- Г-н Панов, намирате се в края на мандата си като председател на НСОРБ. Каква е равносметката ви?
- Изтичащият мандат ни дава основание да кажем с висока степен на удовлетворение, че българските общини са стабилни. Нещо повече, през последните 2 години ние доказахме, че именно местната власт е опора на държавата. Общините натрупаха солиден опит в управлението на кризи, защото отминаващият мандат е безпрецедентен по своята сложност. Преминахме през няколко глобални кризи: пандемия, бежанска вълна, недостиг на енергоносители, инфлация. Общините устояха на пожари, наводнения, безводие. Смисълът на преживяното е в това да извлечем уроците. През годините нашето сдружение – НСОРБ, еволюира сериозно в своята обществена роля. За нас не е приоритет да посочваме пропуските и да критикуваме за грешките. Нашите усилия са насочени към намирането на решения. И както ние се стремим тези решения, които предлагаме, да не засягат интересите на никоя от общините в страната, така ще изискваме от институциите да зачитат правата на местното самоуправление, защото то е неотменно право на всеки гражданин.
- Какви проблеми създава на общините липсата на държавен бюджет вече 6 месеца?
- Най-важният проблем е невъзможността за планиране на каквито и да било перспективни дейности. Общините правят разчети на разходите си месец за месец и това ни обрича на оцеляване. Сериозните проекти, които се реализират в по-продължителен период, но и носят по-значим ефект, изискват по-дългосрочен хоризонт, в който общините да имат яснота с какви средства ще разполагат. В момента това няма как да се случи. Затова и аз, и моите колеги казваме, че сегашната ситуация ни обрича на оцеляване, а ние мислим за развитие.
- Колко още време могат да се справят без актуализирана финансова рамка?
- Проблемът е, че между 60 и 70% от бюджетите на общините са средства, които държавата предоставя на общините за така наречените делегирани дейности: образование, социална сфера, здравеопазване и др. Те преминават транзитно през общините и на практика местните администрации само осигуряват достигането им до съответните институции. Дори да има излишъци, те доскоро не можеха да бъдат преразпределяни от общинските съвети за други дейности, за които има реална необходимост. През последната година успяхме да убедим Министерството на финансите, че това е неразумно блокиране на живи пари. Така сега, с изключение на средствата за образование, има възможност част от спестените пари за делегираните дейности да бъдат разумно влагани в нещо друго.
По същия начин стои въпросът с отчисленията по Закона за управление на отпадъците. Всяка община депозира в сметка на РИОСВ значителен ресурс, който е един вид залог, че общината ще постигне целите си за управление на отпадъците. Вече втори преговорен период успяваме да постигнем разбиране, че именно влагането на тези средства в дейности за почистване е по-разумно от тяхното блокиране. Тук обаче има още един проблем – сагата с начисляването на ДДС върху дейностите по чистота. Обслужващите фирми са търговски дружества и са длъжни при фактуриране на предоставените услуги да начисляват ДДС. В същото време общината плаща за тези услуги с парите от такса битови отпадъци. На самата такса не се начислява ДДС. Като резултат – 20% от събраните от хората такси битови отпадъци отиват директно в бюджета на държавата. Това са аномалии, които допълнително усложняват и без това трудната за общините ситуация.
Тук е мястото да добавя, че през 2023 г. имаше сериозно забавяне на новите европейски програми. Макар че програмният период е 2021 – 2027 г., само някои от тях вече са стартирали, а това е най-значителният свеж инвестиционен ресурс за общините.
В същото време от изпълнени проекти за около 3,3 млрд. лв. досега на общините са изплатени едва 56%. На практика освен съфинансирането и наложените финансови корекции общините губят и от забавянето на плащанията за вече извършените дейности. И всичко това в условия на инфлация и невъзможност да бъдат удовлетворени исканията на строителните фирми за индексация на договорите.
- Има ли реорганизации в администрациите? Къде? Какви са те?
- Има. Навсякъде. Нежелани. Работата и заплатите в общинската администрация не са сред най-атрактивните. Липсата на бюджет направи така, че в момента да няма средства в техните възнаграждения да бъде компенсиран дори ръстът на минималната работна заплата.
Ниските доходи в местните администрации пораждат тревожна тенденция – обучени хора от общините преминават в частния сектор и държавната администрация, където заплатите са значително по-високи. Сега напускат еколози и инженери, за ИТ специалисти и архитекти гладът в общините е вече хроничен.
Нивата на заплатите зависят основно от размера на държавните трансфери към общините. През последните години те са над два пъти по-ниски от тези в държавната администрация. Няма да пропусна да припомня, че след пандемията допълнително стимулиране получиха така наречените служители на първа линия. Там влязоха дори работещите в Агенцията за борба с градушките, но не и служителите от социалните услуги по общини, които изнесоха на плещите си грижата за самотни, болни и карантинирани хора.
Аз все пак съм убеден, че горчивият опит трябва да бъде забравян, но не и уроците, които ни е дал.
- Кои общини се развиват най-добре? По какви показатели?
- В България над 117 закона, наредби, правилници и други нормативни актове възлагат на кметовете и на общините повече от 800 задължения. Той отговаря за избора на оператор на язовирна стена, отговаря за ресоциализацията на лишените от свобода, за разработването на образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни, регистрира пчелните семейства на подвижно пчеларство и още стотици задължения, от които в процеса на приемане на законодателството някой е решил да се отърве.
Да не забравяме, че като говорим за общини, трябва да подразбираме местно самоуправление. Гражданите у нас имат правото чрез своите представители в общинските съвети да преценяват кое е важно за тях и региона, в каква посока искат да се развиват, имат право на своя представа за добър живот.
Има български общини, които са сред добрите европейски примери за екологично развитие, друг е въпросът, че у нас изоставането е толкова голямо, че трудно може да бъде наваксано с десетилетия.
Има общини, които съсредоточават своите усилия в развитието на бизнес средата. Други като Велико Търново смятаме, че нашите сили и отговорност трябва да бъдат насочени към опазване и развитие на историческите ценности и културата.
Важен е не само критерият. Важно е да бъдат справедливо оценени даденостите. Не могат всички общини да разполагат с еднакви природни ресурси, равни по образованост хора, еднакъв релеф и традиции.
Факт е, че стратегическите приоритети на държавата пряко влияят върху развитието не само на общините, но и на цели региони. Казвам го с доза болка, защото само една магистрала даде възможност на общините от Южна България да изпреварят северните по свързаност и конкурентоспособност. Тези данни вече са очевидни за всички. Това е голямата политика, която у нас е толкова дефицитна.
- Кои от общините са най-изоставащите, в какъв аспект?
- Ако вземем само финансовите критерии, е важно да кажем, че у нас няма опасност от „фалит“ на общини. Да ви припомня, че само преди няколко дни такава опасност съществуваше за самите САЩ. Министерството на финансите е определило таван за ключови фискални показатели, по които лесно и бързо се идентифицират общините с финансови затруднения. По данните за финансовите показатели на общините, публикувани на сайта на МФ, с финансови затруднения през 2022 г. са били 9 общини, докато през 2019 г. техният брой е бил 17.
Средният процент на просрочените задължения е 5,27% общо. 148 общини нямат просрочени задължения, за други 28 общини те са под 1% (по данни от сайта на МФ към трето тримесечие на 2022 г.). И това е трайна тенденция. На фона на общия скок на цените и ръста на инфлацията тези данни са ясен знак, че общините работят при много строга бюджетна дисциплина и инвестират усилия в доброто управление на средствата, с които могат да разполагат.
- Колко пари не им достигат?
- Много. Преди малко повече от година НСОРБ изготви подробна база данни за общинските пътища и оценка на тяхното експлоатационно състояние. Общините поддържат около 19 500 км общински пътища и над 57 000 км улична мрежа в градовете и селата. Около 60% от общинските пътища имат необходимост от ремонт или реконструкция. По единичните цени на км път за ремонт и поддръжка според РМС от 2016 г. близо 5 млрд. лв. са необходими за ремонт и реконструкция само на общинските пътища.
През последните месеци все по-често в публичното пространство се говори за проблеми с водоснабдяването и ремонтите на ВиК мрежата. Това не е отговорност на общините, т.е. проектите с европейски средства се управляват от ВиК операторите, важно е да се знае. Според разчетите в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., за да се справим само с пречистването на отпадните води, за да се намалят загубите са нужни близо 12 млрд. лева.
- От каква помощ се нуждаят?
- От сериозно вникване в проблемите. Ние добре разбираме, че държавата няма как да задели 5 млрд. лв. за общински пътища. И колкото да са важни пътните ремонти, опитваме се да се справим с наличните средства. Надявам се, че хората разбират това и оценяват усилията.
Исканията на общините никога не са били прекомерни и винаги са били подплатени със солиден анализ – колко и откъде. 74 общини са сред водещите в преминаването към екологично чисто гориво, каквито бяха политиките до 2022 г. Те се отопляват и поддържат транспорт на газ. До 2022 г. те бяха лидери в прилагането на зелени политики, след това – станаха жертва на своята амбиция да бъдат по-добри, защото така и до днес никой не разбира необходимостта те да бъдат подкрепени в периодите на скок на цените на природния газ.
Общините са сочени с пръст, като отговорни за чистотата на атмосферния въздух. Работим по проекти за подмяна на отоплителните уреди с климатици. В същото време друго министерство раздава помощи на гражданите за твърдо гориво. Това са все проблеми, в които трябва да се вникне, преди да се посяга към бутона за гласуване в Народното събрание.
- Полезно ли е и с какво реализирането на европейски проекти за българските общини? Кои са най-значимите постижения?
- За първите 12 години от прилагането на европейските програми и съфинансиране от общините са обновени над 1500 училища, детски градини, болници, културни, социални, административни и многофамилни жилищни сгради, над 50 паметника на културата са превърнати в туристически атракции. Повече от 17 млн. кв. м паркове, зелени площи, детски площадки, пешеходни и велоалеи, тротоари и други са изградени с европейски средства у нас.
Над 1.6 милиарда лева е съфинансирането на общините в тези проекти.
В отчетите на първите два програмни периода фигурират стотици индикатори за успешно реализирани проекти, но в малко от случаите тези инвестиции са подстъп към икономически растеж. Липсва оценка за най-важния ефект – усетиха ли в действителност българските граждани европейската солидарност, повярваха ли в ползите от еврочленството.
Опитът на държавите отличници сочи пътя към успеха - умели инвестиции на национални и евросредства в три направления: стратегическа инфраструктура, изграждане и поддържане на професионални кадри и създаване на „подкрепяща“ бизнес среда.
Концепцията в първия програмен период беше, че инвестициите в големия град стимулират развитието на целия регион. Ако сега отчитаме, че сме допуснали да има пренебрегнати общини и неглижирани региони, това се дължи на национална политика, създадена не на терен, а в канцелария.
През този програмен период подходът е различен: показателите са на ниво регион, общините трябва да планират и изпълняват интегрирани проекти – такива, които включват много и разнородни видове дейности и да ги осъществяват в партньорство – с общини, научни среди, бизнес, неправителствени организации. Засега сме на етап експериментиране.
- Хора твърдят, че ако не се е крадяло от тях, е щяло да се свърши много повече работа. Съгласен ли сте с тази теза?
- И да, и не. Общините правят най-малко разходи за управлението на проекти от цялата администрация, ангажирана в този процес. Само 665 са експертите по европроекти във всички 265 общини. Те подготвят, наблюдават и управляват в момента повече от 3300 проекта, преобладаваща част от които с инвестиционен компонент. На тях общините разчитат и за подготовка на проекти по всички нови програми, по ПВУ и по други програми с донорско финансиране. Тези хора могат да получават само заплата. Независимо колко задачи или проекти са им възложени. Така е подредена системата. За управление например на проектите от ПВУ общината може да си наеме външни експерти, но не може да плати на своите служители, които така или иначе в повечето случаи вършат работата и на външните експерти. Това е форма на кражба, но тя е заложена в правилата. Тези правила не са писани от общините.
През 2021 г. НСОРБ проведе проучване сред 57 общини за налаганите финансови корекции по проекти. Само на тези общини са наложени 283 финансови корекции за 26.3 млн. лв. Можем да предположим, че общият размер за всички общини бенефициенти надхвърля 285 млн. лв.
Това е той:
Даниел Панов е възпитаник на Националния военен университет „В. Левски”
Магистър е по публична администрация на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"
Той има докторска степен по защита от бедствия и аварии
От 2002 е управител на общинското туристическо дружество „Царевград Търнов"
През 2011 г. е избран за кмет на община Велико Търново. Преизбиран е през 2015 г. и през 2019 г.
Член е на УС на НСОРБ през мандат 2011 – 2015 г., а през 2015 е избран за председател на УС на сдружението
Той е първият председател на ръководния орган на НСОРБ, който е преизбран на този пост и през 2019 г.
Владимир Христовски
