- Г-жо Киселова, в цялата страна се водят дела по общини за оспорване на резултатите от вота. Вече има и отделни решения за касиране. Очаквате ли още такива и на какво се дължи този голям брой жалби - над 240, и то само за първия тур?
- Очаквам да има още жалби с оспорване на резултатите и от втория тур относно обявените за избрани кметове на общини и на кметства. Високият брой жалби се дължи както на множеството партии и местни коалиции и кандидати, които се впуснаха в изборното състезание (за съветници и за кметовете), така на значителния брой недействителни бюлетини (особено на първи тур за съветници), но и на поведението на членовете на секционните комисии, което виждаме през видеонаблюдението. Много сериозен анализ е необходим за разяснителна кампания как се гласува (за избирателите) и как се брои (за членовете на комисиите).
- На няколко места в страната съдът допусна преглед на записи от видеозаснемането на процеса на преброяване на бюлетините. Това според вас прецедент ли е и занапред записите от камерите ще могат ли да се ползват за реално доказателство?
- Записите показват, че можем да се съмняваме в окончателните резултати в съответната изборна секция. Но можем ли да разчитаме само на записите като нова „царица“ на доказателствата при оспорване на изборните резултати? Според мен - не. Защото нито се вижда абсолютно всичко, което се случва от 20,05 ч., т.е. след края на изборния ден, в помещението, в което се броят бюлетините, нито законодателят е въвел изисквания за видеозаснемането, което да стане незаобиколимо доказателство. По-скоро ще се преценява от съда във всеки конкретен случай какво нарушение е извършено, за да се отрази на окончателните резултати за кмет (промяна на получените действителни гласове) или за съветници (промяна на цената на 1 мандат за съветник, нар. изборна квота) или да се проведе изцяло нов избор. В по-малките общини е възможно да има дори нови избори, но все пак да не избързвам.
- Административният съд в София отхвърли искането на Ваня Григорова за спиране на изпълнението на решението на ОИК в столицата, с което Васил Терзиев е обявен за кмет. Какво обаче става, ако след делото за вота в София се стигне до промяна на резултата и за кмет бъде обявена Григорова?
- Искането за спиране на встъпването в длъжност на г-н Терзиев е допълнително искане. Основното е оспорване на законността на резултатите от г-жа Григорова. Така, след като положи клетва като кмет и има евентуално негативно за него развитие (АССГ или ВАС, защото решението подлежи на обжалване), то тогава сме в хипотезата на неизбираемост на обявения от ОИК-София за избран. Съдът ще укаже на ОИК да промени решението си за окончателни резултати въз основа на установени грешки при преброяване и сборуване. Но според мен много по-вероятно е не да има обявен друг за избран, а по-скоро нов избор. В законодателството има предвидени изходи, ако се попадне в такива ситуации - и при преизчисляване (встъпва обявения за избран), и при нов избор (нови кандидати).
- Имат ли основания твърденията на хора от екипа на Григорова, че машините са били незаконно сертифицирани за балотажа, след като за първия въобще нямаше гласуване с устройствата?
- Г-жа Григорова оспорва резултатите от балотажа в София-град, а на него имаше възможности да се гласува с машини. Не е достъпна жалбата към настоящия момент, за да видим дали се оспорва гласуването с машини в София въобще, или се оспорва в отделни секции. Така че оспорват по принцип гласуването с машини предполагам. Но може да се направи извод, че се поддържа незаконосъобразно сертифициране с машини. Не съм убедена, че през оспорване на решение на ОИК-София (за обявяване на избран за кмет на Столична община) може да бъде оспорено решение на ЦИК за допускане на машините като начин на гласуване от избирателите.
- Прокуратурата ще проверява дали машините са принтери или компютри. На базата на това ще прецени има ли престъпление и дали да образува дело. Нужен ли е такъв сложен анализ, за да се прецени дали зам.-министър Михаил Стойнев законно или не е извършил действия в процеса на удостоверяване на машините?
- Проверката на прокуратурата е за сертифицирането на машините за първия тур и това няма общо с допускането на машините на втория тур. Не съм специалист по наказателно право, но не мисля, че има извършено престъпление. Според мен по-скоро има нарушения за правила, които биха довели евентуално до дисциплинарна отговорност за заместника на министъра.
- Според вас какво трябва да се промени в изборния процес, за да няма толкова много нарушения?
- Нарушенията са последица от желанието на участниците в изборите да получат по-добър резултат или от грешки, които допускат избирателите. Обучителна кампания за избирателите и обучения за средните и ниските нива на изборната администрация. Време е за създаване на обучително звено в ЦИК, време е за преосмисляне на изискванията за членовете на комисиите - от централната през общинските и секционните. Отделни са разговорите за това чия работа са определени обществени поръчки или сключване на договори (на правителството или на ЦИК). И още нещо, което не е част в собствения смисъл на думата от изборното законодателство. В определени населени места зависимостта на хората от местен бизнес или работни места предопределят резултатите при контролиран вот. Хората нямат житейски избор, какво очакваме - да гласуват и да останат без препитание?
- Има около месец до ново разглеждане на промените в конституцията. Има ли текстове, за които трябва Велико Народно събрание?
- На 6 декември, или в следващите дни предстои „второ“ първо гласуване на внесените промени. Защото на 6 октомври промените не получиха 180 гласа от всички депутати. Формално едва след приемането на внесения проект с поне 160 гласа от всички 240 можем да очакваме и предложения за редакции или за отхвърляне на предложени разпоредби. Според вносителите всички предложения могат да бъдат приети от действащото Народно събрание. Критики, че се навлиза на полето на Великото събрание, има по отношение на два пункта. Първият е за „разделянето“ на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съвет за съдиите и на съвет за прокурорите и следователите. В тази част се очаква да има допълнителни правила, за да се отговори на изискването, че не се преминава както в правомощията на ВНС, така и че не се демонстрира надделяващо положение на Народното събрание през избраните от него членове на Съвета на прокурорите и следователите. Втората критика е относно правния статус на главния прокурор. Тук въпросът е административен ръководител на прокурорите от върховната прокуратура ли ще бъде занапред, или ще продължи да бъде административен ръководител на всички прокурори.
- Кои предложения от проекта за промени в конституцията имат нужда от редакция?
- С риск народните представители да се засегнат - почти всички предложения имат нужда от редакция поради неизбистрена концепция за прилагане на съответната конституционна разпоредба или поради създаване на вътрешни противоречия между съществуващи норми и предложени редакции. За мен приемането на норми, които ще създадат вътрешни противоречия или напрежения, е опасно, защото може да доведе до повече проблеми от съществуващата конституционна уредба. И тази конституционна промяна е постлана с добри намерения.
- Доколко увеличаването на съдийската квота и намаляването на прокурорската квота в бъдещите два съвета ще реши проблемите?
- Има една изходна позиция и тя е, че кадровото развитие на съдиите следва да бъде осъществявано от съдии. През това разбиране ще се търси изход от ребуса - един орган ли да остане, или два органа да се създадат със съвместни правомощия, да се скъсят ли мандатите на членовете им, ако останат постоянно действащи съветите, какви изисквания да има. За мен - не трябва да се избират действащи административни ръководители, защото имат своеобразна дисциплинарна или неформална власт и се възползват от нея. Вижте профила на избраните през 2022 г., чийто избор беше законодателно анулиран. На следващо място 5 години без правораздавателна дейност не води ли до деквалифициране на магистратите. Значи адвокат, ако е член, той може да практикува, а за магистратите да са извън правосъдието. Има доста въпроси, на които предложенията и мотивите към тях не отговарят.
- Намерението съставите за регулаторите, в това число и членовете на Конституционния съд, да се избират от НС с 2/3 мнозинство доколко е резонно?
- Избирането на членове на независими и регулаторни органи от Народното събрание е правомощие, което то забрави да упражнява от месеци и години вече. Освен съдии в Конституционния съд има още 16 органа, за които има необходимост от обновяване поради изтекъл мандат. Ако се върнем назад, при четворната коалиция, която имаше мнозинство от края на м. декември 2021 г. до юни 2022 г., не се направиха усилия за обновяване на съставите на органите с две изключения и едното падна в Конституционния съд. Сега въвеждането на законово ниво (според мен противоконституционно!) на квалифицирано мнозинство за избиране на тричленката, нар. Комисия за противодействие на корупцията, и мултиплицирането на квалифицираното мнозинство за всички органи, може да доведе до истинска катастрофа поради невъзможност да бъдат избирани за членове на органите хора поради фактическа непостижимост на мнозинството. Така се постига директно диктат на политическото малцинство в определени случаи на законово ниво. Самата редакция на чл. 91б, която е предложена също търпи критики. При конституционно установени органи е друго и тук разговорът трябва да бъде не само за конституционни съдии, но и за председател и членове на Сметна палата, управител и подуправители на БНБ. Защото квалифицираното мнозинство от 2/3 от всички депутати е изключение, а не правило. И пред държавните органи мнозинството прокарва определени политики. Какви политики провеждаше досега Комисията за противодействие на корупцията в намален състав? Отговорът не е приличен.
Това е тя:
Завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2002 г.
Доктор по право (2008 г.) и доцент по конституционно право (2018 г.) в Юридическия факултет на СУ
Ръководител на магистърска програма „Международна сигурност“
Автор на монографията "Политически права на българските граждани"
Тихомира Михайлова
