- Проф. Пимпирев, предстои новата вече 33-а антарктическа експедиция. Докъде стигна подготовката, има ли проблеми заради липсата на редовно правителство?
- Експедицията е две тройки – водим на много държави в Антарктида. Антарктическите експедиции на България са национална кауза, това е външна политика, при това геополитика. Това е много сериозна наука в колаборация с останалите антарктически държави. Говорим за политика за бъдещето. Временните сътресения в политическата ситуация в |България, междупартийните и вътрешнопартийните битки не би трябвало да променят стратегията на страната ни. В момента антарктическите изследвания са във фокуса на всички велики сили. Например само през последните десет години Китай построи пет нови полярни бази. Испания пуска на вода тази година нов полярен кораб, който струва десетки милиони евро. Всяка една от антарктическите държави инвестира големи средства въпреки вътрешните проблеми, които съществуват навсякъде. Например виждаме, че във Франция има големи вътрешни проблеми, но тя никога няма да изостави антарктическата си програма.
- Как се развиват отношенията между страните членки на договора за Антарктика?
- Ще дам само един пример. На последното съвещание на страните по договора – България е постоянен консултативен член заедно с още 28 държави – молбата на Канада да получи същия статут беше отхвърлена. Защото великите сили не искат да имат още един конкурент. Това се случва за втори път по отношение на Канада. България е в този клуб от доста години. Заради това не виждам как от една временна политическа конюнктура в страната ни да се прекъсне една глобална политика, от която зависи бъдещето. Антарктида е мястото, където след време ще се разработват находища на много ценни метали, без които прогресът на човечеството е немислим. Без тези елементи не можем да имаме мобилни телефони, електромобили, ветрогенератори, соларни панели. Всичко това е свързано с метали, които се добиват от земята, и те не са неизчерпаеми. Антарктида е много богата с такива полезни изкопаеми. Не е случайно, че текат големи инвестиции към Ледения континент, подновяват се базите, строят се нови кораби – всичко това се прави в името на бъдещите големи проекти.
Драгомир Матеев (зам.-директор НЦПИ), флот. адм. Боян Медникаров (началник на ВВМУ), кап. Феликс Лаубер (командир на немския ледоразбивач Полярна звезда), Никол Бебьов (директор на ЕПБ), проф. Христо Пимпирев (директор на НЦПИ), Карина Ангелиева (МОН) и кап. II ранг Николай Данаилов във Варна
- Осигурено ли е финансирането на 33-ата българска полярна експедиция?
- Основното финансиране идва от Националната полярна програма, приета с постановление на Министерския съвет още преди три години. Тя изтича догодина и трябва да се подготвя нова такава национална програма. Имаме и пътна карта за научна инфраструктура по линия на Министерството на образованието и науката. Но по тази програма се финансират и други научни проекти – например обсерваторията с новия телескоп в Рожен – общо са над 30 проекта. Не вярвам да се спре финансирането по тези две програми. Но все още не сме получили предвидените средства именно поради тази политическа несигурност. Това се отразява и на планирането на предстоящата експедиция. В началото на ноември полярният ни кораб „НИК 421“ трябва да отплава от Варна.
- В момента корабът „Св. св. Кирил и Методий“ е на планов ремонт. Какво е състоянието му?
- След такива продължителни плавания, всеки кораб трябва да мине на ремонт. Всеки ремонт струва пари. Корабът е в много добро състояние. Средствата за ремонта са осигурени от финансирането на предишната експедиция.
Новата лаборатория на остров Ливингстън
- Какво ще закара през новия сезон корабът към Антарктида?
- Надяваме се тази година да имаме повече и по-стойностни научни проекти. Смятаме да използваме кораба като научна платформа – да се извършват океаноложки изследвания. Преди броени дни се качихме на борда му във Варна заедно с капитана на основния полярен кораб на Германия и с шефката на Европейския полярен борд. Постигнахме договореност нашият кораб да бъде използван и за международни океаноложки проекти. Необходимата за това апаратура ще се превози с българския кораб. Германците го намират за много подходящ за сондиране на дъното. Германският „Полар Щерн“ например е ангажиран за научни проекти за десет години напред. Тези изследвания са важни за световния океан, не е случайно, че ООН го е включила в една от стратегическите си цели. Да не забравяме, че този океан ни храни, от него сме произлезли. Но той трябва да се изследва – океанът е по-непознат, отколкото Луната. Ние като морска държава също се включваме в тези проучвания. Донеотдавна бяхме една държава, разположена до едно полуезеро, каквото е Черно море. И това беше, докато не се осъществи първото плаване на нашия кораб през световния океан чак до Антарктида и обратно.
- През последния сезон приключи грубият строеж на новата научна лаборатория на остров Ливингстън в Антарктида. Какво предстои оттук нататък?
- Трябва да я довършим окончателно. Но пак зависи от финансирането. Новата постройка трябва да бъде включена към водопровод, канализация, ще има пречиствателна инсталация. Ще се обособят отделните помещения – лаборатории и битови. Всичко това трябва да се случи по време на новата експедиция. За да може от следващата – 34-ата – да може да се ползва пълноценно от българските и от чуждестранните им колеги. Що се отнася до научните проекти – вече стартира процедурата за одобряване на проекти на млади учени. Явиха се общо три проекта, предстои тяхното рецензиране. Очакваме през септември всички научни проекти от цялата страна, за да бъдат избрани тези, които ще се осъществят на терен на нашата база в Антарктида. Те трябва да бъдат оценени от специализирания научен съвет към Националния център за полярни изследвания.
- От снимките се вижда, че новата лаборатория на остров Ливингстън е сравнително далеч от съществуващите постройки. Защо беше избрано точно това място за построяването й?
- Да си призная, доста време търсих подходящото място. Ако мислим за следващия 22 век, е много важно тази лаборатория да бъде ползвана от българските учени и от техните чуждестранни колеги дълги години. Затова лабораторията трябваше да бъде построена на стабилно място. То е единственото, което отговаря на изискванията и се намира сравнително близо до другите постройки. Лабораторията е на един хълм, където скалите са коренни. Стъпила е на много здрава основа. Другите са върху моренен материал, който малко или много се движи. Разбира се, може да се вдигне постройка и върху ледник, който се движи, но няма да е рентабилно. Важно е също, че в непосредствена близост има водоизточник – това е едно езеро, Тодорини бузи, което е сигурен източник. През последните над 30 години сме си патили от снегонавявания. Имаше една зима, когато снеговете бяха затрупали до покривите къщите на базата, едва ги спасихме. Новата сграда е вдигната на пилони, така че снегът да не може да я затрупа, а да я продухва отдолу. Мислено е много и строихме, както се казва, за следващия век, а не от днес за утре.
- Колко души се очаква да вземат участие в предстоящата експедиция?
- Зависи от колективите, които ще спечелят научните проекти. Ще има, разбира се, и логистичен състав. Нормално е общо да достигнат 30-40 души, като ще има ротация. Ще стоят на базата за период, който им е необходим да си свършат работата.
- Ще има ли и този сезон международно участие в експедицията?
- Да, това е абсолютно задължително. България се явява център на полярните изследвания на всички околни балкански държави. Имаме първоначални контакти с колеги от Гърция. Те имат идеята да направят своята първа антарктическа експедиция, като използват и нашия кораб. Нашата ще бъде 33-а, а тяхната – първа. Те нямат и своя база. Освен това имаме запитване от един млад северномакедонски учен за участие. С това искаме да покажем, че това, което става по политическите върхове, не пречи на контактите ни на научно ниво. Съществува възможност да вземем и учен от Черна гора. Така че ще има и чуждестранно участие, а ние ще си продаваме ноу-хауто, опита, който сме натрупали. Ние сме единствената държава от региона с 33-а експедиция. Турция например ще проведе своята седма експедиция през този сезон.
- Споменахте, че екипите ще пътуват на принципа на ротацията. Дайте повече подробности.
- Планираме да отворим базата по-рано, доста преди да пристигне корабът. Той, както беше и преди, ще пътува с военен екипаж и ще качва нашите полярници от пристанища на Магелановия проток. Корабът ще достави необходимите строителни материали и оборудване, както и необходимите количества хранителни продукти. „НИК 431“ вече има нов командир, кап. втори ранг Радко Муевски. Досегашният кап. втори ранг Николай Данаилов става шеф на всички кораби на Висшето военноморско училище. Те притежават и катер за научни изследвания в Черно море, както и по-малки плавателни съдове. Платноходът „Калиакра“ вероятно също ще бъде причислен към тази група от кораби.
- Извън науката – какво ново за Антарктида?
- Ще пътува и екип, който ще заснеме час и половина документален филм за Ледения континент. А в края на годината ще бъде готов анимационният филм „Куцото куче“, посветен на първия фургон, стоварен на остров Ливингстън през 1988 година. Така че действаме и на фронта на културата.
НИК 421 на котва във Варна
Това е той:
- Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
- Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
- Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
- През 2013 г. покорява Южния полюс
- Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
- Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Удостоен е с отличието „Командор на Ордена на Исабел Католическа“ с указ на краля на Испания Фелипе VI
- Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
- Автор на множество статии, книги и сценарии за филми, като в игралния „Писма от Антарктида“ изигра самия себе си
Пламен Енчев
