- Г-н Тодоров, застрахователи предупреждават, че напоследък много са се активизирали т.нар. адвокати преследвачи на линейки, които изкупуват на занижена цена бъдещите обезщетения за пострадали при катастрофи. За какво да внимават ранените при катастрофи и близките на починали?
- Ако се появи на погребението, в моргата или още на пътя някой адвокат, който обяснява, че всичко е спешно, трябва веднага да се действа, че изтичат срокове, нека всички пострадали и техните близки знаят, че сроковете за предявяване на претенциите са 5-годишни. И нищо спешно не се случва. Второто нещо, за което трябва да внимават, е, ако някой адвокат тръгне да им предлага пари. Това е много рисково, защото обикновено предлагането на пари е свързано с подписването на неизгодни договори, свързани с това после хората да не получат обезщетение или да бъдат излъгани за неговия размер.
- Такива адвокати често предлагат една доста по-малка сума, която би присъдил съдът.
- Различни са вариантите. Много са случаите, когато адвокатите изкупуват вземането, това е т.нар. цесия. Дават на хората някаква сума, след това съдът присъжда доста по-голяма, от която пострадалите не получават нищо. Трето нещо, за което трябва да се внимава: в договорите, които се подписват, се слагат едни клаузи за неустойки. Това означава, че клиентът се „жени“ за този адвокат и не може да го смени. А ако иска да го смени, трябва да плати някаква неустойка, примерно 10 000 лева. Има и клаузи за някакви съмнителни арбитражи, тоест делото да се гледа в частен арбитраж, а не в нормален съд. Така че всички тези неща трябва да се наблюдават. Злоупотребява се с това, че хората са в шок, в състояние на стрес, бутат им се едни договори и им се казва, че изтичат сроковете, че ще загубят обезщетението и да подпишат на момента.
- Може би хората смятат, че е по-добре сега да вземат парите веднага, вместо да чакат три или пет, или дори повече години.
- Тук вече имаме другия проблем - че една част от застрахователите понякога не са коректни. Те изискват ненужни документи или чакат да приключи наказателното производство, когато това няма смисъл – например, когато един човек е пътник и автомобилът е самокастрофирал, тоест няма други участници, трябва да плаща само един застраховател. То е ясно, че пътникът ще получи обезщетение. Въпросът е, че някои от застрахователите казват, че трябва да приключи наказателното дело, а то се точи с години. В този случай това е тупане на топката. Както понякога застрахователите тупат топката, така и адвокатите тупат топката.
- Застрахователи твърдят, че адвокати тупат топката – с цел да получат 10% лихва за забава на година бавят завеждането на претенцията до последно, преди изтичане на давността.
- Лихвата е двустранна – тя важи както за застрахователите, така важи и когато някой дължи пари на застрахователите. Медалът има две страни. Да, застрахователите трябва да платят лихва за забава 10%, но когато някой клиент бъде осъден да плати на застрахователите, той също дължи лихва от 10%. Така че не е само в техен ущърб.
- Доколко тези схеми не противоречат на закона? Каква е съдебната практика?
- Съдебната практика е противоречива, това са нови обществени отношения и е добре наистина Върховният съд да се произнесе. Генералният проблем е, че в България имаме бавно правосъдие. Поради това, че няма достатъчно автоексперти и съдебни експерти, тези дела се точат с години. Има области, където има по един съдебен лекар на цяла област, който гледа убийства, самоубийства, катастрофи. Той е затрупан с работа и не смогва да даде становища. Вторият проблем е с автоекспертите, които са нископлатени и няма интерес към тази професия. Тези две причини бавят съдебния процес. Когато имаме дори елементарни дела за катастрофи, те се бавят с години. Между една и три години е средният срок на разследване на ПТП, а като добавим това, че се изнесоха в провинцията голяма част от тези дела, това още повече затруднява процесите. Оттам нататък, след като е приключило наказателното дело по катастрофа, чак тогава започват делата със застрахователите. По мои наблюдения може би половината застрахователи достигат до извънсъдебни споразумения. Но една част от компаниите предлагат обидно ниски обезщетения и затова се стига до съд. Ако имаме процедура и начин да се договорят страните, без да отиват на съд, тоест да се предлагат по-адекватни обезщетения, делото може да бъде избегнато.
- Да се върнем на въпроса за адвокатите преследвачи на линейки. Как те научават за катастрофите?
- За съжаление имаме такива оплаквания, че ходят по погребения, по морги и притесняват хората. Тече някаква информация, не мога да кажа как я получават. Следят сайтове, Пътна помощ, траурни агенции.
- Дали изтича информация от КАТ?
- В България всичко е възможно, но не вярвам Пътна полиция да дава конкретна информация. Във фейсбук групи за катастрофи информация излиза още преди КАТ.
Но пак казвам, адвокат не е мръсна дума. Не трябва да смятаме, че адвокатите винаги са измамници. Ако имаме коректни застрахователи, хората няма да прибягват до техните услуги. Това е другата страна на медала. Да, има некоректни адвокати, слагат клаузи за неустойки, дават пари напред, но ако хората можеха сами да се справят, нямаше да прибягват до услугите им. Давам ви веднага пример. Защо няма адвокати, когато трябва да си заведем щета за каско за ламарини. Там процедурата е опростена, в рамките на няколко седмици се получава обезщетението. Но в другия случай нещата не са коректни понякога и от двете страни.
- Как човек да си избере читав адвокат?
- Това е като как да си избере читав лекар. Най-малкото, като отворите един сайт и видите, че там няма адрес на тази кантора, а само телефонен номер, от това трябва да си направите заключението, че тези хора не искат да ги виждате лице в лице. Срещат се по кафета, ходят по морги и погребални агенции.
- Какви са обезщетенията при смърт на пътя?
- Те варират между 120-130-140 хиляди на наследник. Това са в момента размерите. Всеки съд има различна практика. В България има 29 окръжни съдилища. Едно е в София, друго в Разград, трето в Шумен...
- Адвокатите какви суми предлагат на наследниците, за да изкупят вземането им?
- Не съм запознат. Ако имаме работеща бърза система за получаване на обезщетения, ако имаме начин, при който хората, докато са в болница, държавата да им покрива манипулации и операции, най-вероятно няма да се стига до такива схеми.
- А може би трябваше да бъде приета методиката, която беше разработена за остойностяване на обезщетенията при инцидент на пътя.
- Тази методика е деликатен въпрос. Не трябва тя да защитава само интересите на застрахователите.
- Какво се случи с методиката – май и тя зацикли като системата бонус-малус?
- Не мога да ви кажа, мисля, че в момента е в Гаранционния фонд. Но дали ще се приеме – трябва много внимателно да се пипа, защото тя трябва да защитава както интересите на пострадалите, така и интересите на застрахователите.
- Във вида, в който беше предложена, методиката защитаваше ли интересите на пострадалите?
- Не. България е държавата в Европа с най-малки обезщетения. Съответно цената на „Гражданска отговорност“ също е много ниска. На фона на тази цена на Гражданската се предлагаха доста по-ниски обезщетения. Освен това нашите застрахователи не плащат пропуснати ползи. Това е основният проблем. И тук стигаме до детайлите как да се смятат пропуснати ползи.
- Не трябваше ли методиката точно това да регламентира?
- Да, но имаше проблеми със заложени доста ниски обезщетения.
- Сега съдилищата плащат само за болки и страдания, нали?
- „Гражданска отговорност“ включва три елемента на обезщетение – медицински разноски, пропуснати ползи и болки и страдания. Но пак казвам, в България съдът не присъжда пропуснати ползи. А това е основната тежест в западните държави. В някои от тях няма и лимит. А лимитът в България е вече 11 милиона. Но такива обезщетения в България няма.
- Говорейки за „Гражданска отговорност“, как гледате на последната идея на Комисията за финансов надзор всяка компания сама да си разработва система бонус-малус?
- Това предложение е абсурдно. Ще настане един пълен хаос. Това е всеки сам да се оправя, то и в момента е така. Генералният въпрос в България е, че Гражданската се издава на автомобила, не на лицето.
- Но този въпрос няма как да бъде решен. Много хора с книжки не карат активно.
- Аз съм си говорил с колегите от КФН. Тяхната идея е, че на Запад има вече технологии, които определят индивидуалния риск. Слага се една черна кутия в автомобила и тя следи кога превишаваш скоростта, когато паркираш неправилно. Това е наречено телеметрия, данните отиват в застрахователя и той прави индивидуална оценка. Но ние сме още много далеч от тези технологии. Според мен трябва да се отива към това щетите плюс наказанията да се оценяват по някакъв начин и оттам да се формира скала, но тя да бъде задължителна за всички застрахователи. Но мисля, че няма да се случи бонус-малус в България.
- Какви са тенденциите в цените на Гражданската?
- На фона на близо 20% инфлация в държавата няма как и цената на Гражданската леко да не се покачи. Но няма да има апокалиптични сценарии. Ще има някакво повишение, защото в крайна сметка ремонтите поскъпват, цената на труда се повишава. Нещо леко като повишение може да се очаква.
София Симеонова
