментирана, то мажоритарният вот става неприемлив и се заменя с пропорционален такъв на изборите през 1911 г.
- Кои са най-интересните избори по времето на Царство България?
- След преврата от 19 май 1934 г. в продължение на 4 години България няма парламент. Накрая цар Борис III решава, че е по-добре да управлява с НС.
Тогава се връща класическата мажоритарна система, но тя дава интересен краен ефект. Тъй като партиите са разтурени, то кандидатите за депутати се явяват в лично качество. Но това пък става причина опозицията да се консолидира и да се обедини в различните едномандатни райони около кандидат, който е най-популярен и с най- големи шансове за победа.
Така в избраното през 1938 г. 24-то народно събрание се формира силна опозиционна група - 67 от 160 депутати. Отначало правителството на Георги Кьосеиванов успява да си осигури мнозинство, но скоро част от него преминава в опозиция. Затова парламентът е разтурен и през 1940 г. се провеждат нови избори. Друг интересен момент е, че изборите през 1938 г. и през 1940 г. са продължили цял месец. Всяка неделя изборите са се провеждали в 2 различни области и така, докато се гласува във всички.
И всички усилено почнаха да работят за благото на България. Карикатура на Райко Алексиев за изборите през 1913 г.
- Какви са били правомощията на монарха по отношение на Народното събрание, ако се стигне до политическа криза?
- Противно на установеното в обществото схващане, че Търновската конституция е много либерална и демократична за времето си, тя дава много власт на българския княз, от 1908 - цар. Съгласно член 136 той е имал правото да разпуска камарата.
- Значи е назначавал и служебни правителства?
- Формално такова понятие в Търновската конституция няма. Но на практика има такива кабинети. Като например този на Петър Гудев през 1907 г. или този на Васил Радославов - непосредствено преди идването на Стефан Стамболов на власт през 1887 г.
Тяхната задача наистина прилича на тази на служебните кабинети от наше време - просто да проведат избори.
- След началото на демократичните промени в България управляват коалиционни правителства. Такава ли е българската политическа традиция?
- Наистина много рядко у нас са се формирали еднопартийни парламентарни мнозинства и съответно еднопартийни кабинети. Такива се броят на пръсти. Това са кабинетите на Петко Каравелов през 1880-1881 г. и 1884-1886 г., на Стефан Стамболов (1887-1894), на Константин Стоилов (1894-1899), на Александър Малинов (1908-1911) и на Александър Стамболийски (1920-1923).
- Каква е била избирателната активност в миналото?
- Отначало тя е била по-ниска и от тази, която наблюдавахме на последните избори. Както споменах вече, за да гласува, един селянин трябва да пропътува до града понякога 20-30 километра само в едната посока, често пъти пеша. По-късно, когато се отварят секции в селата, рязко скача, за да достигне рекордните 85 процента при изборите за XXIII ОНС през 1931 г., което е най-високият резултат до 1944 г.
Това е той:
- Роден е през 1952 г. в Разград
- Завършил история в СУ “Св. Климент Охридски“ през 1976 г.
- През 1982 г. защитава докторат по история в Санкт Петербург
- Асистент в БАН (1983-1987) и Технически университет - София(1987-1992)
- От 1993 г. работи като журналист във вестниците „Континент“, „Новинар“, „Стандарт“ и „Телеграф“
- Хоноруван преподавател във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“(1998-2000) и СУ „Св. Климент Охридски“(2002-2010)
*Автори: Кристи Петрова, Пламен Енчев
