- Г-н Панчугов, какво се случи, че преговорите катастрофираха? До последно имаше някакви плахи надежди, че ротацията може да се осъществи.
- До тази ситуация се стигна заради липсата на каквото и да е планиране и постигането на договорености по пътя. Всичко беше оставено за накрая, когато очевидно очакванията първо са много високи и второ, напрежението е изключително голямо. Да не говорим, че в рамките на този процес участниците в преговорите всъщност минаха в режим, който бе едновременно насочен към това да се разграничат от другия, тоест от изминалите 6 месеца, и желанието да излязат победители в тази публична схватка. В този смисъл преговорите се случиха безкрайно късно и същевременно под огромно напрежение и с огромен залог.
ОТИДЕ В ИСТОРИЯТА: Първият мандат на ГЕРБ-СДС изгоря (ВИДЕО)
НЯМА ПЪТ НАЗАД: Министерските кресла бутнали сглобката
Това е едното ниво на разговора. Второто е в конкретиката, тоест в разпределението на баланса във властта и в този смисъл на министрите. Разбира се, тук чухме всякакви конспиративни теории за блокирането на назначенията в съдебната власт и те вероятно имат някакво основание, но според мен същинската причина за катастрофата е желанието за разпределение на властта в следващото управление и връзката с реалистичните очаквания, тоест все пак напасване към реалността такава, каквато е. А тя е – недостатъчно депутати от нито една от двете политически формации. Разминаването между тази реалност и съответно очакванията в някаква степен също имаха влияние върху чупенето на процеса.
- При евентуални нови избори може би конфигурацията ще се повтори в същия вариант. Трябва ли преговорите да продължат без прекъсване, за да не се губи толкова време?
- Мисля, че това е невъзможно, дори и да трябва. Двете формации ще влязат в режим, в който ще са основни противници отново. Пак ще видим племена, които са организирани около това да печелят срещу другия, а не да оставят пространство, което да е възможно за бъдещи преговори. Изборите са много силен катализатор и много силна неизвестна и това, че към този момент изглежда, че ситуацията ще се повтори, не означава, че ще се повтори точно същата. И второ, има нови политически субекти, които могат да сменят баланса в следващия парламент, така че всъщност да видим и друга конфигурация в него освен тази, която наблюдаваме в момента. Най-лошият вариант за България е да видим радикализация на вота и влизането на нови популистки псевдопатриотични и полуксенофобски партии в следващия парламент, което тогава отново ще ни изправи пред предизвикателството сега – две партии, които очевидно си нямат доверие и не могат да се понасят, да трябва да сформират управление в името на някаква политическа нормалност, защото стабилност стана вече лоша дума. Извън това обаче може да видим всякакви варианти с някакви популистки формации, които заедно с ГЕРБ и други партии в този парламент да могат да направят управление. Така че потенциално изборите биха могли да създадат съвсем нова ситуация и да се излезе от тази безизходица, която се наблюдава в момента. Другият вариант, разбира се, е да минем през серия от избори, докато подобно развитие се получи.
- Всички говорят за избори 2 в 1. Това по-добрият вариант ли е или все пак има някаква логика изборите да се разделят?
- Зависи как поставяме целите. Ако целта е да не караме хората да излизат постоянно на избори и решим да спестим малко пари в държавния бюджет, вариантът 2 в 1 е съвсем допустим. Друг е въпросът дали подобен вариант всъщност дава възможност на българските граждани истински да се ориентират в ситуацията както в родната, така и в европейската политика. Пълна драма в европейските избори според мен е, че на никого не му пука за истински големите разговори, които се водят на европейско ниво. Разговори, които ни касаят изключително пряко и за които дори да си дават сметка, политическата класа избира да ги остави извън фокуса на общественото внимание. Този дебат съвсем ще бъде потушен и погълнат от националните противопоставяния на парламентарните избори. Това ще ощети качеството на кампаниите и същевременно на начина, по който българските граждани избират.
- Но пък, от друга страна, така може да има по-голяма избирателна активност. Европейските избори не са толкова атрактивни и много хора изобщо не гласуват на тях.
- Не мисля, че двете неща са свързани. Мисля, че българските граждани вече сериозно обмислят дали изобщо да ходят на избори, тоест сериозното предизвикателство ще бъде те да се мотивират да отидат до урните, да им се представи достатъчно вдъхновяваща визия и достатъчно вдъхновяващ план за изход от тази ситуация, който да ги убеди, че има смисъл да се гласува.
- Говорим за избори 2 в 1 на 9 юни, но между тях, както се очертава, ще има още едни важни избори, ако вотът в София бъде касиран. Очаквате ли интрига там?
- Не знам колко голяма е тази вероятност всъщност.
- Решението на Административния съд София-град ще стане ясно в петък, 29 март. Съдебните експертизи показаха, че в 80 на сто и повече от протоколите има грешки и разминавания. Ако това се потвърди отново, касирането ще е факт.
- Това е решение на съда, в което не бих могъл да се меся, но ако изборите в София бъдат касирани, това ще означава първо много сериозен провал на изборната администрация и на партиите, участвали в нея, тъй като нека да напомним, че изборната администрация е съставена от политическите формации, а не от някакви случайни хора, озовали се случайно в нея. Ще означава също така и провал на избирателното законодателство и всички реформи, които бяха предприети в него през последните години на парче и без оглед на крайната цел, а именно – подреждане на този процес и създаване на доверие у българските граждани в него. Дали касирането ще е сериозно предизвикателство пред българските политици отвъд това? Вероятно да. Ще видим същите кандидати, които се надявам поне да са започнали да си дават сметка за отговорността, която носят и за това какво точно означава да се управлява, тъй като на предишните кметски избори това като че ли отстъпваше изцяло.
- Възможно ли е на предстоящите избори да се стигне до разрив между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?
- Според мен имаше немалка възможност за това, ако изборите бяха само европейски. Но ако бъдат събрани с предсрочни парламентарни избори, мисля, че инстинктът за самосъхранение ще сработи и двете партии ще останат заедно. Въпреки това няма да мине без напрежение реденето на листите и това кой да ги води.
- „Демократична България“ като че ли се дистанцираха от преговорния процес, бяха оставили инициативата на „Продължаваме промяната“. Беше ли това печеливш ход за тях?
- Самият факт, че не участват в калната борба, не ги прави по-привлекателни. Дори да приемем, че те са загубили по-малко престиж, отколкото останалите формации в този процес, не мисля, че са си спечелили нова подкрепа. Тоест тук говорим за това колко хора ще отпаднат при гласуването на следващите избори, а не толкова колко ще привлекат с поведението си.
- На какво могат да разчитат опозиционните партии? И ще ги има ли изобщо с темпото, с което се цепят и топят?
- Това за мен са добри новини. Тези партии всъщност не предлагат нищо смислено на българските граждани. Второ, създават разказ, който подкопава устоите на българското общество и на всички ценности, за които ние като че ли се борихме в последните трийсетина години. В този смисъл тяхното разцепване и потенциално изчезване от българската политическа сцена за мен са само добри новини, които ще отворят пространство за истински смислен разказ както в лявото пространство, така и на терена на някакъв просветен патриотизъм, а мисля, че това е крайно време да се случи в българската обществена среда. Дали ще се случи на тези избори, предстои да видим. Със сигурност те няма да са в по-добра кондиция, отколкото бяха на предните избори. Допълнително ще видим вероятно партии, които ще се опитат да се наместят в това политическо пространство и които ще бъдат използвани за краткосрочни цели от всякакви други субекти с оглед на голямата несигурност около управленското мнозинство в следващия парламент, така че се очертават едни доста интересни и непредвидими избори.
- Надценяват ли се шансовете на една нова президентска партия, като се има предвид какви големи очаквания имаше например за партията на Стефан Янев и скромните резултати, които постигна?
- Зависи от много неща – първо, дали самият президент ще напусне президентството, за да оглави подобна партия, или за пореден път ще заложи на някакво прокси, което да се свързва само фиктивно с него. Ако избере втория вариант, шансовете на президентската партия не са много високи. Тя, разбира се, ще се намести на поле и на терен, което е много благодатно за съжаление. Но не мисля, че има сериозна заплаха за останалите играчи, тоест сериозни перспективи за нейния успех, ако самият президент не е част от тази формация. Второто, от което зависи, разбира се, е до каква степен ще видим ангажираността на нормалните политици, тези, които се опитват да отстояват някакви дейности, които не са свързани с носталгия по комунистическото минало или със странна позиция срещу войната в Украйна. Ако не видим по-ясно заета позиция, както и повече желание да се обръщат обществени нагласи и да се борят политиците за сърцата и умовете на българите, тези шансове намаляват. И обратното, ако видим продължаване на политическия вакуум в тази посока, подобна формация би имала шансове потенциално да влезе в парламента.
- Откъде дойде различният прочит на споразумението на сглобката? Премиерът в оставка Николай Денков призна в обръщението си в неделя, че от самото начало е имало обещание за ротация, но и за смяна на министри с ключовата фраза „по взаимно съгласие“. Защо от ПП-ДБ се отметнаха от това и настояват само за ротация на премиерския пост?
- Разбира се, че е имало договорка и за смяна на министри. От самото начало е ясно, че този процес минава през подаване на оставка на цялото правителство и гласуване на ново правителство. Тоест дори при огромните нива на недоверие между двамата партньори какво точно е накарало който и да е от тях да прецени, че този процес ще мине безпроблемно, не бих могъл да си представя. Взаимното съгласие все пак остава един механизъм, с който да се търси пространство на споделени ценности, цели и политики, които биха могли да бъдат отстоявани от определени министри. Още повече че самият г-н Борисов след местните избори направи заявка за много сериозна промяна в състава на следващия кабинет. Тоест нищо от тези неща, които се случиха в последните седмици, не е изненада. Значи политическите партии очевидно са били неподготвени за подобна ситуация или са нямали инструментите, през които да постигнат съгласие. Това е неразбираемо от моя гледна точка, още повече че нито една от тези формации не иска всъщност предсрочни избори. На фона на толкова много неща, които работят в името на това да се създаде една коалиция, ще ми бъде изключително интересно да видя прочита и на двете страни за това защо тя въпреки всичко не се е случила.
- Има ли все пак шанс да се промени нещо? ГЕРБ казаха, че няма да участват в преговори за втория мандат, но има ли нещо, което да ги накара да размислят?
- Не мисля, че вече има такава възможност след всичко, което се получи.
- Всички останали правят уговорки, че ще върнат третия мандат, ако дойде при тях...
- Те и да не го върнат, не мисля, че има управленска формула, която би могла да намери мнозинство и да бъде създаден кабинет в рамките на този парламент.
- Има ли значение кой ще е служебен премиер? Той ще се избере по нова процедура.
- Не, това беше глупавата част от конституционната реформа, която беше приета. Смислената част все пак минава през факта, че парламентът ще продължава да работи и ще има контрол върху Министерския съвет и решенията, които той взима. Това е по-важното, отколкото кой ще стане служебен премиер.
- Какво ще се случи с реформите, които бяха започнати, но не бяха довършени?
- Очевидно перспективите на България за членство в еврозоната се отлагат. Очевидно необходимите промени в законодателството, свързани с реформирането на съдебната система – също. Очевидно се отлага и възможността да бъде попълнен съставът на регулаторите, за да започнат да функционират изцяло в легитимен състав, който в момента не е такъв, тъй като някои от мандатите са изтекли. В този смисъл очевидно доста неща ще бъдат отложени. Дали това ще провали изцяло останалите реформаторски цели, аз не бих могъл да предвидя към този момент, тъй като предстои да видим следващото мнозинство.
- Какъв трябва да е фокусът на политическата сцена в следващите седмици и месеци?
- Трябва да се акцентира върху това, което предстои. Политиците би следвало да имат отговор защо след като провалиха това управление, биха се справили със следващото. И как изглежда изходът от тази ситуация. Хвърлянето на отговорността върху избирателите за пореден път – ето, ние се пробвахме, но не се справихме, затова вие решете проблема, като гласувате – няма да свърши работа. Иска се истински план и ясно отговаряне на това какво се предлага в замяна – тоест как ще изглежда следващото управление, след като минат предсрочните избори.
- Има ли начин участниците в сглобката да седнат отново на масата за преговори с уважение – думи на г-жа Габриел?
- Как по-точно ще се случи това? Не, няма никакъв начин. Двете формации очевидно не се понасят. Няма друго обяснение за това, което се случва в момента. Нито има взаимно уважение. Случилото се е доказателство за липсата на каквото и да е базово елементарно доверие и способност на политиците да надскочат собственото си его.
- Може ли да се стигне до друга сглобка с други играчи?
- Зависи от математиката, всичко е възможно. Няма никаква разумна логика за това, което се случва в момента, извън конспиративните теории кой какво иска да провали и кой кого иска да вкара в затвора, затова проваля правителството – този разказ отдавна изчерпа своята валидност. Всяка бъдеща конфигурация минава през проста математика има ли мнозинства или няма.
Това е той:
- Христо Панчугов е роден на 13 септември 1981 г. в Габрово
- Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
- Бил е изпълнителен директор на фондация „Демократичен институт”
- Преподавател в Нов български университет
- Бил е лидер на младежкия СДС и зам. главен секретар на „Раковски“ 134
- Председател на политическа партия „Синьо единство“ от януари 2013 г. до 2018 г.
Кристи Петрова
