- Г-н Лилков, издирването на 12-годишния Сашко показа, че доброволчеството у нас е по-скоро стихийна дейност, отколкото организирана мрежа. Какво липсва според вас? Трябва ли да има закон за доброволчеството?
- На първо място да благодарим на хората и институциите, които помогнаха да се открие детето, и на Бог, че го е опазил. Този случай показа, че има доброволчество в България и че има и база за неговото разширяване и развитие. Защото базата са хората с добри сърца. А за липсите – те са от различно естество. От една страна, е нормативната база, за която има най-различни мнения – чувал съм, че закон за доброволчеството не е необходим и че доброволческата дейност се налага с наредби и утвърдена добра практика и пак ще имаме добри резултати. Има и мнение, че е необходим не само закон за доброволчеството, а единна нормативна база, която подробно да регламентира дейността и да гарантира правата, задълженията, обучението и закрилата на доброволците, как се определят присъщите разходи по тяхната дейност, застраховките, много ясно да се дефинират границите на отговорността на доброволеца. Така или иначе все още много въпроси в тази дейност не са решени.
- Кои?
- Например за стимулите за доброволците, освен чистото им желание да помагат, да бъдат полезни. И тук стигаме до въпроса как държавата и общините насърчават доброволческите организации? Известни са най-различни начини - чрез данъчни, финансови, икономически и други облекчения и стимули, определени в съответните специални закони; чрез включването на дейността в национални и общински програми и проекти, финансирани от техните бюджети; чрез поемане на здравните и осигурителните вноски на доброволците, които не са осигурени по време на изпълнение на доброволческите дейности; чрез осигуряване на подходяща екипировка за дейността и т.н.
- Смятате ли, че доброволчеството има почва у нас като в Европа и по света?
- Базата, на която се опира доброволчеството в България, е много широка – БЧК; много граждански формирования и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза; читалища; училищни настоятелства; религиозни общности; доброволните формирования към общините, областните управи и държавните институции. Не изключвам, че такива могат да бъдат и много международни организации. Бих добавил и корпоративното доброволчество, по-точно възможността работници или служители по собствено желание и при съгласие на работодателите също да могат да се включват в такава дейност. Доброволчески книжки, регистър на доброволците, идентификационна карта на доброволците и т.н. документация също е необходима за една истинска и добре организирана доброволческа дейност. Необходимо е много ясно разграничаване на организираната доброволческа дейност от други дейности и намаляване на административната тежест и максимално улесняване на процеса по набиране и мобилизиране на доброволци.
- Как е направено това в света?
- По света се практикува и т.нар. online volunteering, виртуалното доброволчество, извършвано в интернет. Масово се практикува и доброволчество, базирано на умения – медицински грижи, преподаване на уроци, занимания с непълнолетни и нещо много важно – на много места в Европа доброволчеството е част от образователната система и то просто се възпитава у децата отрано! В крайна сметка и без нормативната база, за която говоря, и в момента има натрупан голям положителен опит, има практика, но все още сме далече от държавите, в които има сериозни традиции в тази дейност.
- Как е решен законодателно въпросът с доброволчеството в Европа?
- В северните европейски страни доброволчеството се основава на утвърдени традиции и култури и правителствата по-скоро се стремят да премахват пречките и да утвърждават положителния опит като политики в областта на доброволчеството, но нямат подробни закони. Страните от Средиземноморския регион имат много богати традиции и сериозно законодателство в тази област. В Източна Европа по понятни причини практиката е различна. Закони за доброволчеството има в Хърватия, Чешката република, Франция, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Македония, Полша, Португалия, Румъния, Испания и няколко други страни. Според проучването на Европейската комисия „Доброволчество в Европейския съюз“ в страните, където няма нормативна база за доброволческа дейност, където има слаба традиция или култура, приемането на законодателство може да подпомогне развитието на неговата дейност.
- Какви възможности дава доброволчеството в спорта?
- Огромни! Ето един факт, макар и отпреди 10-ина години: в Европа доброволческите спортни организации са „гръбнак“ на спорта и около 19 милиона доброволци са активни в около 650 000 – 700 000 спортни клуба в Европейския съюз. Това е огромна сила, която осигурява непряко мощен финансов ресурс на спорта, особено на масовия спорт. Спортът е най-голямото движение в гражданското общество в ЕС и доброволческите дейности в спорта са сред най-привлекателните форми на обществена дейност. Организирането на много спортни мероприятия там зависят от доброволци. Няма друга дейност като спорта, която толкова добре да сближава и интегрира хората и да оформя идентичност. Великобритания е изключителен пример – над 100 хиляди доброволци взеха участие в организацията на олимпиадата през 2012 г. Примерите са безброй!
- Как се свързва доброволчеството с масовия спорт?
- В масовия спорт нуждата от доброволчество е най-голяма и интересът на хората съответно е най-голям, защото там са децата, учениците, студентите, а заедно с тях участват и семействата. Непреките доходи на спортните клубове от работата на техните доброволци се оценява годишно на милиарди евро, като много голям дял има доброволният труд на родителите, които помагат от поддръжката на спортната база и екипировката до организацията на състезанията, като тук не става въпрос за спонсорство, а за лично участие. В Германия няма специален закон за доброволчество в спорта, но тази дейност има много широк обхват. Всяка спортна федерация „си отглежда“ доброволците – обучава ги, кани ги на важни събития, осигурява им униформи, предоставя им възможности да се развиват като съдии и технически секретари и ги обучава, подарява им сувенири, осигурява им пропуски за спортни събития, а доброволческата им активност се отчита като бонус при записването в определени висши училища.
- В Дания знам, че има и курсове за повишаване на квалификацията. Така ли е?
- Да. В Дания курсовете за повишаване на квалификацията на треньори, секретари, съдии се извършва от висококвалифицирани преподаватели, които безплатно изнасят лекции и обучават; на спортни състезания масово участват с безплатен труд медицински лица; доброволци безвъзмездно помагат на спортните клубове за административни, счетоводни и други дейности, за поддържане на спортни зали и съоръжения, за настаняване, пътуване, дори за пране на екипи. В Естония към спортните федерации и клубове има два типа доброволци – „полеви работници“ и „лидери“. Първите са доброволци с практически задачи (поддръжка на съоръжения, медицински лица, треньорство или съдийство), а вторите са тези с управленски и консултативни функции в спортните клубове, комитети и федерации.
- Коя европейска държава можем да посочим като добър пример за обучение на доброволци в спорта?
- Испания е пример за това как активно се обучават доброволци в спорта по оказване на първа помощ, по изучаване на организационната структура на спорта и спортен протокол, спорт и нетрудоспособност, охрана на спортни събития и др. В Белгия доброволците за административна дейност в спорта (над 16 г.) минават обучения, организирани от Олимпийския комитет и спортните администрации, а доброволците, за технически дейности най-често са треньори и хора с областта на спорта, имат завършено образование в областта на кинезитерапията, физическото възпитание, спортната медицина.
- Като дългогодишен общински съветник какво според вас трябва да е участието на общините в доброволческата дейност?
- Общините са най-близо до хората и първи пресрещат всички бедствия, аварии, катастрофи. Те са тези, към които се обръщат за помощ хората, когато изпадат в беда, затова е съвсем естествено към тях да действат мощни доброволчески формирования, за които има и съответната законова уредба в момента. Но за тях софиянци например не знаят, дейността им не се популяризира, няма мощни информационни кампании за набиране на доброволци. Те са в анонимност, което не е справедливо от гледна точка на огромната значимост на труда на тези хора. Спомням си през голямото наводнение от 2005 г., което заля районите на Кремиковци и Нови Искър, колко необходимо беше, особено в първите дни едно добре организирано доброволно формирование и как хаотично се организираха хората.
- Наскоро издадохте книга, в която анализирате икономиката през социализма. Как ви се струва сегашната ситуация, манипулират ли с данни и сега политиците?
- Разликата в това отношение „преди и сега“ е огромна! Неслучайно българинът наричаше статистиката при социализма „стъкмистика“. За да не бъда голословен, ще приведа следните цитати от 80-те години на висши началници на ДС, наблюдаващи икономиката: „Продължаващата от години порочна практика да се изпращат неверни отчети за изпълнението на стопанските планове от болшинството от окръзите затруднява даването на обективна и навременна информация от ЦСУ“; „Качеството на статистиката у нас уронва авторитета на международния статистически обмен“; „От края на 70-те години страната губи непрекъснато темпове на растеж, което е последица от изчерпване на възможностите на екстензивния модел на развитие на икономиката“. Във всички отчети на БКП се говореше, че НРБ се развива с едни от най-високите темпове в света! Днес, при наличието на свободни медии, политическа опозиция, при наличие на свобода на личността и словото, манипулирането на стопанските резултати и лъжите за икономическото състояние са почти невъзможни.
- Предстоят местни избори, имате ли прогноза за вота?
- Рано е за прогноза за местните избори. В голяма степен резултатът от тях зависи от това как ще се излезе от днешната политическа криза и дали няма да влезем в следваща криза след предсрочни избори. Но това, което виждам съвсем ясно, е, че политическите партии са много слаби – повечето от основните говорители в парламента „ръсят“ само клишета, отправят закани към политическите противници и нямат никаква сносна идея за държавата. Популизмът е основната им идеология. Представям си какъв е потенциалът на партиите на местно ниво, щом на национално ниво са толкова слаби!
- Как гледате на децентрализацията, възможна ли е?
- Когато партиите са в опозиция, с убеденост говорят за децентрализация, а когато трябва да започнат реформата, удрят спирачка. Вярвам, че това е пътят, но с годините увереността ми намалява, защото децентрализацията предполага много дейности да се прехвърлят от държавата към други, по-ниски нива на управление, за което трябва да се изгради съответният капацитет, а това, което виждаме по общините, е, че все по-трудно се намират свестни и подготвени хора за кметове и общински съветници, а да не говорим за мощни и компетентни административни екипи.
Това е той:
Проф. д-р Вили Лилков е роден през 1955 г. във Видин
Завършва висшето си образование със специалност „Инженерна физика“ и специализация „Ядрена физика“
Преподавател е в МГУ ”Св. Иван Рилски”, от 2011 г. е избран за професор
Ръководител на катедра „Физика” и член на Академичния съвет на университета
Четири мандата е общински съветник от Демократи за силна България
Депутат в 43-тото народно събрание, кандидат за кмет на София през 2015 г.
Автор на публицистичните книги „Бивши хора“, „Погубената България“, „Доблест и наказание“, “Стопанските абсурди на българския комунизъм“
Сияна Севова
